Влязох в кметството. Там всичко беше наблъскано с някакви плоски чувалчета — коридорите, стълбищните площадки и дори приемната. От тях се разнасяше непозната миризма и прозорците бяха изцяло разтворени, но иначе всичко си беше нормално: господин Никострат седи зад бюрото и пили ноктите си. Хилейки се многозначително и с твърде съмнителна интонация, той ми дава да разбера, че що се отнася до марсианците, няма право да се разпростира нашироко поради характера на служебните си задължения, но смеел с положителност да твърди, че това едва ли ще има някакво отношение към въпроса за пенсията. Достоверно било само едно: вече ще е неизгодно по нашите места да се сее пшеница, а ще е изгодно да се сее някакво ново хранително растение с универсални, както той се изрази, свойства. В тези торби, значи, са семената и още днес ще започнат да ги разпределят между фермите в окръга. „А откъде са торбите?“ — питам. „Доставиха ги“ — отвръща той авторитетно. Превъзмогнах смущението си и поисках да бъда осведомен кой точно ги е доставил. „Официални лица“ — рече, измъкна се иззад масата, извини се и пое с разхайтената си походка към стаята на кмета. Аз влязох в канцеларията и побеседвах с машинописките и пазача. Колкото и да е странно, те потвърдиха почти всички слухове за марсианците, но не оставиха у мен впечатлението за достоверна информираност. Омръзнаха ми тези слухове! Никой не вярва в тях, а всички ги повтарят. И така се стяга до изопачаване на най-елементарните факти. Полифем например и неговите взривени мостове. Ето какво е станало в действителност: дошъл Полифем на „петачето“ първи видели го през прозореца и го поканили да поправи пишещата машина. Докато се трудил и развличал момичетата, разказвайки как му откъснали крака, в канцеларията влязъл господин кметът, постоял, послушал със замислен вид, казал загадъчната фраза: „Да, господа, очевидно всички мостове са изгорени“ — и се върнал в кабинета си, откъдето веднага поръчал сандвичи със сардинки и бутилка фаргоска бира. А Полифем разтълкувал това на момичетата в смисъл, че мостовете се изгарят при отстъпление с цел да се възпрепятствува напредването на противника. Останалото е ясно. Каква глупост! Сметнах за свой дълг да обясня на чиновниците от кметството, че въпросната тайнствена фраза на господин кмета означава всичко на всичко: приетото решение е окончателно. Естествено, по лицата им премина сянка на облекчение, смесена впрочем и с известно разочарование.
На „петачето“ нямаше никого, Пандарей ги беше разгонил. Почти съвсем успокоен, тръгнах към Ахилес да му разкажа за новите си придобивки и да опипам почвата относно архитектурната серия; може пък и да вземе унищожената — чиста, все едно, няма да намери. И без това ги събира с лепенки. Но Ахилес също се намираше под гнета на витаещите слухове. На моето предложение той разсеяно отговори, че заслужавало да се помисли, и без сам да забележи, подхвърли блестяща идея: „Марсианите — каза, — са нова власт. А ти знаеш, Феб, нова власт — нови марки.“ Бях поразен — как сам не стигнах до тази простичка мисъл! Наистина, ако слуховете, макар и само отчасти, са верни, то първата разумна акция на въпросните митични марсианци ще бъде пускането на нови марки или в краен случай подпечатването на нашите стари. Набързо се сбогувах с Ахилес и право в пощата. Разбира се, никаква кореспонденция с нови марки нямаше и въобще в пощата нямаше нищо ново. Кога най-после ще се отучим да вярваме на слухове! Добре известно е, че Марс има разредена атмосфера, климатът там е прекалено суров и вода — основата на всичко живо — почти няма. Митовете за каналите отдавна напълно са развенчани, оказаха се всичко на всичко зрителна измама. Накратко, всичко това ми напомня паниката по-миналата година, когато еднокракият Полифем тичаше из града с чифте и крещеше, че от столичния зоопарк бил избягал гигантски тритон-човекоядец. Миртил тогава пак се изхитри да изнесе цялата къща и две седмици не събра кураж да се върне.
Помътеният разум на моите необразовани съграждани, приспан от монотонния им начин на живот, и при най-малките колебания ражда наистина фантастични призраци. Светът ни прилича на потънал в дълбок сън кокошарник; стига само едва-едва да докоснеш перцето на някоя ярка, дремеща на пръта, и всички останали скачат в неописуемо вълнение, накокошинват се, кудкудякат и цвъкат куришки във всички посоки. А според мен животът и без това е достатъчно неспокоен, би трябвало да пазим нервите си. Някъде четох, че слуховете били много по-вредни за здравето, отколкото даже пушенето. Авторът доказваше горепосоченото с цифри. Беше написано още, че силата на въздействие на паническия слух е правопропорционална на невежеството на широките маси, и това е вярно, макар трябва да се признае, че и най-образованите от нас изненадващо бързо се поддават на общото настроение и са готови да се юрнат, където им видят ечите, в едно с обезумялата тълпа.
Читать дальше