Аркадий Стругацки: Второто нашествие на марсианците ((Записки на един здравомислещ))

Ех, да имах връзки… Между другото един мой ученик, а именно генерал Алким, и досега седи в Долния конгрес. Какво ли, ако му пиша? Трябва да ме помни: имахме много от онези дребни конфликти, за които учениците с удоволствие си спомнят, щом станат на възраст. Ей богу, ще му пиша! Така директно и ще започна: „Здрасти, момче. Ето аз вече съм стар…“ Ще почакам малко и ще му пиша.

Целия ден си седях в къщи: Хермиона вчера беше на гости у леля си и ми донесе дебел пакет със стари марки. Разгръщайки го, получих огромно удоволствие, с нищо не може да се сравни — то е като безкраен меден месец. Намериха се няколко великолепни екземпляра, наистина всички изпортени, трябва да се реставрират. Миртил разпъна в двора палатка и живее там с цялото си домочадие. Фука се, че можел да се комплектува и да се изнесе само за десет минути. Според него връзка с Маратина все още няма. Навярно лъже. Пияният Минотавър налетял с мръсната си цистерна върху червения автомобил на господин Лаомедонт и се сбил с шофьора. И двамата отвели в участъка. След това задържали Минотавър до пълно отрезвяване, а шофьора, казват, закарали в болницата. Все пак има справедливост на този свят! Артемида кротува като плъхче — всеки момент Харон може да се върне. Нищо не казвам на Хермиона. Може някак да се размине.

Ех, ако получа първа степен!

Току-що изчетох вечерните вестници, но така и нищичко не разбирам. Без съмнение случили са се някакви промени. Но какви именно? И вследствие на какви събития? Обичат у нас да си послъгват и туйто.

Сутринта след кафето поех към „петачето“. Утрото-хубаво, топло.(Температура — плюс седемнадесет, облачност — нула бала, вятър — южен, един метър в секунда според моя анемометър.) На излизане видях Миртил да се суети около разгънатата на земята палатка. Питам го: „Какво така?“ „Добре де, добре — отговаря той, силно раздразнен. — Намериха се и тарикати. Стойте и чакайте, докато всички ви изколят.“ На Миртил не хващам вяра за пукнат грош, но от такива приказки винаги ме полазват тръпки. „Ама какво е станало?“ — питам. „Марсианци“ — отговаря лаконично и продължава да натиска палатката с коляно. Не го разбрах веднага, може би точно затова от тази странна дума усетих, че идва нещо страшно и непреодолимо. Краката ми се подкосиха и седнах на бронята на камионетката. Миртил — нито дума, само пръхти и сумти. „Как го каза?“ — питам. Той сгъва палатката, мята я в багажника и запалва цигара. „Марсианци са ни нападнали — казва шепнешком. — Сега вече ще ни видят сметката. Запалили Маратина, казват, до основи, десет милиона убити за една нощ, представяш ли си? А сега натиснали и нашето кметство. Властта е вече тяхна, тъй че — кран! Забранили да се сее, а сега, казват, на всички ще изрязват стомасите. Трябвали им за нещо тези стомаси, представяш ли си? Само че за Миртил да имат да взимат, и на него стомахът му трябва. Като чух, веднага ми стана ясно — новите порядки не са за мен; ако щат всички да изпукат, аз отивам във фермата на брата! Старата и децата вече изпратих с автобус. Ще изчакаме, ще се огледаме по-нататък, ще видим кой какво.“ „Почакай — казвам, ясно разбирайки, че лъже, и все пак… — Стой, Миртил, какво дрънкаш! Кой нападнал? Кой изгорил? Зет ми е в Маратина.“ „Отпиши го зет си — казва Миртил съчувствено и хвърля фаса. — Брой дъщеря си за вдовица. Тъкмо секретарят ще се уреди… Е, тръгвам. Сбогом, Аполон. С теб свястно я карахме. Нямам ти зъб за нищо и ти не ме споменавай с лошо.“ „Господи! — крещя отчаяно, съвсем изгубил ума и дума. — Кой ни е нападнал бе, човек?“ „Марсианци, марсианци! — казва той пак шепнешком. — Оттам! — И вдига показалец към небето. — От комета се смъкнали.“ „Хайде бе, марсианци?“ „Добре де, добре. Ти си даскал, по ги разбираш. А на мен ми е все едно кой ще ми разпори корема.“ „Господи, Миртил — казвам, разбирайки най-после, че всичко от начало до край е лъжа. — Ама не може така, стар човек си, внуци имаш. Какви ти марсианци, щом Марс е безжизнена планета. Няма живот там, научен факт е.“ „Добре де, добре — мърмори Миртил, но вече с явно съмнение. — Ега ти и научният факт.“ „Не «добре де», ами наистина си е факт — казвам. — Питай който искаш учен. Какво ти учен, всеки, ученик го знае.“ Миртил изпъшква и излиза от кабината. „Всичко да върви по дяволите! Кого да слушам? Тебе ли да слушам? Или Пандарей да слушам? Нищо не разбирам.“ Плюна и хлътна в къщи.

Аз също реших да се върна в къщи, за да позвъня в полицията. Пандарей, както се разбра, бил много зает, защото Минотавър разбил решетката на ареста и избягал, и сега Пандарей трябвало да организира хайка. Иначе някой наистина преди час и половина бил дошъл в кметството, уж началство, пък може даже и марсианин, ходят слухове, че може би е марсианин, но относно изрязването на стомасите отгоре не са спуснати никакви указания и въобще на него не му е до марсианците, защото според него един Минотавър бил много по-лош от всички марсианци, взети заедно.