Аркадий Стругацки - Второто нашествие на марсианците ((Записки на един здравомислещ))

Имах намерението да разкажа всичко туй на нашите, но по пътя към кръчмата забелязах, че „петачето“ отново се е насъбрала тълпа. Отклоних се и се убедих, че слуховете вече са оказали своето разрушително действие. Никой не искаше да се вслуша в разсъжденията ми. Всички бяха прекомерно възбудени, а ветераните дрънкаха оръжие, още непочистено много добре от смазката. Разбира се, че от казармите на осемдесет и осми полк се върнали уволнени войници и разказали някакви врели-некипели.

По-миналата нощ полкът бил вдигнат в тревога и определено време, а именно — до сутринта, прекарал в бойна готовност по бронетранспортьори и камиони на плаца. Сутринта отменили тревогата и вчерашният ден си минал, както обикновено. Снощи всичко се повторило с тази обаче разлика, че с вертолет пристигнал полковник от генералния щаб, наредил да се строят в каре и без да слиза от вертолета, произнесъл дълга и абсолютно неразбираема реч, след което излетял, а полка разпуснали изцяло. Трябва да кажа, че войниците, вече порядъчно заредени при Япет, говореха съвсем неясно и току подхващаха известната непристойна песничка „Ниоба, Ниобея, по тебе аз лудея…“ Стана ясно обаче, че в речта си полковникът от генералния щаб не е изрекъл и думичка за марсианци. Най-точно казано, полковникът говорил само за две неща — за високия патриотичен дълг на воините и за техния стомашен сок, свързвайки по непонятен начин двете понятия в едно. Самите войници, разбира се, не схванали тънкостите, но разбрали ясно, че който от днес бъде заловен с дъвка „нарко“ или с цигара „опи“, незабавно ще изгърми в карцера за десет денонощия и там ще го скапят. Веднага подир отлитането на полковника командирът на полка, без да разпуска карето, наредил на младшите офицери и сержантите да извършат пълен обиск за предмети, подлежащи на конфискация — цигари и дъвки с тонизиращи вещества. Повече войниците нищо не знаеха, пък и не искаха да знаят. Мъжки прегърнали се през рамо, те с такъв заплашителен вид гърмяха „Ниоба, Ниобея, за тебе мършавея…“, че ние побързахме да се разпръснем.

Полифем се тръшна със своята патерица и двуцевката на скамейката и закрещя, че генералите ни предали, че наоколо всички са шпиони и че истинските патриоти трябва да [???] сплотят около високото знаме, тъй като патриотизмът и така нататък. Не може да живее Полифем без патриотизъм и това си е. Без крак може да живее, ама на — без патриотизъм не може. Когато прегракна и замълча, за да запуши, аз се опитах все пак да вразумя нашите и понечих да разкажа, че живот на Марс няма и не може да има, че всичко това са измишльотини, но пак не дадоха да продумам. Отначало Морфей ми тикна под носа сутрешния столичен вестник с голяма статия „Има ли живот на Марс?“ Във въпросната статия всички досегашни научни данни се подлагаха на иронични съмнения, а когато аз, без да губя присъствие на духа, се опитах да дискутирам, Полифем се промъкна до мен, сграбчи ме за врата и гневно изхриптя: „Бдителността ни приспиващ, а, мръснико неден! Шпионин марсиански, лайно плешиво! Такива като теб — до стената!“ Не понасям да се отнасят така към мен. Получих сърцебиене и закрещях за полиция. Виж ти какво хулиганство! Цял живот няма да му простя аз на Полифем, какво си въобразява той! Измъкнах се, нарекох го еднокрака свиня и отидох в кръчмата.

Приятно е да се убедиш, че патриотарските вопли на Полифем са противни не само на теб. В кръчмата вече седяха някои и други от нашите, всички бяха превзели Кронид — архивариуса, — поят го подред с бира и го разпитват относно сутрешното посещение на марсианина… „Какво пък с тези марсиани — говори Кронид и се пули пиянски. — Марсианци като марсианци! Единият го наричат Калханд, другият — Елей и двамата са южняци, с ей такива носове…“ „Ами колата?“ — питат го. „Кола като кола, черна, лети… Не, не вертолет. Лети си бе и туйто. Какво, аз да не съм ви летец! Откъде мога да знам как лети…“ Аз похапнах, почаках, докато го оставят на мира, взех два джина и се присламчих до него. Но Кронид вече за нищо не го биваше — очите му сълзят, само гаврътва като автомат чашка след чашка и мърмори: „Марсиани като марсиани, единият — Калханд, другият — Елей… Черни, летят… Не, не дирижабли… Ебей, ти казвам… Не аз, ами летецът…“ И заспа.

Когато в кръчмата се втурна Полифем със своята банда, аз най-демонстративно поех към къщи. Миртил още не е заминал — разгънал палатката, седи и готви вечеря на газовия примус. Артемида я нямаше, отишла някъде, без да се обади, а Хермиона чистеше килимите. За да се успокоя, започнах да реставрирам марки. Приятно е все пак да си помислиш до какво майсторство съм стигнал. Не знам способен ли е някой да различи положеното от мен лепило от оригиналното. Във всеки случай Ахилес не е способен.