Аркадий Стругацки - Приказка за Тройката

Стаята имаше три прозореца, до вратата бе поставена гола демонстрационна маса, а край отсрещната стена имаше друга маса — огромна, застелена с покривка от зелено сукно. В ъгъла стърчеше чудовищен кафяв сейф; бюрцето на коменданта, отрупано с канцеларски папки, се беше приютило в неговото подножие. В стаята имаше още едно бюро — под табелката „Научен консултант“ и гигантския, заемащ стена и половина, платнен лозунг: „Народът няма нужда от вредни сензации. Народът има нужда от полезни сензации.“

Изгледах под око Едик. Той се беше втренчил в лозунга и не можеше да откъсне очи от него. Едик беше смазан.

Внезапно комендантът се окопити, размърда големия си нос и откри нашето присъствие.

— Външни хора! — промълви той със страх и изумление.

Станахме и се поклонихме. Като продължаваше да ни държи напрегнато под око, комендантът се измъкна иззад бюрцето си, приближи се с няколко крадливи крачки и застана пред Едик с протегната ръка. Вежливият Едик едва-едва се усмихна, стисна му ръката и се представи, после отстъпи леко и отново се поклони.

Комендантът май остана потресен. Няколко мига той стоя в предишната си поза, а след това поднесе дланта към лицето си и недоверчиво я огледа. Нещо не беше наред. Комендантът взе бързо да премигва, а после с огромно безпокойство, сякаш търсеше нещо, което току-що е изтървал, се захвана да оглежда пода под краката си. Чак тогава се сетих.

— Документите! — процедих. — Дай му документите!

Болезнено усмихнат, комендантът продължаваше да се озърта. Едик припряно му напъха в ръцете своето удостоверение и заявката. Комендантът се оживи. Действията му отново станаха смислени. Той изгълта с очи отначало заявката, после снимката на документа, а за десерт — и самия Едик. Приликата между снимката и оригинала предизвика у него явен възторг.

— Много ми е приятно! — възкликна той. — Фамилията ми е Зъбко. Комендант. Радвам се да ви видя. Заповядайте, другарю Амперян, настанете се удобно, ние с вас има още много да работим и да работим…

Изведнъж той се сепна и насочи погледа си към мен.

Вече бях приготвил удостоверението и заявката. Процедурата на поглъщането се повтори.

— Много ми е приятно! — възкликна комендантът с абсолютно същата интонация. — Фамилията ми е Зъбко. Комендант. Радвам се да ви видя. Заповядайте, другарю Привалов, настанете се удобно…

— А как е тук с хотелите? — делово попитах аз. Струваше ми се, че това е верният тон. Но бях се излъгал. Комендантът изобщо не чу моя въпрос. Той отново разглеждаше заявките и това занимание го бе погълнало изцяло.

— Кутия, Идеална Черна… — мърмореше той. — Имаме такава, още не сме я разглеждали… Ама ето тази Дървеница Говоряща вече е рационализирана, другарю Амперян… Не знам, не знам… Не ми е ясно как ще погледне Лавър Федотович на тази работа, аз на ваше място бих бил по-предпазлив…

Внезапно той млъкна, ослуша се и хукна в тръс към мястото си. От приемната се дочуваха крачки, гласове, кашлица; задвижена от властна ръка, вратата се отвори широко и в стаята влезе Тройката.

Беше в пълен състав — всичките четирима членове.

Лавър Федотович Вуняков, в пълно съответствие с описанието — белолик, добре гледан, могъщ, без да поглежда встрани, се отправи към председателското място, седна, положи пред себе си огромна кожена чанта, разтвори я с трясък и се захвана да изважда и да реди на зеленото сукно различни предмети, необходими за успешното осъществяване на председателските функции: номенклатурна папка от крокодилска кожа за попивателна хартия, комплект автоматични писалки в марокенов калъф, кутия цигари „Херцеговина Флор“ 2 2 Любимите цигари на Й. В. Сталин, с чиито тютюн си пълнел лулата. Б.а. , запалка във формата на Триумфалната арка и призматичен театрален бинокъл.

Рудолф Архипович Головодов, жълт и сух като вейка, седна отляво на Лавър Федотович и тутакси му зашепна нещо на ухото, а Възпалените му очи безцелно шареха из ъглите на стаята.

Рижият, дебел и пухкав Заврънкулкис не седна зад масата, а демократично се настани на твърдия стол срещу коменданта, измъкна обемист бележник с опърпани корици и веднага си отбеляза нещо в него.

А пък научният консултант професор Избегало, когото познахме без каквото и да било описание, равнодушно ни огледа, повдигна вежди, впери за миг очи в тавана, сякаш се опитваше да си спомни къде ли ни е виждал, и без да разберем от вида му дали се сети или не се сети, седна зад своето бюро и дейно се захвана да се подготвя за изпълнението на отговорните си задължения. Пред него се появи първият том на „Малката Съветска енциклопедия“, след това вторият том, после третият, четвъртият…