Аркадий Стругацки - Приказка за Тройката

Здесь есть возможность читать онлайн «Аркадий Стругацки - Приказка за Тройката» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Приказка за Тройката: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Приказка за Тройката»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

1968 година. В разгара на чехословашките събития Аркадий и Борис Стругацки публикуваха в провинциалното (сибирско!) списание
продължението на
. Скоро броят бе инкриминиран за цели 20 години. Докато превеждах през 1988 г.
, в
излезе ново, вече преработено издание. Може би защото бях влюбен в ксерокопията на публикацията в
, преработката не ми допадна. Писах на Аркадий Натанович, че според мен блестящата гротеска на тоталитарната система, достойна за перото на Суифт, е позагубила от остротата си. Помолих ги да представя на българските читатели оригиналното издание. И, слава богу, те се съгласиха напълно с мен.
Пловдивските издатели обаче се отказаха да публикуват превода през 1989 г. и той остана да лежи в чекмеджето ми вече не по политически, а по икономически причини. Щастлив съм, че най-сетне дойде време и за
да види бял свят у нас.
Милан Асадуров

Приказка за Тройката — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Приказка за Тройката», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Аз бих предложил да го пуснем да влезе — живна Головодов. — А защо предлагам това? Ами ако излезе, че е Пашка?

— Има ли други предложения? — попита Лавър Федотович. Той опипа масата, търсейки копчето на звънеца, но не го намери и каза на коменданта: — Нека делото да влезе, другарю Зъбко.

Комендантът хукна като опарен към вратата, подаде глава и тутакси се върна, пристъпвайки заднешком, на мястото си. Подире му, превит на една страна под тежестта на огромен черен калъф, се втурна мършав дядка в дълга рубашка, препасана с колан, и военен брич с оранжеви кантове. По пътя към масата той се опита да спре и да се поклони с достойнство, но калъфът, явно обладаващ чудовищна инерция, неумолимо го занасяше напред и може би нямаше да се размине без жертви, ако двамата с Едик не бяхме подхванали стареца на половин метър от вече разтреперилия се Заврънкулкис.

Веднага познах дядката — безброй пъти беше идвал в нашия институт, пък и в много други институти беше ходил, а веднъж го видях в приемната на заместник-министъра на тежкото машиностроене, където седеше първи на опашката, търпелив, чистичък, горящ от ентусиазъм. Не беше лош човек старецът, безвреден беше, но за съжаление не можеше да си представи живота си извън научно-техническия прогрес.

Взех от него тежкия калъф и нагласих изобретението на демонстрационната маса. Освободил се най-сетне, дядката се поклони и каза със звънливо гласче:

— Моите почитания. Еделвайс Захарович Машкин, изобретател.

— Не е той — полугласно рече Головодов. — Не е той и не прилича на него. Вероятно е съвсем друг Бабкин. Сигурно му е съименник.

— Да-да — съгласи се дядката, усмихвайки се. — Ето на, донесох я обществеността да я прецени. Другарят професор Избегало, господ здраве да му дава, тъкмо той ми даде тоз съвет. Готов съм да я демонстрирам, щом имате мерак за това, че то вече е срамота колко се заседях при вас в колонията…

Внимателно изучаващият го Лавър Федотович сложи бинокъла настрана и бавно се наведе напред. Старецът се засуети. Свали капака на калъфа, под който се оказа грамадна старинна пишеща машина, измъкна от джоба си намотан на топка проводник, тикна единия му край някъде в недрата на машината, после се огледа, търсейки контакт, и щом го откри, размота шнура и го включи.

— Ето, благоволете да видите, така наречената евристична машина — каза дядката. — Точен електронно-механичен прибор, дето отговаря на каквито щете въпроси, а именно — на научни и стопански. Как работи тя при мене? Зарад недоимъка на финансии и понеже разните му там бюрократи все ме подритват като топка, тя още не ми е съвсем автоматизирана. Питането става устно, аз печатам въпросите и ги пъхам вътри в нея, довеждам ги, така да се каже, до знанието й. Пък нейния отговор, пак посредством непълната автоматизация, го печатам аз. Явявам се значи нещо като посредник, хе-хе! Тъй че, ако желаете, моля.

Той застана до машината и с елегантен жест щракна це-ка ключето. В дълбините на машината светна неонова лампа.

— Моля — повтори старецът.

И дядката тутакси затрака по клавишите, после бързо измъкна листа от машината, в ситен тръс дотича до Заврънкулкис и му го поднесе. Заврънкулкис прочете на глас:

— „Въпрос: каква е таме… хм… таме вътри в нея тази лпч …“ Лепече … Капеде сигурно? Това пък лепече какво е?

Туй е лампичка, значи — каза старецът, като се хилеше и потриваше ръце. — Кодираме по малко.

Той измъкна листа от Заврънкулкис и притича обратно до своята машина.

— Туй значи беше въпрос — рече дядката, докато наместваше листа под валяка. — А сегичка да видим какво ще отговори тя…

Членовете на Тройката следяха с голям интерес неговите действия. Професор Избегало по бащински благодушно сияеше, ровейки с изискани и плавни движения на пръстите в брадата си, за да отстрани някакъв боклук. Едик беше изпаднал в спокойна, сега вече напълно осъзната печал. В това време дядката бодро затрака по клавишите и отново издърпа листа.

— Моля, заповядайте отговора. Заврънкулкис прочете:

— „При мене вътри … хм… има не… неонка.“ Това пък какво е? Неонка?

Айн секунд ! — възкликна изобретателят, грабна листа и отново изтича до машината.

Работата тръгна. Машината даде неграмотно обяснение какво е неонова лампа, после отвърна на Заврънкулкис, че пише вътри съобразно граматичните правила, след това…

Заврънкулкис:Според коя граматика?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Приказка за Тройката»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Приказка за Тройката» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Приказка за Тройката»

Обсуждение, отзывы о книге «Приказка за Тройката» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x