Аркадий Стругацки - Приказка за Тройката

— Гррмм — каза Лавър Федотович и огледа присъствуващите с поглед, който проникваше през стените и направо четеше в душите ни. Всички бяха готови: Головодов му шепнеше на ухото, Заврънкулкис отново си отбеляза нещо, комендантът, напомнящ ученик преди да излезе на дъската, трескаво разлистваше папките, а Избегало сложи пред себе си шестия том. Колкото до представителите, с една дума до нас, явно никой не ни обръщаше и капчица внимание. Погледнах Едик и припряно извърнах глава. Той беше почти напълно деморализиран — появата на Избегало го беше довършила.

— Обявявам вечерното заседание на Тройката за открито — заяви Лавър Федотович. — Следващият! Докладвайте, другарю Зъбко.

Комендантът скочи и като държеше пред себе си разтворената папка, започна на висок глас:

— Дело номер четиридесет и второ. Фамилия: Машкин. Име: Еделвайс. Презиме: Захарович…

— Откога пък взе, че стана Машкин? — гнусливо попита Головодов. — Бабкин е той, а не Машкин! Еделвайс Петрович Бабкин. Работил съм с него в хилядо деветстотин четирийсет и седма година в Комитета по млекарство. Едик Бабкин, един такъв пълен, набит мъжага, много обича сметана… И, между впрочем, никакъв Еделвайс не е, а Едуард. Едуард Петрович Бабкин…

Лавър Федотович бавно извърна към него каменното си лице.

— Бабкин ли? — рече той. — Не го помня… Продължавайте, другарю Зъбко.

— Презиме: Захарович — като подръпна бузата си, повтори той. — Година и място на раждане: хиляда деветстотин и първа, град Смоленск. Националност…

— Е-дъл-вайс или Е-дил-вайс — попита Заврънкулкис.

— Е-дел-вайс — каза комендантът. — Националност: белорусин. Образование: непълно средно общо, непълно средно техническо. Владее ли чужди езици: руски — свободно, украински и белоруски — с речници. Месторабота…

Головодов внезапно звънко се плесна по челото и извика:

— Ама не! Та той умря!

— Кой умря? — с безчувствен глас попита Лавър Федотович.

— Ами този Бабкин! Та аз като сега си спомням — в хилядо деветстотин петдесет и шеста година умря от инфаркт. Беше станал тогава финансов директор на Всеруското дружество на природоизпитателите и умря. Така че тука става някаква бъркотия.

Лавър Федотович взе бинокъла и известно време внимателно наблюдава коменданта, който беше загубил ума и дума.

— Фактът, че е умрял, отразен ли е при вас? — осведоми се той.

— Божичко… — прошепна комендантът. — Как да е умрял?… Че защо ще е умрял… Жив си е той и чака в приемната…

— Един момент — намеси се Заврънкулкис. — Ще разрешите ли, Лавър Федотович? Другарю Зъбко, кой чака в приемната? Само че точно, фамилията, името и презимето.

— Бабкин! — отчаян, рече комендантът. — Тоест, какво говоря? Не Бабкин, а Машкин! Машкин чака. Еделвайс Захарович.

— Ясно — каза Заврънкулкис. — А къде е Бабкин?

— Бабкин умря — авторитетно рече Головодов. — Това мога да ви го кажа със сигурност. В хилядо деветстотин петдесет и шеста. Наистина, той имаше син. Пашка май се казваше. Павел, значи, Едуардович. Той сега е отговорник на пункта за вторични суровини в Голицино, дето е край Москва. Способен и старателен работник, но май не беше Павел все пак, не Пашка, ами…

Заврънкулкис наля чаша вода и я подаде на коменданта. Във възцарилата се тишина се чуваше как комендантът шумно я поглъща. Лавър Федотович размачка и продуха цигарата си.

— Никой не е забравен и нищо не е забравено — констатира той. — Това е добре. Другарю Заврънкулкис, ще ви помоля да впишете в протокола, в констативната му част, че Тройката счита за полезно да се вземат мерки за издирването на сина на Едуард Петрович Бабкин с цел да се изясни неговото име. Безименни герои на народа не са нужни. У нас няма такива.

Заврънкулкис взе да кима и се захвана бързо да пише в бележника си.

— Напихте ли се? — осведоми се Лавър Федотович, като разглеждаше коменданта с бинокъла. — Тогава продължавайте да докладвате.

— Професия и месторабота в настоящия момент: пенсионер-изобретател — плахо зачете комендантът. — Бил ли е в чужбина: не е бил. Кратка същност на необясненото явление: ефристична машина, тоест електронно-механично устройство за решаване на инженерни, научни, социологически и всякакви други проблеми. Данни за най-близките роднини: сирак, няма братя и сестри. Постоянно местожителство и адрес: Новосибирск, улица „Шчукинска“ двайсет и три, апартамент осемдесет и осем. Това е.

— Какви предложения има? — попита Лавър Федотович, навъсил дебелите си вежди.