Аркадий Стругацки: Приказка за Тройката

Отгоре престанали да спускат протоколи и се захванали да разпращат циркуляри и указания. Тия документи били страшни както по форма, така и по съдържание. Те неопровержимо доказвали, че бившата комисия от градското комунално стопанство узурпирала властта в Гмежскорпион и явно не била в състояние разумно да се разпорежда с тази власт.

— Главната опасност идва оттам — с отмерен глас говореше Кристобал Хозевич, като смучеше от време на време загасналата си пура, — че в ръцете на тези нехранимайковци е небезизвестният Голям кръгъл печат. Надявам се, разбирате какво означава това…

— Разбирам — тихо рече Едик. — И с брадва да сечеш, пак не можеш го измъкна… — Ведрото му лице помръкна. — А какво ще стане, ако използуваме реморализатора?

Кристобал Хозевич погледна към Фьодор Симеонович.

— Можете да опитате, естествено — каза той, повдигайки рамене. — Обаче се страхувам, че процесите са отишли твърде далеч…

— Н-не, че з-защо… — възрази Фьодор Симеонович. — Използувайте го, из-зползувайте го, Едик. Няма да вземете да размахвате там автомати я… М-между другото там при тях е и Избегало.

— Как така? — изумихме се ние.

Обясниха ни, че преди три месеца отгоре дошло искане за научен консултант с фантастично голяма заплата. Никой не повярвал в тази заплата, а най-малко от всички — професор Избегало, който по това време тъкмо завършвал епохалното си дело по развъждането чрез превъзпитание на самонабучващ се на риболовната въдица дъждовен червей. Избегало декларирал своето недоверие на всеослушание пред научния съвет и същата вечер избягал, захвърляйки всичко. Мнозина го видели как, захапал със зъби чантата си, се катерел по вътрешната стена на шахтата и излизал на етажите, кратни на пет, да възстанови силите си в бюфета. А след седмица отгоре била спусната заповед за зачисляването на професор А. А. Избегало като научен консултант към ТПРУ на НЯ с обещаното възнаграждение и надбавки за ползуване на чужди езици.

— Благодаря — каза възпитаният Едик. — Това са ценни сведения. Е, ами ние да тръгваме?

— Вървете, вървете, г-гълъбчета — развълнувано рече Фьодор Симеонович. Той погледна в магическия кристал. — Да, вече е време, Каменоедов с-скоро ще с-свърши. И п-по-внимателно там… Уж-жасно е това място, з-зловещо…

— И без емоции! — настойчиво ни напомни Кристобал Хозевич. — Ако не ви дават вашите дървеници и кутии, няма да ги насилвате. Вие сте съгледвачи. С вас ще бъде установена едностранна телепатична връзка. Ще следим всяка ваша крачка. Събирайте информация — това Ви е основната задача.

— Разбираме — каза Едик.

Кристобал Хозевич отново ни огледа колко струваме.

— Защо ли не пратим с тях и Модест — промърмори той под носа си. — Клин клин избива… — После махна безнадеждно с ръка. — Е, добре, вървете. Буенавентура.

Излязохме и Едик каза, че сега трябва да се отбием при него в лабораторията и да вземем реморализатора.

Напоследък се бе запалил по практическата реморализация. В девет шкафа на неговата лаборатория се помещаваше опитният агрегат, чийто принцип на действие се свеждаше до потискане примитивните рефлекси на облъчвания и изваждане на бял свят, насочване навън на разумното, доброто и вечното. С помощта на този опитен реморализатор Едик успя да излекува един страстен филателист, върна в лоното на семействата им двама превъртели хокейни запалянковци и вкара в правия път един застаряващ клеветник. Сега се мъчеше да излекува от простащината нашия голям приятел Витка Корнеев, но видим успех все още нямаше.

— Как ще помъкнем всичко това? — казах, като огледах със страх шкафовете.

Едик обаче ме успокои. Разполагал с почти готов портативен вариант, с по-малка мощност, но се надявал, че за нашите цели тя ще е достатъчна. „Там ще дозапоя каквото трябва и ще го настроя“ — рече той и мушна в джоба си плоска метална кутия.

Когато отново се върнахме на площадката пред асансьора, Модест Матвеевич завършваше речта си.

— … На това също ще сложим край — твърдеше той с вече малко пресипнал глас. — Защото, първо на първо, асансьорът е важен фактор за нашето здраве. Това — първо. И той пести работно време. Асансьорът струва пари и ние категорично няма да позволим да се пуши в него… Я да видим има ли доброволци? — попита той, извръщайки се неочаквано към тълпата.

Неколцина се отзоваха тутакси, но Модест Матвеевич отхвърли кандидатурите им. „Много млади сте още да пътувате с асансьори — заяви той. — Това не ви е спектроскоп.“