Омир - Одисея

от синовете единствен небрачен в дома на баща си.

Нестор пък в задната част на високия дом се оттегли,

с него легло сподели и постеля съпругата царска.

Щом се пробуди Зора розопръста, родена от зрака,

Нестор, геренският конник, се дигна от своето ложе

и от дома си излезе, на гладките камъни седна,

край възвисените двери, поставени вън за седалки

бели, излъскани сякаш с елей, на които обичал

нявга Нелей да седи, на безсмъртен подобен по мъдрост

(но от смъртта покорен, се преселил в дома на Аида).

Нестор, геренският конник, опора ахейска, приседна

с жезъл в ръка. Насъбраха се в куп синовете край него,

бързо от спалните стаи излезли — Арет, Ехефрон и

Стратий, героят Персей,Трасимед, с боговете сравняван.

Скоро дойде Пизистрат благороден, от братята шести.

А Телемах богозрачен поканен до татко им седна.

Нестор, геренският конник, тогава изрече словата:

„Скъпи чада, изпълнете това ми желание бързо,

че да спечеля на своя страна милостта на Атина.

Видима тя се показа на пищния пир Посейдонов.

Някой от вас да изтича сега за юница в полето,

тука да бъде доведена тя от пастира веднага.

Някой до черния кораб да иде и тук да повика

хората на Телемах. Да останат там само двамина.

Други завчас да покани златаря Лаерк да довтаса,

та да обвие със злато рогата на младата жертва.

Всички останали тук останете при мене. Кажете

вътре в палата веднага робините пир да пригласят —

бистра вода и дърва да набавят, седалки да сложат.“

Рече така и заеха се всички. Дойде от полето

скоро юницата. Също дойдоха от бързия кораб

хората на Телемаха безстрашен, дойде и златарят

с медния уред в ръце — сечиво за ковашко изкуство,

чук, наковалня и вити, изящно приготвени щипци

за обработка на злато. Дойде и Атина Палада

за празненството свещено. Конеукротителят Нестор

златото даде. Ковачът пристегна рогата в позлата,

да углади на Атина очите. Поведоха Стратий

и Ехефрон за рогата юницата в накита бляскав.

Арет изнесе отвътре в котел, украсен пъстроцветно,

бистра вода, а в левица държеше ечмика за жертва

в кошничка. С остра секира в ръка Тразимед ратоборен

сам до юницата спря нагласен да замахне над нея.

Жертвена чаша подложи Персей. Престарелият Нестор

сипа вода и ечмик и помоли сърдечно Атина,

в огъня лумнал той хвърли от жертвата космено снопче.

После поръсиха всички зърната свещени с молитва.

Бързо пристъпи на Нестор безстрашният син Тразимед и

с удар единствен отряза на жертвата вратните жили.

Свлече се наземи в слабост юницата. Викнаха вкупом

и дъщери, и невести ведно с Евридика, жената

достопочтена на Нестор и първа Клименова щерка.

Вдигнаха жертвата после мъже от земята просторна.

Сряза гръкляна й с нож Пизистрат, господар над мъжете.

Черна изтече кръвта и от костите литна духът й.

Те я насякоха бързо, изрязаха бутове цели,

с два пласта лой ги покриха тогава според обичая

и на месата отгоре поставиха кървави мръвки.

Сложи ги Нестор на клада и с вино искрящо ги ръсна,

а покрай него младежи държаха в ръце петозъбци.

Щом изгориха бедрата, те вкусиха дроба, сърцето,

другото вече на пръти нанизаха те надребнено

и завъртяха с ръце върху кладата острите пръти.

Там Телемаха в басейна изми Поликаста прекрасна,

най-млада щерка на Нестор, прочутия син на Нелея.

Щом го момата изкъпа и с дъхаво масло разтърка,

тя му загърна снагата с хитон и прекрасна хламида.

Беше на бог той подобен, когато напусна басейна.

Тъй приближи и приседна до Нестор, пастира народен.

Щом се опече и беше от прътите снето месото,

седнаха да се гощават. Изтичаха сръчни младежи

и заподнасяха вино на всички в съсъди от злато

След като своята жажда и глад утолиха напълно

Нестор, геройският конник, с такива слова заговори:

„Скоро впрегнете, чада, в колесница коне гъстогриви

за Телемах, та да може по пътя желан да се впусне.“

Рече така и усърдно изпълниха тази повеля.

Впрегнаха те незабавно в ярема коне бързоноги.

А в колесницата сложи ключарката хляба и вино,

още добавък, какъвто царе зевсородни обичат.

И Телемах се качи на колата, прекрасно строена.

Храбрият Несторов син Пизистрат, на мъже предводител,

редом до него застана и хвана юздите блестящи,

шибна с камшика конете и те полетяха послушно

към равнината, зад тях възвисеният Пилос изчезна.