Омир - Одисея

„Литнаха странни слова, Телемахе, от твоите устни!

Иска ли, и отдалеч божеството спасява човека.

Сам предпочел бих по-скоро и бедствия много да срещна,

но у дома да се върна, деня си възвратен да видя —

не сред огнищния кът да загина завърнал се, както

бе Агамемнон убит от Егист и жена си коварна.

Смъртната орис еднакво не могат дори боговете

и от любимеца свой да отмахнат далече, когато

крайно печалният жребий на смъртната мойра го случи.“

А Телемах разсъдливият тъй на това й отвърна:

„Менторе, нека за туй не говорим при всичката мъка.

Никога няма баща ми под родната стряха да дойде.

Злата му орис и смърт са решили безсмъртните вече.

Още и друго желая сега да узная от Нестор —

другите той превъзхожда по своята правда и мъдрост,

казват, че бил повелител на три поколения хора.

И затова в него виждам аз образ на бог вековечен.

Сине Нелеев, кажи ми и нищо не скривай от мене!

Как на Атрей ширновластният син Агамемнон загина?

Де бе тогаз Менелай и каква хитрина изнамери

този злодеец Егист да погуби мъж много по-силен?

Или не беше си още в ахейския Аргос, сред чужди

скиташе още, че оня реши се на дръзко убийство?“

Нестор, геренският конник, с такива му думи отвърна:

„Чистата истина, синко, на теб откровено ще кажа.

Всичко наистина стана тъй, както и сам предполагаш.

Жив ако беше заварил Егиста в палата на брат си,

щом Менелай, златокъдрият цар, се завърна от Троя,

нямаше гробната пръст след смъртта да покрива Егиста,

щяха да ръфат трупа му далеч от града из полето

хищните птици и псета, не щеше да бъде оплакан

той от жените ахейски — че страшно злодейство извърши.

Ние додето търпяхме безкрайни неволи край Троя,

той си седеше спокойно сред конекърмилния Аргос

и прелъстяваше с речи съпругата на Агамемнон,

Истина, знатна по род Клитеместра отблъсваше първо

срамното дело — таеше в сърцето си тя благородство.

А и край нея седеше певец, на когото Атридът,

тръгнал за Троя, заръча да бди над съпругата зорко.

Но откогато съдбата изплете у нея поквара,

прати веднага Егист песнопевеца в остров безлюден,

там за храна и за плячка на хищните птици да стане.

Тъй възжелан възжелана от него в дома си отведе.

Много бедра след това изгори на свещени олтари,

много оброци провеси — платна и съсъди от злато,

след като дело велико нечакано той е завършил.

Ние пътувахме двама тогава обратно от Троя —

аз и синът на Атрея, обвързани с истинска дружба.

Но край атинския бряг, пред свещения нос на Сунион,

Феб Аполон ненадейно кормчията на Менелая

с тихите свои стрели връхлетя и прониза, когато

тъкмо греблото кормилно на бързия кораб държеше —

Фронтис, синът на Онетор, от всичките земнородени

бе отличен е вещина да кормува сред вихрени бури.

Тъй Менелай се побави, макар и да бързаше много,

да погребе с тържества погребални и с почит другаря.

После, кога устреми по море винобагро отново

своите кораби вити и стръмния склон на Малея

бързо достигна, замисли за него премеждие страшно

Зевс гърмовержец — обля го с дъха на ревящите бури

и планини от вълни затъркаля високо в морето.

Чълните с гняв раздели той, едните към Крит запокити,

дето кидонският род обитава брега на Ярдана.

Там се провесва скала върху бранове — гладка и стръмна

близо до края на Гортин, далеч по морето лазурно.

Бесни вълни въз подмола запраща към Фестос наляво

Нот. Но нищожният камък разбива вълната огромна.

Там връхлетяха едните и с мъка от смърт се спасиха

хората. Техните чълни морето в подмола удари.

Другите кораби пет тъмноклюни, от буря подети,

вихър и мощна вълна до брега на Египет отвяха.

Там насъбра Менелай скъпоценности много и злато,

след като странствува дълго сред чуждоезични народи.

В същото време извърши Егист беззакония в Аргос.

Той умъртви на Атрея сина и потъпка народа.

Седем години владя многозлатата древна Микена,

в осмата вече се върна за негово зло от Атина —

богоподобен — Орест и премахна Егиста коварен —

подлия отцеубиец, погубил баща му прославен.

Даде тогава на всички аргейци надгробна гощавка

и за Егиста безсилен, и за ненавистната майка.

В същия ден гръмогласният в бран Менелай се завърна

с неизброими богатства, побрани във кораби вити.

Ти затова не броди, мой обични, далеч от родина,

цялото свое наследство в палата оставяш на тези