Омир - Одисея

там да остане народът, да жертвува там хекатомби,

само и само гнева на богинята да уталожи.

Той в слепота не разбра, че напразни са всичките жертви.

Но вековечните бързо променят ли своите мисли?

Тъй че един срещу друг, разменили обиди, стояха

двамата. Скочиха бързо ахейците бронеколенни

с яростна глъчка, в съвета и в спора на две разделени.

Тази нощ цяла прекарахме ние едни против други

злоба стаили. Кроеше ни вече бедата Кронион.

Плувнахме следното утро в морето свещено едните,

взехме и плячката с нас, и жените, препасани ниско.

Но половината войни останаха още на суша

при Агамемнон Атреев, пастира на много народи.

Ние, едната полвина, заплавахме върху вълните

бързо. Изглаждаше богът пътеки над морската бездна.

Стигнахме Тенедос, жертви принесохме на боговете

там, за дома си в копнеж, но забавяше пътя обратен

Зевс непреклонен и свада сред нас той разпали повторно.

Някои вече поеха обратно на кораби вити

заедно и с Одисей, находчивия мъдър владетел,

втори път да угодят на сина на Атрей Агамемнон.

Аз пък отплавах напред със съпътните мои веслари —

вече долавях, че някой небесен беди ни отсъжда.

Също и храбрият син на Тидея избяга с другари.

По-късно тръгнал след нас Менелай златовласият.

В Лесбос той ни настигна, когато обмисляхме бъдния преход —

пътя над Хиос ли, пълен със скални подмоли, да вземем

право към Псирия, Хиос от лява страна да оставим,

или под Хиос да минем, покрай ветровития Мимант?

Зевса помолихме там да ни прати поличба, и ето

той ни я даде с повеля морето посред да прережем

чак до Евбея, така да избегнем грозящата гибел.

Вятър попътен повя и засвири. По рибни пътеки

нашите кораби бързо поеха и стигнаха Герайст

нощем. Принесохме там въз олтара на бог Посейдона

гойните волски бедра, че пресякохме морската бездна.

Ден бе четвърти, когато със равните кораби спряха

хората на Тидеида конеукротителя в Аргос.

Аз се насочих направо към Пилос. Попътният вятър,

най-напред пратен от Зевса да духа, за миг не утихна.

Тъй се завърнах аз, синко, без никаква вест и не зная

кой от ахейците там се избави и кой е загинал.

Но ще ти кажа това, що научих, откак се завърнах

в своята мила родина, без нищо от тебе да скрия.

Чух, че прекрасният син на Ахила велик е предвождал

копиеборната рат мирмидонска щастливо до къщи

(също бил жив Филоктет, на Поянта прекрасната рожба).

Идоменей пък до Крит е довел оцелелите в битки

свои другари и никой от тях не потънал в морето.

А за Атрид без съмнение вий от чужбина сте чули

как се завърна и как му Егист устрои край печален

(но и самият накрая получи жестока отплата).

Как е полезно баща след смъртта си свой син да оставя!

Ето Орест отмъсти на коварния отцеубиец,

дето лиши от живота прочутия негов родител.

Но и на тебе прилича, мой скъпи, тъй снажен израсъл,

да се покажеш безстрашен, та внуците да те прославят.“

А Телемах разсъдливият тъй на Нелида отвърна:

„Несторе, сине Нелеев, о гордост велика ахейска,

истина, страшно му той отмъсти! Ще гърми по Ахея

славата негова вредом, да знаят и бъдните внуци.

О, боговете и мен да даруваха с толкова сила,

да отмъстя на женихите аз зарад тяхната наглост!

Вечно ме те оскърбяват и все гибелта ми замислят!

Само че нито за мен са отсъдили, нито за татко

тази съдба боговете, и все още трябва да страдам.“

Нестор, геренският конник, с такива слова му отвърна:

„Друже — наистина сам за това ми напомняш в речта си,

казват, че пяла тълпа от женихи на твоята майка

идват в дома ти незвани и вършат безсрамия много.

Но обади ми — ти сам ли понасяш това доброволно,

или те мрази народът, подбуждан от глас на безсмъртен?

Кой знае? Може би твоят баща някой ден ще се върне

да отмъсти за гнета им — с ахейците или самичък.

О, ако също и теб дъщерята на Зевса обича,

както полагаше грижа тя за Одисея прославен

в края троянски, където изпитахме бедствия много!

Никога аз не съм виждал тъй бог да обича открито

както Атина открито помагаше на Одисея.

О, да желаете с тази грижовност и теб да обича!

Щяха мнозина от тях да забравят за брак да мечтаят!“

А Телемах разсъдливият с тия му думи отвърна —

„Старче, не могат, аз мисля, подобни слова да се сбъднат

Дума голяма изрече. Учудваш ме. Никога няма

тъй да се случи, дори боговете това да желаят“

Тъй му отвърна тогаз совооката дева Атина —