Омир - Одисея

Тях заговори свещената мощ на сина Одисеев:

„Тук да стоварим, другари, храната. Готови са вече

всички запаси в палата. Но моята майка не знае

нищо, робините също. Една е сал тайната чула.“

Рече така и забърза напред, а след него гребците.

Взеха от къщи храната и всичко на здравия кораб

сложиха, както заръча любимият син Одисеев.

И Телемах се яви, от Атина поведен, на борда.

Седна отзад на кормилото тя, а до нея застана

сам Телемах. А гребците развързаха бързо въжата

и надойдоха те горе, насядаха в дълги редици.

Вятър попътен им прати на Зевс совооката щерка.

Шумна зефир бързовеен по тъмния гръб на морето.

Бодрите свои гребци Телемах насърчи и подкани

да се заемат с въжата. И те му послушаха зова.

Тозчас елховата мачта изправиха те и побиха

в якото средно гнездо, и с въжета привързаха здраво,

с кожени ремъци после подеха платната блестящи.

Ето зефирът изпъна платното посред, на вълните

звучният пурпур заплиска под кила на лекия кораб.

Тон по вълните забърза към своята цел устремено.

Щом закрепиха платната на тъмния, бързия кораб,

чаши напълниха всички до горе със сладкото вино.

Даром от него възляха и за боговете всевечни,

най-много за дъщерята на Зевса Атина Палада.

Цялата нощ и в зори тя браздеше пред кораба пътя.

Хелиос тъкмо се вдигна из дивния залив и плувна

в медния свод на небето да грее над плодни полета

за боговете всевечни и смъртните хора, и ето

корабът стигна богато строения град на Нелея

Пилос. А там край морето народът принасяте в жертва

на тъмнокъдрия бог, земетръсеца, бикове черни.

Бяха редиците девет — по петстотин хора във всяка,

бикове девет държаха мъжете пред всяка редица.

Тъкмо ядяха сърцата, бедрата горяха за бога,

и равнобордният кораб навлезе в спокойния пристан;

свиха платната, съда прислониха и слязоха всички.

Слезе от кораба и Телемах, от Атина поведен.

Първа извика от тях совооката щерка на Зевса:

„Вече ни най-малко плах, Телемахе, не бива да бъдеш.

Ти затова през вълните доплува, да чуеш къде е

скрила баща ти земята и где го е стигнала орис.

Тръгвай и право върви при конеукротителя Нестор.

Нека узнаем какви е съвети сърцето му скрило.

Смело го сам помоли да ти истинни вести обади,

няма да чуеш от него лъжи — той е много разумен.“

А Телемах разсъдливият с тия й думи отвърна:

„Менторе, как да отида и с поздрав какъв да го срещна?

Опитност още аз нямам в разумните речи с мъжете.

Редно дали е да бъде от юноша старец разпитван?“

Тъй му отвърна Атина, на Зевс совооката щерка:

„О Телемахе, сърцето ти все ще ти нещо подскаже.

Нещо и демон приязнен пред теб ще разкрие. Не вярвам

да си роден и възпитан без волята на боговете.“

Рече Атина Палада така и потегли пред него

с пъргави крачки. Зад нея закрачи синът Одисеев.

Стигнаха скоро събора на пилосци, дето седеше

със синовете си Нестор. Улисано техни другари

мръвки печаха за пира, на шишове нижеха други.

Но като зърнаха те чужденците, се втурнаха вкуп и

стиснаха техните длани с покана при тях да приседнат.

Пръв между всички на Нестор синът Пизистрат ги пресрещна.

Хвана ги той за ръка и покани да седнат на пира

върху вълнати руна по брега песъчлив на морето

до Тразимед, своя брат, и до своя обичен родител.

Части от вътрешността той им даде, наля им и вино

в чаши от злато, наздраве от виното пи и възкликна

пред совооката щерка на Зевс гърмовержец Атина:

„Ти чужденецо, сега призови Посейдона всевластен.

Вие доплавахте тук сред разгара на пира му жертвен.

След като по обичая възлееш пред него с молитва,

чаша подай и на своя другар от напитката сладка

за възлиятелна жертва. И той на безсмъртни се моли,

вярвам. Нали боговете са нужни на всичките хора?

По-млад от тебе е той, на една връст сме двамата с него.

Ето защо аз поднасям на теб първо златната чаша.“

Рече така, та й връчи той чашата с вино уханно.

И на Атина допадна разумният мъж благонравен,

дето на нея най-първо поднесе той златната чаша.

Почна сърдечно да моли тя властника бог Посейдона:

„Чуй ни молбата сега, земедържецо бог Аполоне!

Тези дела, за които те молим, стори благосклонно!

Нестора пръв увенчай и чадата на Нестор със слава,

а след това да получат от тебе достойна отплата

за хекатомбата славна и другите хора от Пилос.