Омир - Одисея

те си залагат главите, когато ограбват имота

на Одисей, и не вярват, че той ще се върне обратно.

Но на събраните вас итакийци се сърдя, че всички

тук равнодушно седите, не смеете с укор да спрете

малкия сбор от женихи, макар че сте по-многобройни!“

Еванорид, на Лейокрит синът, му така отговори:

„Менторе дързък, загубил ума си напълно! Как смееш

нас да упрекваш и нас да възпираш? Май трудно ще бъде

и за мнозина мъже край трапезата с нас да се бият.

Знай, ако сам Одисей, на Итака владетелят, дойде

и пожелае в сърцето от своя си дом да изгони

нас, благородни женихи, при таз веселба из палата,

няма да бъде за радост туй връщане и за жена му,

дето го чака с тъга. Ще го стигне ужасна погибел,

почне ли битка с мнозина. Не беше речта ти разумна.

Вие пък, хора, вървете по своята работа всеки.

Нека за път Телемаха гласят Алитерсес и Ментор.

Бяха открай време те на баща му приятели близки.

Но ми се струва, че той ще остане за дълго в Итака

вест да очаква и няма оттук да успее да мръдне.“

Рече женихът така и разпусна веднага народа.

Те се разпръснаха бързо, към своето жилище всеки.

Само женихите пак се събраха в дома Одисеев.

А Телемах се запъти далеч по брега на морето.

В сивата пяна накваси ръце и замоли Атина:

„Тебе зова, божество, що споходи палата ми вчера

и пожела да отплавам далеч по морето лазурно,

вест от мълвата да чуя кога се завръща баща ми.

Твоята помощ желая — ахейците пътя ми спъват,

най-вече тези надменни и дръзки безкрайно женихи.“

Рече така умоляващ. Яви се при него Атина,

образа взела на Ментор, досъщ и по вид, и по говор.

Тя се обърна към него и рече крилатите думи:

„Не, Телемахе, страхлив и безумен не можеш да бъдеш,

вдъхната щом е у тебе на татко ти страшната сила —

всичко сполучваше той да завършва със слово и дело.

Пътят ти няма да бъде така провален и напразен.

Но ако ти не си рожба на него и на Пенелопа,

аз се страхувам, че няма да свършиш каквото замисляш.

Рядко се случва чада на бащата досъщ да приличат —

по-лоши има мнозина, а по-добри — само малцина.

Но ако ти, Телемахе, не бъдеш страхлив и безумен,

жив ако бъде у тебе разсъдъкът на Одисея,

има надежда с успех да изпълниш поетото дело.

А за женихите дръзки, за техните думи и козни

грижа си нямай — не знаят глупците разсъдък и правда,

своята смърт в слепота не предвиждат и черната гибел,

дето настъпва към тях — да ги глътне внезапно в един ден.

Скоро в открито море ще излезеш, тъй както замисляш.

Аз като предан приятел на твоя баща ще намеря

съд бързоходен за тебе и сам ще те следвам по пътя.

Но завърни се сега у дома при женихите. Нека

вече ти готвят храната и съдове с нея да пълнят —

в амфори виното, хляба ечмичен — храна за мъжете —

в мяхове плътни да сложат. А сам аз гребци доброволци

ще събера дотогаз из народа, а кораби има

много в Итака, с вълни обградена — и нови, и стари.

Измежду тях най-отличния съд ще огледам за тебе.

Бързо ще го нагласим, по морето обширно ще тръгнем.“

Рече така дъщерята на Зевса Атина. За дълго

там Телемах не остана, послуша гласа й божествен.

Тръгна назад за дома той угрижен в сърцето си младо.

Вътре в палата намери събрани женихите нагли.

Козешки кожи деряха и пърлеха в двора шопари.

А Антиной между тях се завтече с превзета насмешка,

хвана му здраво ръката и рече крилатите думи:

„Ех, Телемахе, необуздано смел, успокой се

и на ума си не слагай дела и слова вредоносни.

Както преди, настани се до нас да ядеш и да пиеш.

Всичко това ще намерят за тебе ахейците после —

кораб извит и отлични веслари, каквито желаеш,

с тях да отплаваш до Пилос за своя баща благороден.“

А Телемах разсъдливият с тия му думи отвърна:

„Не, Антиное, не ми е приятно сред вас горделивци

в пир да участвувам мълком, спокойно наслада да търся!

Или, женихи, не стига, че толкова дълго пиляхте

нашето скъпо богатство, додето бях още невръстен?

След като вече пораснах и слушам съветници мъдри,

много неща аз разбрах, удвои се у мен смелостта ми

и ще опитам да пратя над вас неизбежните кери,

в Пилос ли пясъчен ида, остана ли в острова тука.

Тръгвам, и пътят, за който говоря, не ще е напразен.

Аз като пътник ще тръгна, че нямам веслари и кораб.

Сметнахте, знае се то, че за вас е това по-изгодно.“

Рече така и издърпа без мъка ръка от ръката

на Антиной. Между туй продължиха женихите пира.