Омир - Одисея

С нокти се вдраха след туй по страни и по шии

и отлетяха орлите надясно над градските къщи.

Слисани всички следяха над себе си птичия полет

с мисъл тревожна в сърцата — каква ли съдба ги очаква?

Дигна се в същия миг Алитерсес, героят, достоен

Масторов син, сред връстници прочут по това, че единствен

птичия полет гадае, поличбени думи изрича.

С помисли чисти изпълнен, той рече така пред народа:

„Чуйте, мъже итакийци, словата, които ви казвам,

но към женихите първом с известие аз се обръщам:

бедствия страшни надвисват над тях. Одисей от семейство

няма за дълго далеч да остане, дори се спотайва

някъде вече наблизо, подготвя той смърт и убийства.

Гибел заплашва и други мнозина, които живеем

в острова, видим от много далеч. Затова да помислим

как да отвърнем навреме женихите. А и сами те

нека се сдържат. Без друго това е за тяхна изгода.

Не некадърен слепец ви предсказва, а с опит гадател.

Ето напълно се сбъдва каквото предрекох за него,

след като с кораби вити поеха аргейци към Троя,

още и сам Одисей многомъдър с аргейците тръгна.

Зле ще пострада и всички другари загубил — аз казах,

той непознат у дома подир двайсет скитални години

в острова пак ще се върне. И всичко се сбъдва напълно.“

А Евримах, на Полиба синът, на това му отвърна:

„Махай се, старче, оттук и върви да предсказваш съдбата

на синовете си в къщи, злощастие тях да не среща!

Мога така да вещая от тебе аз по-достоверно.

Малко ли птици летят под лъчите на ясното слънце?

Всички нима предвещават съдбата? Далеч Одисей е

вече в чужбина загинал. Да беше и ти като него

също загинал! Не щеше сега да изричаш прокоби!

Тъй Телемаха, без друго разсърден, не би подстрекавал

(ти се надяваш, че той с дарове ще обсипе дома ти?).

Само че чуй що ти казвам, и то ще се сбъдне напълно.

С опита стар и богат ако ти съумееш младежа

към непокорство и гняв да придумаш с глупешки брътвежи,

първо на себе си той ще докара беда по-голяма.

Сам против всички женихи какво ли ще може да стори?

Тебе пък, старче, след туй ще накажем с безмилостна глоба,

тя ще ти тегне безкрайно, ще страдаш жестоко от нея.

А Телемаха пред всички, които са тук, аз съветвам:

майка си той да застави при своя баща да се върне.

Там да приготвят тогава женихите нейната сватба

с много женитбени дари, прилични за щерка обична.

Вярвам, че няма по-рано да спрат синовете ахейски

своето сватовство тежко. Тук никой не ще ни уплаши,

нито дори Телемах, макар че е словоохотлив,

нито предсказаните речи, които ти, старче, току-що

нам издърдори напусто! С тях по-ненавиждан ни ставаш.

Целия негов имот ще съсипем. Възмездие няма

той да получи, додето ахейците тя разтакава

с тази женитба през време, когато в копнеж всекидневен

чакаме нейния избор в надвара и дните си губим —

други невести не търсим, тъй както за нас подобава.“

А разсъдливият син Одисеев така му отвърна:

„О Евримахе и вие, останали знатни женихи!

Повече няма това да ви моля, това да говоря —

знаят го вече добре боговете и всички ахейци.

Бърз кораб само ми дайте и двайсет веслари, които

да са готови да тръгнат след мене натам и обратно.

Искам да ида във Спарта, оттам в песъчливия Пилос,

дето ще бързам да диря баща си отдавна изчезнал,

все ще дочуя за него от смъртен или от мълвата —

тя е вестител на Зевса и шепне словата му вредом.

Чуя ли аз, че е читав баща ми, че той се завръща,

мъката твърдо ще нося година, но пак ще го чакам.

Чуя ли аз, че е мъртъв, че живите той е напуснал,

бързо ще дойда обратно в обичната своя родина,

гробна могила за него ще вдигна и жертви надгробни

ще принеса, и тогаз ще склоня Пенелопа за брака.“

Рече така и си седна. Тогаз сред ахейците стана

на Одисей безупречен другарят и спътникът Ментор.

Нему героят, преди да отплава, остави дома си —

на престарелия татко покорен да пази имота.

С помисли чисти изпълнен той рече така пред народа:

„Чуйте, мъже итакийци, словата, които ви казвам:

благ, приветлив, милосърд отсега занапред да не бъде

ни един цар жезлоносец и сдържаност той да не знае,

нека с кораво сърце да беснее към всички подвластни!

Че Одисея божествен не спомня си днес вече никой

мъж от народа, над който царуваше с бащина обич!

Аз не желая сега да упреквам женихите дръзки,

дето с коварни сърца се отдават на страшни злодейства —