Омир - Одисея

На Телемах и на мен дай дома да се върнем, щом свършим

туй, за което дойдохме със черния, бързия кораб.“

След като тъй се помоли, сама тя изпълни молбата.

На Телемаха веднага прекрасната чаша двууха

даде. Такава молба и синът Одисеев отправи.

Вече опекоха там и от шишове снеха месото,

всеки получи частта си и почна се пир велелепен.

Щом като своята жажда и глад утолиха напълно,

Нестор, геренският конник, така заговори дошлите:

„Странници, след като вие душа усладихте с храната,

вече не е непристойно за мен да ви питам кои сте.

Странници, вие кои сте? Отде прекосихте вълните?

Сделки ли тука ви водят, или по морето безбрежно

скитате вредом без цел като страшни пирати, които

зло да докарат на други, живота си тласкат към гибел?“

А Телемах разсъдливият тъй на това му отвърна

смело — събуди в гърдите му смелост богиня Атина

вест да потърси за своя отдавна отсъствуващ татко,

та да разцъфне за него сред хората слава велика:

„Несторе, сине Нелеев, о гордост велика ахейска,

искаш да знаеш отде сме. От мене сега ще научиш.

Идваме тук от Итака, простряна в полите на Неон.

Собствено дело ни води при вас, а не общо народно.

Странствувам аз, за да чуя какво се мълви за баща ми —

за Одисея божествен, кален в изпитните. Разказват,

заедно с теб в ратоборство той сринал троянската крепост,

Знаем за всичките други, които воюваха в Троя,

всеки къде, сполетян от жестоката гибел, е паднал.

Само на татко ми края покри с непрогледност Кронион.

Никой не може да каже къде точно той е загинал —

или че той е погубен от вражи мъже върху суша,

или че в хладна вълна Амфитритина той е погълнат.

Над коленете ти днес затова се навеждам, по воля

страшната гибел на татко пред мен да разкриеш, било че

ти си я виждал с очите, било че си чувал от странник

разказ. Родила го майка наистина само за мъки.

Но не смекчавай словата пред мен предпазливо от жалост,

вярно ми всичко кажи, на което си бил очевидец.

О, ако моят баща Одисей благородният нявга

твоя молба отзивчив е с дела и слова изпълнявал

там покрай Троя, страната на вашите мъки, ахейци,

моля те, в спомен за него кажи ми ти цялата правда.“

Нестор, геренският конник, с такива слова му отвърна:

„Скъпи, сега ми напомняш за тези неволи, които

ние, ахейците храбри, по тази земя претърпяхме

ту върху кораби бързи, кога по морето лазурно

бродехме плячка да хванем там, дето Ахил ни насочва,

ту край великия град на Приам властелина, когато

водехме бран, но загина цветът на ахейската храброст —

там лежи Аякс, безстрашният в битки, Ахил там почива,

там е Патрокъл — мъжът, на безсмъртните равен по мъдрост,

там е и моят скъп син Антилох благороден и храбър —

както бегач ненадминат, така и решителен воин.

Колко страдания още понесохме ние? Не може

всичко за тях да разкаже от земнородените никой!

Пет, дори шест последовни години да можеш да слушаш

колко нещастия ние, ахейците, там изживяхме,

няма пак всичко да чуеш, доде у дома се завърнеш.

Девет години крояхме усилено тяхната гибел

с хитрости разни. Едва след това ни помогна Кронион.

Никой не се осмели да се мери тогава открито

там с Одисея по разум. Далеч превъзхождаше всички

с хитрости разни баща ти, доколкото ти се наричаш

негова истинска рожба. С почуда те аз съзерцавам.

Ти му приличаш по речи, и кой би помислил, че може

юноша смайващо тъй да прилича по реч на баща си?

Там с Одисея божествен не бяхме несговорни ние

никога — нито в съвет на царе, ни в събрание войнско.

Винаги единодушни, в разумни съвети и мисли

двама предлагахме все за ахейците що бе от полза.

Най-после щом разрушихме великия град на Приама,

тръгнахме пак по морето, но пръсна ахейците богът —

в своите мисли скрои за аргейските войни Кронион

горко завръщане. Всички не бяха със светъл разсъдък

и справедливи, и жребий печален постигна мнозина,

че разгневиха на бога могъщ совооката щерка —

и тя разпали ненавист у двата Атрееви сина,

Тъй за събрание общо събраха те всички ахейци,

но безрасъдно, съвсем непривично — при залеза слънчев.

Обременени от вино дойдоха ахейските войни.

Двамата казаха в речи защо са събрали народа.

Пръв Менелай пожела да си спомнят ахейските войни,

че ще се връщат дома върху ширния гръб на морето.

На Агамемнон не беше това по сърце. Той поиска