Омир - Одисея

дръзки мъже, но внимавай, имота ти те ще разсипят

и ще завърши безплодно това пътешествие твое.

Аз те съветвам сега при Атрид Менелай да отидеш.

Той се завърна недавна дома из далечна чужбина

от племена, от които не чака завръщане никой

смъртен, когото веднъж са понесли противните вихри

там към морето обширно, отдето на съща година

птици дори не долитат — така е огромно и страшно.

Хайде, потегляй със своите другари сега по морето,

ако ли искаш — по суша. Ще имаш коне с колесница,

и синовете ми в пътя придружници твои ще бъдат

чак до свещената Спарта до русия цар Менелая.

Смело го сам помоли да ти истинни вести обади.

Няма да чуеш от него лъжи — той е много разумен.“

Рече така. А денят си отиде и мракът се спусна.

Тъй на това отговори на Зевс совооката щерка:

„Старче, наистина ти изговори слова справедливи.

Хайде пък вие режете езици и смесвайте вино

на Посейдон и на всички безсмъртни за дар да възлеем.

Вече настъпва часът да помислим за сън и почивка.

Ето потъва денят в здрачината. Не ще е прилично

дълго на пира божествен да бъдем. Да тръгнем е време.“

Рече така дъщерята на Зевса и чуха речта й.

Редом слугите поляха на всички ръце да измият.

Млади момци им наляха догоре стаканите с вино

и го разнесоха с чаши надясно според обичая.

И изгориха езици, възляха възправени вино.

Щом пък възляха и пиха, душата им колкото иска,

дадоха вид Телемах боголик и Атина, че искат

двамата да се завърнат на вития, черния кораб.

Нестор тогава ги върна със следните укорни думи:

„Няма ни Зевс да допусне, ни кой да е от боговете

вие сега от дома да се върнете в бързия кораб.

Сякаш съм аз сиромах, и на мен не достигат одежди,

сякаш в палата си нямам покривки и нямам постели,

меки за сладка почивка на мен и на моите гости?

Не, ще намеря аз доста покривки и меки постели.

Няма да бъда съгласен на храбрия мъж Одисея

милата рожба да спи върху борда на кораб, доде съм

жив и доде синовете ми тука в палата остават

странници да угощават, които потърсят дома ми.“

Тъй на това възрази совооката щерка на Зевса:

„Скъпи ми старче, изрече ти умни слова и е редно

тъй Телемах да постъпи, защото е много по-умно.

Нека веднага те следва, да може в палата отмора

той да намери. А аз ще отида при черния кораб

хората да ободря и да дам разпоредби за всичко.

Аз съм от моите другари на кораба пръв по години.

Всички останали там с Телемаха божествен са връстни

и ни съпътствуват все от приятелски чувства към него.

Искам нощта да прекарам аз близо до черния кораб.

В ранни зори ще отида при гордото племе кавкони.

Трябва от тях да получа дълга си — ни нов, нито малък.

Този пък момък, дошъл като гост на палата ти дивен,

ти с колесница прати придружен от сина ти, да иде

в Спарта и дай му конете си най-издръжливи и бързи.“

Тъй совооката щерка на Зевса изрече и литна,

сякаш орел, нависоко. Останаха смаяни всички.

Старецът също се смая — видял бе с очите си чудо.

Хвана след туй Телемах за ръка и така му продума:

„Аз не очаквам, мой скъпи, да бъдеш страхлив и негоден,

щом като, още тъй млад, богове те съпътствуват явно.

Беше тук не друг от тези, които Олимп обитават,

а дъщерята на Зевс, Тритогения достопочтена.

Тя отличи и баща ти сред всички аргейци край Троя.

Склонна бъди и дари ме, богиньо, със слава велика —

мен, синовете ми, още достойната моя съпруга.

В жертва на теб затова ще отдам ширночела юница

неукротена, ярем не усетила още на шия.

В жертва на теб ще я дам, ще обвия рогата й в злато.“

Тая молба той изрече и чу го Атина Палада.

Щом той завърши, поведе потомци и зетьове знатни

Нестор, геренският конник, към своите дивни палати.

След като влязоха вътре в палата прославен на царя,

върху кресла и столове насядаха там на редици.

Старецът мъдър напълни за гостите кратер до горе

с руйното вино, което лежа единайсет години

(но икономката него избра и захлупката вдигна).

Виното старецът смеси в съсъда, възля и отправи

жарка молба към Атина, на Зевс щитоносеца щерка.

Щом те възляха и пиха, душата им колкото иска,

тръгнаха към домовете си всички за сън и почивка,

а Телемаха, сина Одисеев, в палата остави

Нестор, геренският конник, за сладостен сън и отмора

при колонадата звънка в леглото, с резби издълбано

до Пизистрат, господар на мъжете и копиеборец,