Омир - Илиада

Тъй те ридаеха в Троя свещена. Ахейци тогава
стигнаха близо до морските съдове и Хелеспонта,
па се разпръснаха всички по своите кораби в стана,
само Ахил забрани мирмидонци да се разпиляват.
Той заговори на своите войнолюбиви другари: [5]
„Вий, бързоконни мъже мирмидонци, другари обични!
Да не разпрягаме още конете си еднокопитни,
нека да се приближим с колесниците и със конете,
за да оплачем Патрокла — това е към мъртвите почит.
След като ний си наситим душата с ридание горко, [10]
там 276 276 Поетът има пред вид кораба на Ахил, както личи от 28 стих. ще вечеряме дружно, разпрегнали първом конете.“
Каза така и застенаха всички, начело с Ахила.
Триж край трупа те кръжиха с конете си хубавогриви,
с вопли печални: охота за плач им изпрати Тетида.
Мокреха пясъка, мокреха свойте доспехи със сълзи: толкова жалеха вожда, обърнал противника в бягство. [15]
А пък синът на Пелея подхвана ридание гръмко,
върху гръдта на другаря си сложил ръце мъжегубни:
„Радвай се, мили Патрокле, макар и в двореца на Хадес!
Вече извършвам аз всичко, което преди ти обрекох; Хектора тука довлякох и псета без жал ще го ръфат. [20]
Гневен от твойто убийство, дванадесет знатни троянски юноши аз ще заколя над твоята пламнала клада.“
Рече и дело позорно замисли за Хекгор божествен.
Ничком в прахта го събори пред смъртния одър Патроклов. [25]
А мирмидонци съблякоха свойте доспехи блестящи,
медни; разпрегнаха после конете си, цвилещи силно.
Хиляди седнаха близо до черния кораб Ахилов.
Внукът Еаков им сложи обяд погребален и пищен.
Множество бели волове захъркаха диво под ножа, [30]
много овце и врекливи кози бяха редом заклани,
много свине белозъби, лъщящи от сало дебело,
бяха въртяни високо над буйния огън на Хефест.
Кръв край трупа на Патрокъл се лееше сякаш със чаши.
После царете ахейски поведоха вожда Ахила, [35]
бързия син на Пелея, при цар Агамемнон божествен,
с мъка склонили мъжа, безутешен за своя приятел.
Щом като стигнаха вече в палатката на Агамемнон,
тутакси на звънкогласи вестители те наредиха
вън да поставят триножник над огън и тъй да предумат [40]
някак Ахила, дано си измие петната от кърви.
Той все отказваше твърдо и с тази се клетва кълнеше:
„Аз се заклевам във Зевс, от безсмъртните пръв и най-мощен:
не подобава за мене с вода да си мия главата, 277 277 Опечалените не се миели в знак на траур.
без да съм турил Патрокла на клада и вдигнал могила, [45]
без да съм своите къдри остригал. Сърцето ми няма
втори път мъка подобна да мъчи, догдето живея.
Нека да бъдем покорни на тази омразна трапеза!
Утре поръчай, царю на мъже Агамемнон, отрано
тука дърва да докарат и всичко, което е нужно [50]
мъртвият да притежава, потеглил за мрака подземен:
нека по-скоро го грабне и скрие от нашия поглед
буйният огън; войските да почнат пак своето дело.“
Тъй рече. Те го изслушаха, бяха съгласни със него.
Бързо приготвиха свойта вечеря и ядоха всички. [55]
Никой от нищо лишен не остана на пира им равен.
Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,
всеки от тях се отправи към свойта палатка за отдих.
Легна Ахил край брега на морето шумящо стогласно.
Стенеше тежко сред свойте безбройни мъже мирмидонци [60]
там на открито, където в брега се разбиват вълните.
Хвана го сладостен сън, укротител на мъки душевни,
вредом проникващ; блестящото тяло си беше пресилил,
гонейки Хектор Приамов покрай ветровитата Троя.
В миг го споходи душата на клетия син на Менойтий, [65]
сходна с Патрокла напълно по ръст и очи светлозарни,
също по глас и по дрехи, с които се беше облякла.
Спря до главата му тя и такива слова му продума:
„Спиш си спокойно, Ахиле, забрави ти мъртвия вече!
Тъй равнодушен не беше, когато аз още живеех. [70]
По-скоро ме погреби, за да мина вратата на Хадес!
Все ме прогонват безплътните сенки, души на умрели;
те ме не пускат отвъд през реката 278 278 Подземната река Ахерон („Одисея“, Х, 513) или Стикс („Илиада“, XIII, 396). със тях да общувам.
Бродя напразно край широкопортната къща на Хадес.
Дай ми ръката си! Страдам ужасно! И няма да дойда [75]
пак от подземното царство, щом ти ме положиш на клада.
Няма да сядаме живи със теб настрана от другари
да се съветваме двама, че мене ме вече погълна
грозната смърт, под властта на която от детство живеех.
Но и за теб е решила съдбата, Ахиле божествен, [80]
тук да загинеш под тия стени на заможни троянци.
Друго сега ще ти кажа и моля дано го изпълниш:
моите кости, Ахиле, далеч да не бъдат от твоите,
както отраснахме с тебе задружно във вашата къща.
Още от малък от град Опоент ме доведе Менойтий [85]
с вас да живея, понеже извърших печално убийство:
без да желая, погубих детето на Амфидаманта.
Глупаво бях се разсърдил в играта със зарове костни. 279 279 Само на това място в поемата се говори за зарове. Не е известно каква е била играта. Някои смятат, че наподобявала „дама“.
Славният конник Пелей ме прие във двореца си хубав,
сам ме възпита грижовно и твой ме приятел нарече. [90]
Нека и нашите кости във урна една да почиват,
амфора златна, която ти имаш от твоята майка.“
А пък Ахил бързоног му отвърна със думи такива:
„Мило лице! Ти защо ли сега се явяваш пред мене?
Тези неща за какво ми наръчваш така поотделно? [95]
Теб ще послушам и всичко, което нареждаш, ще сторя.
Но приближи се до мене! И нека за миг се прегърнем, двамата да се наситим взаимно с ридание горко.“
Каза това Еакид и протегна ръцете си мощни,
нищо не хвана — душата, подобно на дим, се изгуби мигом със писък в земята. Ахил изумен се изправи, [100]
с двете си длани изпляска и горестни думи издума:
„Ужас! В двореца на Хадес остава наистина само
призрак и гола душа, а животът изчезва напълно!
Цяла нощ беше душата на клетия мъртъв Патрокъл [105]
близо до мене, ридаейки тъжно със вопли и сълзи.
Всичко подробно заръча, приличайки чудно на него.“
Рече така и възбуди у всички охота да плачат. Розовопръста, Зората ги свари ридаещи още
в кръг край трупа на Патрокла, а цар Агамемнон Атреев [110]
заповед даде мъжете да дойдат от своите палатки,
с яки катъри дърва да докарат. Начело постави
вожд Мериона, другар на юначния Идоменея.
Тръгнаха вкупом в ръцете със брадви, сечещи дървета,
взеха и здрави въжета: катърите първи поеха. [115]
Дълго вървяха нагоре-надолу, напряко и косо.
Щом доближиха дъбравите на многоизворна Ида,
тутакси почнаха там да отсичат със остри секири
дъбове високолистни — те падаха с трясък и екот.
Щом ги нацепиха, с тях натовариха много катъри, [120]
те пък заудряха тежко земята с корави копита;
в своя стремеж към полето минаваха гъсти шубраци.
Носеше всеки дърварин по дънер: така им поръча
вожд Мерион, придружител на Идоменея мъжествен.
Сложиха редом дървата там, гдето синът на Пелея [125]
щеше могила да вдигне за себе си и за Патрокла.
След като вкупом нахвърляха вред цепениците едри,
седнаха там на земята да чакат. Ахил незабавно
заповед даде на свойте безстрашни мъже мирмидонци
бойната мед да надянат, коне в колесници да впрегнат. [130]
Рипнаха всички и бързо облякоха свойте доспехи,
скочиха в миг в колесниците редом бойци и колари.
Конници първо вървяха, а после безброй пехотинци;
точно в средата другари понесоха бавно Патрокла,
стрижеха свойта коса и покриваха цялото тяло [135]
с нея. Ахил богоравен отзад му държеше главата,
скръбен, че своя другар благороден изпраща във Хадес.
Щом като стигнаха място, което Ахил им посочи,
леко свалиха трупа, наредиха на клада дървата.
Тука Ахил бързоног и божествен намисли и друго: [140]
малко встрани се запря и отряза косите си руси:
буйни ги беше оставил отдавна за бога Сперхея.
Вгледан 280 280 Ахил гледа към морето, защото в тази посока се намира неговата родина. във виненочерната шир на морето, промълви:
„Моят баща ти обрече напразно с молитва, Сперхее,
щом аз се върна обратно в родината мила, за тебе [145]
мойте коси да отреже и да принесе хекатомба,
и петдесет нескопени овни да заколи край твойте
извори, гдето светилище имаш с олтар благовонен.
Старецът тъй те помоли, но ти не изпълни молбата.
Щом като няма назад да се върна в родината мила, [150]
давам косите си аз да ги вземе героят Патрокъл.“
Каза и сложи косите в ръцете на своя приятел.
Вдъхна тогава на всички желание силно да плачат.
Биха ридали така безутешно до залеза слънчев,
ако не беше Ахил доближил Агамемнон и рекъл: [155]
„Сине Атреев! Войските ахейски веднага ще чуят
твоята дума; и после ще могат да плачат на воля.
Ти отстрани ги от кладата, нека си сготвят вечеря.
Ние, които най-много жалеем убития воин,
ще се погрижим за всичко: водачите с нас да останат.“ [160]
Щом го изслуша могъщият цар на мъже Агамемнон,
тутакси пръсна войските към техните кораби стройни.
Само останаха там погребвачи да трупат дървата;
вдигнаха клада голяма — сто стъпки широка и дълга.
Скръбни, положиха мъртвото тяло на кладата горе. [165]
Много овни угоени и тежки рогати волове
редом деряха, приготвяха сръчно. Ахил благороден
бързо изряза лойта им и с нея затрупа мъртвеца
чак от глава до пети; нареди и телата 281 281 Закланите овни и говеда. одрани.
Съдове пълни със мед и със масло постави в средата, [170]
сведе към смъртния одър и стенещ дълбоко от жалост,
четири хубавошийни коне върху кладата метна.
В къщи Ахил повелител отхранил бе кучета девет:
две той закла и ги хвърли със плач на печалната клада,
също дванадесет лични 282 282 Това не е жертвоприношение на хора, а убийство за отмъщение. момци на юначни троянци, [175]
сам ги със меча съсече, замисляйки дело ужасно.
Пусна желязната сила на огъня там да вилнее,
почна да охка и викна по име другаря си свиден:
„Радвай се, мили Патрокле, макар и в двореца на Хадес!
Вече извършвам аз всичко, което преди ти обрекох. [180]
Ето дванадесет знатни момци на юначни троянци
в огъня заедно с тебе изгарят. Но Хектор Приамов
няма на огън да дам, а ще хвърля на кучета стръвни!“
Тъй се закани, но псета дори не докоснаха Хектор;
тях Афродита, родена от Зевса, прогонваше грижно денем и нощем, трупа му намазваше все с амброзийно [185]
розово масло, 283 283 Смятали, че розовото масло има антисептични свойства и затова с него намазвали умрелите. Думата „роза“ (р’одон) Омир не употребява. та рани да няма, когато бе влачен.
Феб Аполон от небето тогава простря над полето
облак огромен, възтъмен, и цялото място затули,
гдето трупът се намира, та силното слънце без време да не суши покрай жили и мускули нежната кожа. [190]
Но не гореше високата клада с трупа на Патрокъл.
Тука Ахил, бързоног и божествен, намисли и друго:
той надалече от кладата спря, призова ветровете —
злия Борей и Зефира, обрече им жертви отбрани. [195]
Вино възливайки с чаша от злато, той много ги моли
двама да дойдат в полето, дървата във миг да разпалят, мъртвите пепел да станат. Ирида послуша молбата,
тутакси тя се завтурна вестителка при ветровете.
Всичките бяха събрани в дома на Зефира разбунен [200]
пир да пируват задружно. На прага от камък дотича
вихрено бърза Ирида. И щом я видяха, веднага
скочиха прави, при себе си всеки я канеше с почит.
Тя им отказа обаче да седне и тъй заговори:
„Няма да седна! Далеч при вълните на бог Океана, [205]
в царството на етиопци отивам, че там хекатомба
в чест на безсмъртните колят — желая да вкуся от нея.
А пък Ахил се помоли Борей и Зефир буреносен
двама да дойдете — жертви отбрани сега ви обрича —
кладата да му разпалите. Там е положен отгоре [210]
вече трупът на Патрокъл. оплакван от всички ахейци.“
Тъй рече и си отиде. Със свист страховит ветровете
в миг полетяха, пред себе си гонеха облаци черни.
Веещи, стигнаха скоро морето и буря опасна
вдигна вълните. Към Троя се спуснаха с вой ветровете [215]
и връхлетяха над кладата, огънят лумна с пращене.
Цяла нощ те непрестанно раздухваха силния пламък,
шумно фучейки. Ахил цяла нощ неуморно гребеше
вино от златния кратер със хубава чаша двудръжна,
лееше вино обилно и квасеше с него земята, [220]
викайки 284 284 За да вкуси от жертвените приношения. често душата на своя нещастен Патрокъл.
Както баща възридава, изгаряйки син младоженец,
който със своята смърт съкрушава родители клети,
тъй възрида и героят, изгаряйки своя приятел.
Той покрай кладата бавно сновеше, въздишаше тежко. [225]
Щом се показа Зорницата, понесла деня на земята,
а над морето се пръсна Зората със плащ минзухарен, кладата почна да гасне и пламъкът секна най-сетне.
В миг ветровете отново поеха дома 285 285 Според митологията Борей и Зефир живеят в Тракия. да се върнат
пряко морето Тракийско, а то развилняно застена. После синът на Пелей се отдръпна от кладата малко, [230]
морен полегна и сладкият сън го обори несетно.
Всички ахейски водачи се сбраха при цар Агамемнон. Техният тропот и говор пробудиха скоро Ахила.
Той се надигна и седна, па думи такива им каза: [235]
„Сине Атреев и вие, водачи на всички ахейци!
Първом със вино искрящо огромната клада гасете,
там, гдето огнена сила все още бушува. А сетне
белите кости на моя Патрокъл, сина на Менойтий,
нека грижливо сберем: не е трудно да бъдат открити, тъй като те са в средата, а другите по-надалече, [240]
в края на кладата вкупом горяха коне и младежи.
С двойна обвивка от лой да ги вложим във златната урна, докато сам не отида и аз във подземното царство.
Моля, вдигнете за него не много голяма могила, [245]
ала прилична. След време ахейци, които останат
при многовеслите кораби живи и здрави след мене,
тази могила, висока и ширна, за нас да насипят.“
Рече им тъй и послушаха мигом сина на Пелея.
Кладата първом сами изгасиха със вино искрящо [250]
вредом, где пламък пълзеше, натрупа се пепел дълбока.
Сбираха с вопли там белите кости на своя приятел:
с двойна обвивка от лой ги поставиха в урна от злато.
После я внесоха вътре и с кърпа от лен я покриха.
Кръг очертаха за гроба, положиха сръчно основи [255]
около кладата; бързо издигнаха гробна могила.
Щом я насипаха вече, поеха отново към стана.
Но ги Ахил задържа и в широк кръг ги тури да седнат.
Много награди изнесе от своите кораби вити:
медни легени, катъри, триножници, яки волове, [260]
дивни робини, коне вихрогонни и сиво желязо.
Най-напред сложи блестящи награди за бързи возачи:
даде за първия веща в дела ръкоделни робиня,
също триножник със дръжки, събиращ до двадесет мери. 286 286 Специален котел с подставка за топлене вода. Думата „метрон“ (мярка) е общо понятие и не се знае точно на колко литра отговаря.
Втора награда — кобила, невпрягана още, шестлетна. [265]
бременна тъкмо със муленце малко във свойта утроба.
Тури за трета награда котел, непоставян на огън,
хубав, изцяло блестящ и побиращ до четири мери.
Той за четвърта награда нарече два златни таланта.
А пък за пета — двудръжка съдина, невиждала огън. [270]
После Ахил се изправи и каза така на аргийци:
„Сине Атреев и всички вий, медноколенни ахейци!
Тези награди очакват най-бързите в бяг с колесници.
Ако сега се надбягвахме в памет на друг от ахейци,
първата щях да откарам безспорно във моята шатра: знаете всички с каква бързина ми препускат конете, [275]
тъй като те са безсмъртни; сам бог Посейдон ги доведе
в дар на баща ми Пелея, а той ги предаде на мене.
Аз ще остана с конете си еднокопитни бездеен: [280]
те си убиха возача известен, обкичен със слава,
който усърдно им мажеше гривите с масло елейно,
след като първо ги миеше дълго с вода бистроструйна. Спрели конете унили, с отпуснати доземи гриви,
много тъгуват за него, стоят със сърца съкрушени.
Хайде сега за борба се приготвяйте вие, ахейци, имащи вяра в конете си и в колесниците здрави!“ [285]
Рече синът на Пелея и бързи возачи се сбраха.
Вдигна се пръв между всичките Евмел, водач на мъжете,
син въжделен на Адмета, прочут в състезания конни.
После застана синът на Тидей, Диомед велемощен, впрегнал в ярема конете троянски, които във битка [290]
взе от Енея, когото спаси Аполон далномерец.
Трети се впусна в борбата Атрид Менелай русокъдрав, Зевсов потомък, запрегнал в ярема коне вихроноги:
Ета на цар Агамемнон и своя обичен Подаргос. [295]
Ета бе дал Ехепол, син Анхизов, подарък на царя,
за да не тръгне сам с него срещу ветровитата Троя,
в къщи честит да остане, 287 287 Според древните тълкуватели Агамемнон предпочел бързата кобила пред страхливия й господар. понеже от Зевс бе получил много имоти: живееше той в Сикион необятен.
Цар Менелай я запрегна, жадуваща лудо да бяга. [300]
Вожд Антилох пък четвърти приготви коне гъстогриви:
син велелепен той беше на мъдрия Нестор Нелеев. Пъргавоноги конете, родени във пясъчен Пилос,
впрегнати във колесница стояха. Баща му, до него
близо застанал, съветваше мъдро сина си разумен: [305]
„Бог Посейдон и Кронид те обикнаха, сине, от малък
и те научиха вещо на всякакво конно изкуство.
Никаква нужда ти нямаш от мойте полезни съвети.
Сам край повратните стълбове 288 288 Повратни стълбове са поставените знаци, край които завивали колесниците при надбягване. знаеш да заобикаляш,
ала конете са бавни, боя се беда да не стане. [310]
Твойте съперници много по-мощни коне притежават,
но пък не могат по-сръчно от тебе с коне да боравят. Хайде събирай в душата си днес, Антилохе любими,
цялата опитност твоя, наградите да не изпуснеш!
Винаги с ловкост успява дърварят, но не и със сила; с ловкост дори и кормчията кара в морето възчерно [315]
бързия кораб, подмятан високо от дивите бури;
също със ловкост коларят надвива колар във борбата.
Който е само в коне и в една колесница уверен,
глупаво той обикаля далече наляво и дясно, [320]
вредом се носят конете безцелно и той ги не спира.
Който пък сръчност владее, макар и с коне по-негодни, винаги гледа към стълба, отблизо минава край него,
без да забравя да дръпне навреме юздите от ремък,
крепко държи ги в ръце и коларя пред себе си дебне. Белег известен на теб ще разкрия, добре да го помниш, Дънер сух там се намира, висок над земята до разтег, дънер на бор или дъб, неизгниващ от влага дъждовна. [325]
Два бели камъка плътно крепят го отляво и дясно
там на завоя стеснен. А отвред хиподрумът е равен. Може би знак е надгробен на някой починал отдавна [330]
или пък стълб е повратен, поставен от древните люде.
Него за граница днеска посочи Ахил богоравен.
Щом го достигнеш, прекарай конете наблизо до него,
сам в колесницата, здраво изплетена, малко наляво [335]
ти се сведи, а пък десния кон подгони гръмогласно,
с бича го удряй, веднага пусни му юздите напълно.
Левият кон да премине свободно до стълба повратен,
та да изглежда главината на колелото стабилно,
сякаш докосва върха му. Но камъка сръчно отбягвай [340]
да не строшиш колесницата, да не раниш и конете —
радост за твойте съперници, срам и позор пък за тебе. Скъпи ми сине, но само бъди предпазлив и разумен!
Щом край повратния стълб преднина съумееш да вземеш,
никой не би те настигнал и никой не би те надминал, [345]
даже след теб да препуска стремглав с Ариона божествен, бързия кон на Адраста, на който родът е от бога, 289 289 Вярвали, че конят Арион произхожда от Посейдон.
или с конете на Лаомедонта, израснали тука.“
Тъй рече Нестор Нелеев и седна на своето място,
след като даде полезен съвет на сина си обичен. [350]
Пети герой Мерион бе запрегнал коне буиногриви.
Скочиха в миг в колесници и хвърлиха жребий 290 290 С жребий се определя редът за пускане при надбягване. мъжете
в шлема, Ахил го разклати и жребият на Антилоха
пръв се показа, а вторият бе на владетеля Евмел.
Трети бе цар Менелай, славен с копие син на Атрея. [355]
Падна се вожд Мерион да подкара конете след него;
сетния жребий получи отличният син на Тидея.
В ред се строиха и стълба повратен Ахил им посочи
там в равнината далече. Изпрати пазител при стълба
богоподобния Феникс, другар на баща му Пелея, [360]
да наблюдава борбата и помни, та вярно да казва.
Заедно всички замахнаха бичове върху конете,
пляскайки здраво с юздите, със вик ги подкараха лудо.
Мигом конете се впуснаха в бяг по полето обширно,
все по-далеч от брега; под гърдите им прах се надигна [365]
кълбом нагоре, подобно на облак или на вихрушка.
Конските гриви се вееха свистом със буйния вятър.
Ту колесниците леко докосваха плодната почва,
ту се подемаха върло, возачите прави стояха,
вече сърцето в гърдите на всекиго силно туптеше, [370]
с устрем конете си всеки зовеше напред към победа,
те непрестанно летяха, надигайки прах в равнината.
Чак при последния тур, щом поеха с конете си бързи
пак към морето пенливо, тогава и своята сръчност
всеки показа: започна се бяг главоломен с конете. [375]
Първи изтичаха бързо кобилите лихи на Евмел,
втори търчаха жребците троянски на цар Диомеда:
никак не бяха далеч от ония, а много наблизо,
сякаш във следния миг в колесницата право ще скочат.
Дишаха жарко в гърба и в плещите широки на Евмел, [380]
тъй като вихром летяха, опрели главите си в него.
Би го надвил Диомед или би първенството оспорил,
Феб Аполон да не беше сърдит 291 291 Понеже Аполон отхранил кобилите на Евмел (II, 766), искал те да победят. на сина на Тидея.
Богът му взе от ръцете блестящия бич и го хвърли.
Бликнаха сълзи в очите на гневния вожд Диомеда, [385]
щом като зърна кобилите вече далеко да бягат:
нямаше бич и жребците му почнаха да изостават.
Но забеляза Атина коварството на Аполона.
Мигом отиде при цар Диомеда, водач на войските,
даде му бича в ръцете и вля във конете му сила. [390]
Ядно Атина се впусна да тича след Евмел Адметов,
счупи ярема му конски; а двете кобили от уплах
вляво и вдясно побягнаха, процепът наземи падна.
От колесницата Евмел катурнат покрай колелото,
лактите зле си одра, и устата, и ноздрите също. [395]
Рани покриха челото му точно над гъстите вежди,
плувнаха в сълзи очите и секна гласът яснозвучен.
А Диомед префуча покрай него с конете си буйни
и надалече пред всички препусна, понеже Атина
мощ на жребците му вдъхна и даде му слава победна. [400]
Русият цар Менелай неудръжно хвърчеше след него.
Смелият млад Антилох на конете си бащини викна:
„Бягайте колкото може по-бързо, препускайте вихром!
Аз ви не гоня напред в надпревара с жребците известни
на Диомеда юначен, понеже Атина Палада [405]
скорост голяма им вля и на него изпрати прослава.
Само стигнете веднага конете на цар Менелая:
нека кобилата Ета със този позор ви не ръсне!
Бидейки много по-яки, защо изоставате вие?
Както сега ще ви кажа, това ще се случи по-късно: [410]
няма за вас да се грижи цар Нестор, водач на войските.
Тутакси ще ви убие без жалост със меча си остър,
ако по ваша вина му спечелим по-малка награда.
Хайде напрягайте сили и тичайте още по-скоро!
Хитро ще гледам и дебна във тясното място на пътя [415]
аз да задмина Атрид Менелая — не ще го пропусна.“
Тъй рече. Те се изплашиха в миг от вика на героя:
временно тичаха малко по-живо. Внезапно съгледа
храбрият в бой Антилох теснината по пътя неравен.
Имаше яма в земята с дъждовна вода насъбрана, [420]
части от пътя отмила и почвата вред разкопала.
Там Менелай задържа си конете, боящ се от сблъсък.
В миг Антилох поотдръпна конете си еднокопитни
от коловоза, отби ги встрани и стремглаво подкара.
Цар Менелай се уплаши и викна на вожд Антилоха: [425]
„Как, Антилохе, безумно препускаш! Запри си конете!
Пътят е тесен. Наскоро в широко поле ще излезеш.
Двама ни тук ще погубиш, ако колесниците сблъскаш.“
Каза така. Антилох пък, престорен, че нищо не чува,
с бича си шибна конете и още по-бързо препусна. [430]
Колкото диск прелетява пространство, с замах запокитен,
щом го е юноша хвърлил, изпитвайки своята сила,
толкова редом препускаха. Впрягът на цар Менелая
почваше да изостава. Той сам го не гонеше вече,
да се не сблъскат на пътя конете им еднокопитни, [435]
в миг да обърнат при бяг колесниците здраво сглобени,
те пък самите да паднат в прахта, за победа ламтящи.
Но русокосият цар Менелай го похули със право:
„Няма от теб, Антилохе, по-вреден сред смъртните хора!
Хайде минавай! Ахейци напразно те смятахме честен! [440]
Аз пък ти казвам, че няма без клетва да вземеш награда.“
Тъй рече, па се обърна към свойте коне и продума:
„Даже с тъга във сърцата, недейте се бави, не стойте! Скоро конете на този с нозе и колени ще бъдат
много по-морни от вас, че отдавна изтля младостта им.“ [445]
Тъй каза. Мигом се стреснаха те от вика на героя.
Хукнаха още по-бързо и предния впряг наближиха.
В кръг насъбрани седяха и зорко следяха аргийци
как се надхвъркват конете, надигайки прах из полето.
Идоменей, предводителят критски, конете пръв зърна: беше той седнал на място високо встрани от съвета. [450]
Щом само чу отдалеч гръмовития глас на коларя,
той го позна: различи му и коня, изпъкващ със свойте белези — целият дорест, отпред на челото му свети
бяло и кръгло петно, на луна пълнолика подобно. [455]
Той се изправи и прати такива слова на аргийци:
„Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски!
Аз ли единствен съглеждам конете им, или и вие?
Мен ми се струва, че други коне преднина вече имат,
друг е возачът. Кобилите буйни на славния Евмел [460]
нейде са спрели, макар да препускаха дълго пред всички. Ясно видях, че преминаха първи край стълба повратен. Нийде обаче сега ги не виждам, напразно се взират
мойте очи, устремени напред в равнината троянска.
Евмел нима е изпуснал юздите, без сам да успее [465]
ловко конете да спре и добре да завие край стълба?
Паднал е може би там, колесницата сам си е счупил. Страшно вбесени, кобилите в бяг са напуснали пътя.
Прави станете и вие се взрете! Не мога конете
да различа, но на мен ми се струва, че там изпреварва [470]
мъж, етолиец по род, над аргийци отдавна царуващ,
син на Тидей конеборец, герой Диомед велемощен.“
Грубо му кресна Аякс, бързоногият син на Ойлея: „Идоменее, защо предварително глупости дрънкаш?
Същите буйни кобили препускат далече в полето. [475]
Нито най-млад си на възраст 292 292 Идоменей е с прошарени коси (XIII, 361). сред всички събрани аргийци,
нито пък могат очите ти по-безпогрешно да виждат.
Винаги само дърдориш. На теб не прилича да бъдеш
празен бъбривец! Присъстват и други по-годни от тебе!
Първи са тези кобили, които и по-рано бяха: [480]
те са на Евмел и той в колесницата дърпа юздите.“ Идоменей, предводителят критски, със жлъч му извика: „Злобни Аяксе, в раздор ненадминат, обаче във всичко друго последен ахеец. понеже с душа си коварна!
Хайде на бас да заложим котел или меден триножник; [485]
двамата ние да вземем за съдник Атрид Агамемнон:
плащайки, ти да узнаеш чии са кобилите първи.“
Тъй рече. Скочи Аякс, бързоногият син на Ойлея.
гневен се готвеше той да отвърне със думи обидни.
Тяхната свада голяма би стигнала твърде далече, [490]
ако не беше Ахил се изправил това да им каже:
„Идоменее, Аяксе! Недейте се хули взаимно
тъй с оскърбителни думи! Това е съвсем непристойно!
Бихте осъдили всекиго, който така би постъпил.
Мирно в съвета седнете и зорко следете конете. [495]
Скоро ще стигнат коларите тук, за победа ламтящи;
всеки от вас ще узнае без никаква мъка кои са
първи, кои са последни сега от конете аргийски.“
Каза така. Диомед пък препускаше вече наблизо.
бича неспирно размахващ, неистово погнал конете. [500]
Те нависоко подскачаха, пътя поглъщаха леко.
Облаци прах постоянно летяха отвред към возача.
А колесницата, блеснала в злато и светло олово,
шумно фучеше след двата му коня с нозе вихрогонни.
Тънка следа се изви подир шините на колелата [505]
в плитката прах на полето; тъй бързо хвърчаха по пътя.
Спря Диомед сред съвета, а пот изобилно течеше
върху земята от шиите и от гърба на жребците.
От колесницата ярка той скочи във миг на земята,
бича остави отпред до ярема, а силният Стенел, [510]
без да се бави, получи наградата за Диомеда,
даде на своите горди другари да вземат жената,
също триножника с дръжки, а сам заразпряга конете.
Втори пристигна Нелид Антилох с колесницата прашна.
Той бе надминал със хитрост, а не с бързина Менелая, [515]
но Менелай със конете си толкова беше наблизо,
колкото в бяг колело отстои от нозете на коня,
литнал напред със колата да вози стопанин в полето;
с края на свойта опашка докосва блестящата шина,
Тя се търкаля след него така, че нищожно пространство [520]
тях ги разделя, догдето той тича в полето просторно;
толкова цар Менелай изостана подир Антилоха;
бе отначало на хвърлей със диск изпреварен от него,
скоро обаче го стигна; кобилата на Агамемнон,
хубавогривата Ета, разгърна нестихваща сила. [525]
Ако сега продължаваше това им надбягване още,
би Менелай го надминал и грабнал безспорна победа.
А Мерион, благороден съратник на Идоменея,
бе изостанал на хвърлей със копие след Менелая;
бяха най-бавни в борбата конете му хубавогриви, [530]
сам пък — най-муден в това състезание със колесници. Евмел Адметов пристигна последен от всички герои, теглейки сам колесницата, каращ конете пред нея.
Жалост обхвана Ахила божествен, когато го зърна,
той сред аргийците стана и думи крилати продума: [535]
„Иде последен мъжът-първенец със конете си буйни.
Втора награда все пак да му връчим, тъй както е редно. Първата нека получи юначният син на Тидея.“
Рече и всички приеха, каквото Ахил им предложи.
Взел би кобилата Евмел — ахейците бяха съгласни, [540]
ако не бе се надигнал синът на разумния Нестор,
вожд Антилох, за да каже със право това на Ахила:
„Много сърдит ще ти бъда, Ахиле, щом само изпълниш
тази си дума! Наградата искаш от мен да отнемеш,
дириш бедата му ти в колесницата и във конете, смятайки него отличен. Да бе боговете помолил, [545]
никога нямаше Евмел да стигне последен от всички.
Толкова щом пък го жалиш и тъй ти е скъп на сърцето,
имаш във свойта палатка и мед изкована, и злато,
имаш и еднокопитни коне, и овце, и робини: [550]
сам избери му след време дори по-голяма награда
или пък още сега, та ахейците да те похвалят.
Тази кобила не давам и който ахеец я иска,
нека опита да влезе във бой ръкопашен със мене!“
Каза, а бързият богоподобен Ахил се усмихна [555]
с радост на вожд Антилоха, че бе му обичен приятел.
Той отвърна приветно и думи крилати продума:
„Щом, Антилохе, така настояваш от моите богатства
друга награда да връча на Евмел, това ще направя.
Ризница аз ще му дам — нея смъкнах от Астеропея — медна, със светло олово по края обточена вещо: [560]
този подарък ще бъде напълно достоен за него.“
После поръча на Автомедонта, другаря си свиден,
да я извади от шатрата. Автомедонт я донесе
и я предаде на Евмел, а той я получи със радост. [565]
Стана сред тях Менелай, огорчен във сърцето си гордо,
на Антилоха жестоко разсърден. Вестител веднага
жезъл в ръката му вложи и заповед даде да млъкнат
всички аргийци. Тогава героят божествен изрече:
„Ти, Антилохе, разумен по-рано, какво днес направи? Моята сръчност посрами и сам задържа ми конете, [570]
твойте изкара пред мене, макар че са много по-лоши. Хайде, прочути водачи, съветници мъдри аргийски,
двама ни днеска съдете съвсем безпристрастно и честно.
Никой от меднохитонни ахейци за мен да не каже: [575]
«Само с измама можа Менелай да сломи Антилоха,
даром кобилата взе, а конете му бяха по-слаби,
лично той беше по-горен със своята ловкост и сила.»
Нека аз сам да отсъдя! Навярно и всеки данаец
с мене ще бъде съгласен: присъдата права ще бъде. Хайде сега, Антилохе божествен, тъй както е редно, [580]
пред колесницата прав и смирен застани пред конете,
с бича си гъвкав в ръцете, със който ги гонеше лудо, пипнал конете, 293 293 Посейдон създал коня. Антилох трябва да пипне конете си и по този начин да призове за свидетел бог Посейдон. сега закълни се във бог Посейдона,
че ми нарочно не спря колесницата с явно коварство!“ Умният млад Антйлох отговори на цар Менелая: [585]
„Ти успокой се веднага! Аз много по-млад съм от тебе,
цар Менелае, а ти си по-горен по възраст и мъдрост.
Знаеш какви прегрешения често младежът извършва,
тъй като бърз е умът му, но разумът в него е бавен. Хайде смири си сърцето! Кобилата сам ти дарявам, [590]
дето получих в награда. Дори да поискаш от къщи
друга по-ценна награда, аз бих предпочел да я имаш, вместо навеки, Атриде, от твойто сърце благосклонно
аз да отстина и пред боговете да бъда измамник.“ [595]
Каза така Антйлох и доведе кобилата жребна,
па я предаде на цар Менелая; духа му зарадва.
Както росата разлива прохлада върху класовете
в зрееща нива, когато полето настръхва от тучност,
тъй, Менелае, сърцето в гърдите ти радост препълни. Гръмко извика Атрид и крилати слова му продума: [600]
„Даже и гневен сега, Антилохе, отстъпвам пред тебе,
тъй като нивга до днес не си бил лекомислен и глупав: разумът беше надвит от младежкия устрем у тебе.
в бъдеще вече недей да измамваш по-храбри герои! Друг от ахейците сигур не би ме предумал тъй лесно; [605]
ала ти много си страдал и много си теглил за мене
заедно с твоя баща благороден и с брата си свиден.
Твойта молба ще изпълня: кобилата, моя по право,
давам на тебе във дар, за да знаят и всички ахейци, че във душата си аз не оставам суров и надменен.“ [610]
Каза и даде кобилата на Ноемона возача
да я откара; за себе си взе той котела излъскан.
Вожд Мерион пък получи награда два златни таланта:
беше четвърти пристигнал. Остана двудръжката чаша — пета награда. Ахил я поднесе подарък на Нестор, [615]
сам през съвета премина, до него застана и рече:
„Старче почитан, това е достойна награда за тебе,
спомен да имаш от тези игри за Патрокла, когото
няма да видиш сред свойте аргийци. Аз дар ти я давам: [620]
нито в юмручен двубой, нито в единоборство ще влизаш, нито ще хвърляш ти копие, нито с нозете ще бягаш,
тъй като старост нерада отдавна те вече измъчва.“
Каза и връчи му чашата, Нестор прие я ликуващ.
После така му отвърна и думи крилати издума: [625]
„Всичко, което ти каза, прилично и редно е, чедо!
Моето тяло и мойте нозе са напълно безсилни,
вече ръцете си ловки не движа добре с раменете.
Млад да бих станал отново и прежната сила да имах,
както през дните, когато погребваха в древен Бупрасий [630]
цар Амаринк и децата на царя игри уредиха!
Никой епеец не можеше да се сравнява със мене,
никой от пилосци, никой от храбри мъже етолийци.
В бой със юмруци надвих Клитомеда, сина на Енопа,
в единоборство съборих плевронеца пъргав Анкея, [635]
с мойте нозе пък надтичах Ификла, бегача отличен,
с копие дълго надхвърлих далеч Полидора, Филея,
мен ме надминаха само с коне Акториди двамина —
с броя си те ме надвиха, от завист за мойта победа,
Тъй като там отредени най-ценни награди лежаха. Двама те бяха, единият здраво държеше юздите, [640]
здраво държеше юздите, а другият удряше с бича.
Някога бях аз такъв, но сега да участвуват в тези
подвизи люде по-млади. Аз трябва покорно да нося
тъжната старост, макар че тогава блестях сред герои. Ти продължавай, Ахиле, игрите за твоя приятел! [645]
С радост приемам дара ти и мойто сърце тържествува,
тъй като мен, благосклонен към тебе, ти все не забравяш
с почит прилична да бъда зачетен пред всички ахейци.
Нека за тези дела боговете ти пратят награда!“ [650]
Рече така, а Пелид през тълпата ахейска се върна,
след като беше изслушал похвалните думи на Нестор.
После постави награди за тежкия бой със юмруци:
муле, което самият доведе и върза в съвета,
яко, невпрягано още, шестлетно и неукротимо; [655]
за победения чаша двудръжка избра за награда.
После Ахил се изправи и тъй на аргийци продума:
„Сине Атреев и доблестни, медноколенни ахейци!
Двама най-лични мъже призовавам за тези награди,
най-проявени във бой със юмруци. Когото с победа Феб 294 294 Аполон бил смятан за покровител на юмручния бой, а Посейдон — на надбягванията с колесници. увенчае и всички ахейци това му признаят, [660]
якото муле повел, да си тръгне към свойта палатка,
а победеният нека да вземе двудръжката чаша!“
Каза така и веднага се вдигна мъж едър и мощен,
син Пенопеев Епей, във юмручния бой ненадминат. [665]
Якото муле опипа с ръка и високо извика:
„Който ще вземе двудръжката чаша, наблизо да дойде!
Казвам, че мулето няма да кара друг никой ахеец,
в боя с юмруци надвил ме, понеже се смятам най-силен.
Мигар не стига това, че във битките все изоставам? [670]
Смъртният няма възможност да бъде способен във всичко!
Както сега ще ви кажа, така ще се случи по-късно:
тялото ще му разкъсам и костите ще му начупя.
Всички роднини да бъдат наблизо събрани до него,
тутакси да го измъкнат, щом мойте ръце го съборят.“ [675]
Рече така; и останаха всички дълбоко смълчани.
Скочи единствен героят прочут Евриал богоравен,
син Мекистеев, потомък юначен на царя Талая.
Някога бе посетил той игри погребални във Тива
в чест на Едипа и там победил беше всички кадмейци. [680]
Славният с копие цар Диомед го подготви за боя,
смелост му вдъхна, желаейки много за него победа.
Първо му пояс затегна, а после му даде в ръцете
ремъци 295 295 Поясът предпазвал корема, а с ремъци били омотавани ръцете. жилави, гладки, от бикова кожа скроени.
Щом Евриал и Епей се опасаха, спряха в средата, [685]
дружно един срещу други насочиха твърди пестници,
в миг се нападнаха, сплетоха бързо ръцете си тежки,
техните челюсти скърцаха страшно и пот от телата
буйно се лееше. С устрем се впусна Епей богоравен,
в бузата блъсна с юмрук Евриала, озъртащ се вече. [690]
Не устоя Евриал и блестящото тяло му рухна.
Както из морска прибрежна трева, щом Борей се нахвърля,
риба подскача и черна вълна я отново покрива,
тъй и героят ударен подрипна. Епей благороден
взе го с ръце и изправи. А верни другари дойдоха, [695]
па през полето поеха със него, повлякъл нозете;
кръв от устата повръщаше и климаше често с главата.
Вече напълно безчувствен, при себе си те го прибраха.
После дойдоха сами да получат двудръжката чаша.
А пък синът на Пелея показа пред всички данайци [700]
трети награди за трудна и сръчна борба между двама.
За победителя сложи огромен триножник за огън,
който ахейци с око оцениха дванадесет вола.
За победения точно в средата изведе робиня,
опитна в къщни дела: оцениха я четири вола. [705]
После Ахил се изправи и тъй на аргийци продума:
„Вие, които желаете тези награди, станете!“
Вдигна се мигом Аякс исполински, синът Теламонов,
стана и цар Одисей хитроумен, известен със ловкост.
Щом се опасаха плътно, излязоха тъкмо в средата, [710]
двама през кръста се вкопчиха здраво с ръцете си мощни, както гредите на сграда висока, които закрепя
майстор похватен да бъдат защита от яростни бури.
От безпощадни ръце гърбовете обхванати крепко,
пукаха силно и пот изобилна се лееше вече. [715]
Плъпнаха множество отоци, тъмночервени от кърви,
по рамене и по хълбоци, ала борците безспирно
търсеха начин да вземат с победа триножника дивен.
Цар Одисей не можа да свали на земята Аякса,
също Аякс не можа: Одисей бе със сила голяма. [720]
Щом като стана досадно на медноколенни ахейци,
към Одисей се обърна тогава Аякс Теламонов:
„Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!
Ти ме вдигни или аз теб! За другото Зевс ще се грижи.“
Каза и вдигна го. В миг Одисей хитростта си [725]
припомни;
с крак в задколенника той го удари, скоси му нозете,
възнак се просна Аякс, Одисей на гърдите му рухна.
Гледаха мълком с почуда войските и смут 296 296 По-слабият Одисей сваля по-силния Аякс. ги обхвана.
Цар Одисей богоравен поиска да вдигне Аякса,
само едвам го помръдна от пода, но без да го вдигне, вгъна коляно под него и паднаха пак на земята [730]
двамата редом, оваляни цели във прах и във пепел.
Скочиха живо, за трети път щяха да почнат отново,
ако не бе се изправил Ахил да прекъсне борбата:
„Спрете веднага! И няма защо да се мъчите вече! Двамата днес победихте! Приемайки равни награди, [735]
вий отстъпете! Сега състезание други да почнат!“
Каза така, и послушаха те — бяха с него съгласни;
па от прахта се изтриха, облякоха свойте хитони.
Нови награди постави Ахил за надбягване бързо: сребърен кратер, направен изкусно, побиращ шест мери, който със своята прелест бе пръв на земята обширна, [740]
тъй като сръчни сидонци 297 297 Сидонците били големи майстори (VI, 289 и „Одисея“, XV, 425), а финикийците — опитни моряци и търговци. изящен го бяха създали,
а финикийци преплували с него морето мъгливо,
в залива Лемноски спрели и дали го в дар на Тоанта. Него предаде Евней Язонид на героя Патрокъл, [745]
тъй да откупи от плен Ликаона, 298 298 Ахил пленил Ликаона, а Патрокъл продал пленника за този кратер. сина на Приама.
В памет на своя приятел Ахил обяви за награда кратера,
за да го вземе бегачът, най-пъргав в нозете.
Втора награда изкара той бик угоен и огромен. [750]
Златен полвина талант бе за трета награда изнесен.
После Ахил се изправи и тъй на аргийци продума:
„Вие, които желаете тази награда, станете!“
Тъй каза. Стана Аякс, бързоногият син на Ойлея,
цар Одисей хитроумен и вожд Антилох, син на Нестор, [755]
който при бяг със нозе надминаваше всички младежи.
В ред се строиха, а стълба повратен Ахил им посочи.
В миг от чертата се втурнаха всички. Синът на Ойлея вихром затича, след него пое Одисей богоравен
много наблизко, тъй както совалка до гръд на тъкачка хубавокръста, която я движи, във тънка основа [760]
вътък прокарва и тясно до свойте гърди я придържа,
тъй и герой Одисей след Аякса летеше наблизо,
стъпваше в пресните дири, преди да се пръсне прахта им;
свойто дихание лееше той връз главата му право, [765]
бягайки все тъй стремглаво, а викаха всички ахейци, 299 299 Зрителите насърчават Одисей, понеже е по-стар и се състезава с бързоногия Аякс.
с рев подстрекавайки царя, и сам устремен към победа.
Щом и последния бяг почнаха вече мъжете,
цар Одисей светлоока Атина помоли сърдечно:
„Чуй ме, богиньо! Ела ми помощник добър на нозете!“ [775]
Тъй се помоли. Атина Палада послуша героя,
леко му тялото стори, нозете и още ръцете.
Тъкмо когато наградата щяха те вече да стигнат,
с яд навреди на Аякса Атина и той се подхлъзна
в мокрия тор, насъбран от говеда, протяжно мучащи, [775]
в жертва които Ахил бързоног бе заклал за Патрокла.
С волския тор си напълни носа и устата героят.
Кратера мигом пое Одисей, издръжлив и божествен,
тъй като пръв дотърча; а бика взе Аякс велелепен;
той се изправи и хвана бика угоен за рогата; [780]
плюейки тор от устата си, тъй на аргийците рече:
„Тежка беда! Подкоси ми нозете богиня Атина;
тя като майка подкрепя и пази навред Одисея.“
Каза. И всички ахейци във миг от сърце се разсмяха.
А Несторид Антилох пък получи последна награда. [785]
Той се усмихна и викна такива слова на аргийци:
„Скъпи другари, вий знаете всичко, което ще кажа:
ето и днес боговете почитат по-възрастни люде.
Малко по-стар е от мене Аякс, син рожден на Ойлея,
а Одисей е от време по-раншно, от хора по-раншни. Казват, че има той старост зелена, и много е трудно [790]
да се надбягват със него ахейци — Ахил само може.“
Рече така и прослави сина бързоног на Пелея,
а пък Ахил му отвърна веднага със следните думи:
„Няма от теб, Антилохе, похвалата даром да мине: [795]
златен полвина талант ще прибавя към твойта награда.“
Каза, таланта му даде, а той го получи със радост.
После синът на Пелей дългосенното копие сложи
точно насред във съвета, а с него и щита и шлема —
на Сарпедона доспехи, които Патрокъл взе плячка. [800]
Вождът Ахил се изправи и тъй на аргийци продума:
„Ние приканваме двама най-смели от всички събрани,
бойни доспехи облекли, със мед телосечна в ръцете,
нека взаимно изпитат те своята сила в двубоя.
Който пръв дивното тяло на своя противник докосне, вътрешността му допре през доспехи и кърви възчерни, [805]
той ще получи от мене във дар този меч среброгвозден, хубав, тракийски — отнех го след битка от Астеропея. Двамата нека да вземат доспехите на Сарпедона,
пир изобилен за тях ще приготвя във моята шатра.“ [810]
Вдигна се мигом Аякс исполински, синът Теламонов,
мощният син на Тидея, герой Диомед го последва.
Всеки облече доспехи в гмежта между своите другари,
точно в средата се сбраха; разпалени да се сражават,
двамата гледаха страшно и ужас обхвана ахейци. [815]
Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени, трижди връхлитаха стръвно и трижди започваха схватка, Първом Аякс Диомеда удари по щита закръглен,
но не досегна снагата — запази я бронята плътна.
А Диомед се прицели в Аякса над щита грамаден, [820]
в шията да го умери със своето копие светло.
Вече обзети от страх за Аякса, ахейците гръмко
викнаха мигом да спрат и получат еднакви награди.
Все пак Ахил надари Диомеда със меча огромен,
заедно с ножница чудна и ремък, изящно изрязан. [825]
Диск от излято желязо Ахил незабавно изнесе.
Силният Еетион бе го някога хвърлял умело.
След като Еетиона Ахил богоравен погуби,
диска и други богатства със кораби плячка откара.
Пак се изправи Ахил и така на аргийци продума: [830]
„Вие, които желаете тази награда, станете!
Който го грабне, дори тучни ниви далеч да владее,
той ще си има от него желязо пет пълни години.
Негов пастир и орач, щом им ковко желязо дотрябва,
няма в града да отиват: направо от диска ще взимат.“ [835]
Тъй каза. Вдигна се пръв Полипет, непреклонен във боя, скочи великата сила на вожд Леонтея божествен,
скочи Аякс Теламонов и после Епей богоравен.
В ред се строиха. Пръв диска Епей със ръцете си сграбчи.
В кръг завъртя го и метна; присмяха се всички ахейци. [840]
Втори го хвърли герой Леонтей, на бог Арес потомък.
Трети великият воин Аякс изведнъж го запрати
с мощна ръка и надхвърли последните знаци на всички.
Ала щом диска пое Полипет, непреклонен във боя,
колкото млад говедар надалеч запокитва кривака, [845]
който в дъга полетява сред стадо от крави в полето, толкова всички надхвърли той — викнаха дружно ахейци. Станаха бързо другарите на Полипета юначен,
с царския дар те поеха към гладките кораби в стана.
А за стрелците изнесе Ахил тъмносиньо желязо: [850]
десет секири двуостри и десет до тях едноостри.
После той мачта висока от кораб възчерен издигна
в пясъка негде далече; на нея завърза плах гълъб
с тъпичка връв за крака: заповяда да стрелят във него.
„Който улучи сега със стрелата си плахия гълъб, всички двуостри секири ще вземе във своита палатка. [855]
Който връвта му умери, а него дори не досегне,
брадви с едно острие ще получи — по-долен 300 300 Улучилият връвта не се е целил в нея, а в птицата. Той е по-слаб стрелец, понеже е умерил случайно. стрелец е.“ Тъй рече. Скочиха двама: великата сила на Тевкър
и Мерион, благороден служител на Идоменея. [860]
Взели два жребия, в медния шлем ги разклатиха ловко. Падна се пръв да се цели цар Тевкър. Стрелата си лека
тутакси прати, но той не обрече на Феб Аполона
в дар хекатомба богата от агнета първородени.
Гълъба той не улучи, че бог Аполон му попречи; [865]
само засегна връвта, със която кракът бе завързан. Острата люта стрела мигновено преряза връвта му,
гълъбът литна високо в небето, връвта се понесе,
все към земята провисла; и викнаха гръмко ахейци.
Вожд Мерион незабавно пое 301 301 Състезателите стреляли с един и същ лък. от ръката му лъка: [870]
бе си приготвил стрелата, догдето се мереше Тевкър. Тутакси даде оброк на всесилния бог далнострелец
за хекатомба богата от агнета първородени.
Той нависоко съгледа под облаци плахия гълъб,
както кръжеше: уцели му точно в средата крилото —
мина стрелата през него и падна обратно надолу
и се заби пред крака Мерионов. Раненият гълъб
кацна от свода връз мачтата на чернокосия кораб,
шията клюмна, запърха, крилата си гъсти отпусна,
бързо душата му хвръкна — той падна далеч от героя. Всичко с почуда видяха войските и смут ги обхвана. [880]
Взе Мерион за награда двуострите десет секири,
Тевкър отнесе по-малките брадви при кораби кухи.
Копие дълго предложи награда синът на Пелея,
още котел, непоставян на огън, нашарен с цветчета, струващ цял вол. И се вдигнаха копиеборци прочути: [885]
стана синът на Атрея, могъщият цар Агамемнон,
и Мерион, благороден съратник на Идоменея.
А пък Ахил бързоног и божествен така заговори:
„Сине Атреев! Известно е колко ни ти превъзхождаш [890]
както по сила, така и по хвърляне с копие дълго.
Тази награда вземи и върви си при кораби гладки.
Копие на Мериона юначен предлагам награда, стига
това ти да искаш. Сърдечно и аз настоявам.“
Тъй каза. Мощният цар Агамемнон не бе несъгласен. Медното копие взе Мерион от Ахила Пелеев, [895]
цар Агамемнон предаде дара си красив на Талтибий.