Омир - Илиада

Гръцката митология е извор за сюжети на поезия. С течение на времето поезията става за нас извор на митологията, понеже ние черпим от нея сведения за отделните митове, докато древните гърци са ги знаели. Митовете са обединени по теми. Троянски цикъл се наричат всички митове, които се отнасят до Троянската война и са в основата на поемите „Илиада“ и „Одисея“ и на няколко загубени други поеми. Краткото изложение на по-важните митове от този цикъл улеснява разбирането на „Илиада“.

Спартанският цар Тиндар бил оженен за Леда, дъщеря на етолийския цар Тестий. Те имали две деца: Клитемнестра и Кастор. Освен тях Леда имала от Зевс още две деца: Елена и Полидевк. Пред хората и четирите деца минавали за деца на Леда и Тиндар. Затова често Елена се нарича Тиндарова дъщеря, макар че се смятала за Зевсова дъщеря.

Боговете се изплашили от бързо размножаващия се човешки род. Те послушали майката-земя, че тя не може да го изхранва и поддържа повече и решили да намалят броя на хората. За тази цел трябвало да се създаде причина за голяма свада, та хората да почнат сами да се избиват. Старите методи на пращане потоп или изгаряне с огън не им допадали вече. Зевс и Немезида слезнали от небесните висини и долетели в Спарта. Там Зевс спуснал в скута на царица Леда хубаво, голямо яйце, от което след време се излюпила Елена.

Нямало жена, която да се сравнява по красота — Елена. Дори някои богини завиждали на нейната хубост. Славата на младата царска дъщеря се носела из цяла Елада. Кандидати за нейната ръка имало много. Всички известни герои искали да имат за жена прекрасната Елена: Одисей и Несторовият син Антилох, Аякс Теламонов и Аякс Ойлеев, Менелай Атреев и тесалиецът Протезилай, Диомед Тидеев и Терсандър, син на Полиник, и др. Агамемнон, брат на Менелай, бил женен за Клитемнестра, сестрата на Елена. Вероятно и Патрокъл, приятел на Ахил, бил между кандидатите, но без никаква надежда за успех, защото бил изгнаник от своята родина, а изгнаниците не били предпочитани от хубавите жени. Ахил не бил между кандидатите, защото бил още млад.

Елена не знаела на кого да се спре. Хитроумният Одисей нямал надежда за успех, но дал полезен съвет на Тиндар: нека най-първо всички кандидати дадат клетва, че ще помагат на избрания от Елена, ако той има нужда от тях. Срещу това Одисей поискал да му бъде дадена за жена Пенелопа, работлива племенница на Тиндар. Елена избрала за свой съпруг Менелай, брат на нейния зет Агамемнон, понеже така угаждала и на зетя си. Наскоро умрял баща й Тиндар и Менелай станал цар на Спарта.

Хекуба и троянският цар Приам живеели щастливо дълги години. Те имали много деца, но царицата очаквала ново дете. Сънувала обаче кобен сън: вместо дете тя родила запалена главня, от която пламнала цялата Троя. Гадателите разтълкували съня, че роденото момче ще донесе гибел на града и на царството. Когато Хекуба родила наистина момче, царят го предал на слугата си Агелай, за да го погуби. Както при много подобни случаи, царският слуга съжалил детето и не го убил. Оставил го в една горичка на планината Ида. Наскоро отишъл да види какво е станало с клетото момче, което нарекъл Парис. Бил учуден, като видял, че то спокойно бозае от една мечка. Детето било прибрано и отгледано от пастирите на царя в същата планина. Бързо израснал малкият Парис. Надминавал своите връстници по хубост и сила. Един ден дори, когато разбойници нападнали стадата, той единствен не избягал, излязъл срещу тях, прогонил ги и спасил стадата. Оттогава пастирите започнали да го наричат и Александър, което значи „който защищава мъже“. Легендата от по-късно време разказва, че в Парис се влюбила нимфата Енона и той се оженил за нея. Приказно е разказан идиличният им живот сред горите, далече от всякакви грижи и тревоги.

Пелей е син на мъдрия и справедлив егински цар Еак и на Ендеида. Негов брат е Теламон. Баща им Еак имал и друг син от незаконна жена. Пелей и Теламон убили несъщинския си брат. Поради това трябвало да напуснат своята родина и да търсят закрила в други държавици. Пелей се отдалечил във Фтия, област и град в Тесалия. Там го приел цар Евритион, дал му една трета от своите владения и го оженил за дъщеря си Антигона. През време на известния в митологията Калидонски лов Пелей убил случайно своя тъст и благодетел Евритион. Съгласно законите на онова героично минало убиецът не можел да остане да живее повече в мястото на извършеното убийство. Пелей избягал в Иолк. Тука го очаквало ново нещастие. Жената на цар Акаст се влюбила в него и го карала да забрави гостоприемството на съпруга й, да я вземе и да царува с нея. Пелей отказал. Тогава Акастовата жена решила да му отмъсти. Тя го наклеветила пред съпруга си, че искал да го убие и да се ожени за нея. Акаст търсел удобен случай, за да му отмъсти. По време на лов Пелей заспал от умора. Акаст се опитал да го погуби, като му измъкнал меча, който Пелей имал дар от боговете. С този меч той побеждавал всички. Лишен от меча си, той щял да бъде разкъсан от дивите зверове — така си мислел и Акаст. Но в помощ на Пелей дошъл мъдрият кентавър Хирон: той му съдействувал да намери отново своя меч и с него да победи нападналите го диви кентаври. След това, подкрепен от Кастор и Полидевк, той нападнал Иолк, превзел държавата, убил Акаст и неговата коварна жена.