Омир - Илиада

Другите морни водачи на всички ахейци във стана
спаха през цялата нощ, упоени от сън благотворен.
Сладкият сън не обори единствен Атрид Агамемнон,
първи водач на войските, погълнат от множество мисли.
Както с гръм святка съпругът на хубавокосата Хера, [5]
готвейки дъжд неизказано пороен или пък градушка,
или фъртуна, която със сняг ще засипе полята,
или пък нейде огромната паст на войната разтваря,
тъй непрестанно издън гърди цар Агамемнон Атреев
тежко въздишаше: цял обладан бе извътре от трепет. [10]
Често се взираше мълком в полето троянско просторно
и се дивеше на много огньове, горящи пред Троя,
също на звуци от флейти, и свирки, и мъжка гълчава.
Колчем погледнеше той към войските и стана ахейски,
почваше ядно да скубе косата си гъста, да моли [15]
Зевса всевишен: сърцето му доблестно стенеше силно.
Тази си мисъл тогава най-мъдра и правилна сметна:
първом да иде при Нестор Нелеев, оратор от Пилос,
за да открият със него почтено, спасително средство,
дето да стане защита от злото на всички данайци. [20]
Вдигна се и си облече хитона на мощното тяло,
а на нозете си яки завърза разкошни сандали,
после си метна и кожа голяма от лъв жълтогривест, 112 112 Воините се намятали с кожи от диви животни, за да се предпазват от дъжд и студ. Менелай и Парис се покриват с кожи от пантера (X, 29 и III, 17), а Долон — с кожа от вълк.
дето му стигаше чак до петите; взе копие остро.
Също тъй страх бе обхванал и цар Менелая Атреев. [25]
Сън му не склопи очите, боеше се да не пострадат
никак аргийци, които за него дойдоха при Троя,
воден простор прекосиха да почнат геройската битка.
Първо покри си плещите широки със кожа пантерска,
сетне взе шлема си меден и сам на главата го сложи, [30]
сграбчи в ръката си жилаво копие медно и остро.
Тръгна да вдигне от сън Агамемнона, брат си, върховен
вожд на аргийците, тачен подобно на бог от народа.
Той го намери до кораба да си надява самичък
дивни доспехи. И цар Агамемнон се много зарадва. [35]
Пръв Менелай гръмогласен започна така да говори:
«Драги, защо си доспехите слагаш? Нима ще изпратиш
някакъв наш съгледвач сред троянския лагер отсреща?
Много се плаша, че никой не може това да извърши.
Ако ли в този амброзиев мрак се промъкне съгледник [40]
сред враговете жестоки, ще има сърце дръзновено.»
Мощният цар Агамемнон на брата си тъй отговори:
«Двамата днес се нуждаем, потомче на Зевс Менелае,
мъдър съвет да получим и той да избави войските,
нашите кораби също, че Зевс си обърна сърцето: [45]
повече трогват духа му свещените жертви на Хектор.
Никога аз не съм виждал и никой не ми е разказвал
толкова мъки на ден да скроява един само смъртен,
колкото Хектор, любимец на Зевс, е създал на ахейци,
без да е чедо обично на бог всемогъщ и богиня. [50]
Дълго и тягостно има да помнят аргийци делата,
сторени тука от него: такива злини им нанесе.
Тичай по-скоро при витите кораби, за да повикаш
Идоменей и Аякс. Аз отивам при Нестор божествен,
да го подтикна да стане, дано да поиска веднага [55]
сам да отиде съветник при нашата стража свещена.
Нему ще бъдат най-много покорни, понеже ги води
дружно синът му 113 113 Несторовият син Тразимед бил началник на нощната стража (IX, 31). със верния Идоменеев съратник
вожд Мериона: на двамата стражата ний поверихме.»
А Менелай гръмогласен тогава така му отвърна: [60]
«Точно какво ми поръчваш и сам заповядваш със думи?
Там ли при тях да остана, очаквайки ти да пристигнеш,
или назад да дотичам при тебе, щом всичко им кажа?»
Мощният цар Агамемнон на брата си тъй отговори:
«Там ме дочакай, че може във тъмното да се разминем: [65]
много пътеки кръстосват вред нашия лагер обширен.
Викай, отдето минаваш, войниците будни да бъдат.
Всеки мъж срещнат зови по баща и по родово име, 114 114 Старите елини се обръщали към хората обикновено със собственото и бащиното им име: Ахил Пелеев, Нестор Нелеев и т. н.
всички почитай и с никого горд и надменен не бивай!
Нека сами се потрудим, защото от люлката 115 115 Според древните вярвания орисниците определят съдбата на всеки човек при неговото раждане (XXIV, 210). още [70]
Зевс олимпийски за нас отреди тая участ сурова.»
Каза и брат си изпрати със тези полезни наръки,
а пък самият отиде при Нестор, водач на войските.
Той го намери при шатрата, близо до черния кораб,
в мека постеля; доспехи красиви до него лежаха: [75]
двете му копия остри и шлемът му лъскав, и щитът.
Редом лежеше и поясът пъстър, със който препасан
старият Нестор предвождаше в бой мъжегубен войската,
тъй като още не беше отстъпил пред тъжната старост.
Вдигна главата си Нестор, подпря се на десния лакът, [80]
па заговори на цар Агамемнон и тъй го запита:
«Кой си ти, дето самотен сновеш между кораби в стана
в мрака среднощен, когато почиват в сън другите смъртни?
Някого търсиш от стражите или пък дириш приятел?
Хайде кажи ми, не идвай безмълвен! Какво ти е нужно?» [85]
Мощният цар Агамемнон тогава така му отвърна:
«Несторе, сине Нелеев, велика прослава ахейска!
Аз съм Атрид Агамемнон, когото най-много от всички
Зевс олимпийски отрупа с неволи безкрайни, догдето
дух във гърдите си имам и още ме носят нозете. [90]
Аз тъй се скитам, че сладкият сън ми не склопва очите,
грижа се все за войната и все за теглата ахейски.
Страшно се плаша за храбри данайци, духът ми отслабва,
много съм аз разтревожен, сърцето ми вече напира
вън от гърдите да хвръкне, трепери ми цялото тяло. [95]
Ако ли нещо обмисляш, че сън те не хваща и тебе,
двамата нека да слезем при стражите, за да ги видим,
да не би морни от труд непосилен във сладостна дрямка
да си полегнат и нощното бдение те да забравят.
А враговете стануват наблизо. И ние не знаем [100]
няма ли те да започнат през тази нощ битка внезапна.»
Нестор, геренският конник, с такива слова му откликна:
«Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!
Всички кроежи ужасни на Хектора Зевс промислител
няма в дела да превърне, макар че се Хектор надява. [105]
Вярвам, че Хектор Приамов и повече мъки ще пати,
ако Ахил отстрани от душата си върлата ярост.
Аз ще те следвам усърдно. И другите нека събудим:
славния с копие цар Диомеда и цар Одисея,
бързия воин Аякс 116 116 Аякс Ойлеев. и юначния син на Филея. [110]
Някой друг нека отиде и нека по-скоро повика
още Аякс богоравен 117 117 Аякс Теламонов. и властния Идоменея.
Техните кораби кухи далеч се намират оттука. 118 118 Корабите на Аякс Теламонов и на Идоменей се намирали на края на лявото крило на стана.
Цар Менелая упреквам, макар да го с обич почитам.
Няма да скрия от тебе, дори и да би се разсърдил: [115]
спи си сега Менелай, а оставя те сам да се трудиш.
Трябваше днес със молба да отиде при всички водачи,
тъй като непоносима неволя ни вече настига.»
Мощният цар Агамемнон отново така отговори:
«Някога, старче, и аз настоявах пред теб да го мъмриш, [120]
тъй като често нехае и сам да заляга не иска.
Без да е склонен към леност и без да е тъй неразумен,
твърде разчита на мене и винаги подтик очаква.
Тая нощ той преди мен се събуди, пристигна при мене.
Аз го изпратих да викне мъжете, които ти искаш. [125]
Нека да тръгнем! А тях пред вратите навярно ще срещнем,
гдето са нощните стражи: аз там наредих да ни чакат.»
Нестор, геренският конник, отвърна на цар Агамемнон:
«Щом е тъй, никой аргиец не ще го похули и с радост
всичко ще стори, което сега Менелай му нарежда.» [130]
Каза така и облече хитон на гърдите си стари,
а на краката си бели завърза разкошни сандали,
върху гърба си наметна и мантия пурпурна, двойна,
много красива, която бе с рунтава вълна покрита.
Взе във ръката си острото копие с меден завършък, [135]
тръгна към черните кораби на меднобронни ахейци.
Нестор, геренският конник, със викове гръмки събуди
най-напред цар Одисея, по разум подобен на Зевса.
Мощен, гласът му проникна в сърцето на цар Одисея,
който излезе от своята шатра и тъй им продума: [140]
«Вие защо ли сами покрай кораби бродите в стана
в мрака среднощен? Каква неотложна ви нужда заставя?»
Нестор, геренският конник, така отговори веднага:
«Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!
Спри да се сърдиш, че мъка голяма постигна ахейци. [145]
Хайде със нас да събудим и други, с които е редно
ний да обсъдим дали да отстъпим, или да се бием.»
Рече, а цар Одисей хитроумен в палатката влезе,
метна си щита изпъстрен на рамо и с двамата тръгна.
Стигнаха при Диомеда, когото намериха легнал [150]
вън от палатката, в своите светли доспехи облечен.
Спяха бойците му близо на щитове вместо възглавки.
Техните копия бяха забити отвесно в земята
и като Зевсова мълния в мрака далеко блестяха.
Спеше синът на Тидея на кожа от гоен бик полски, [155]
а под главата си имаше вълнен килим многоцветен.
Нестор, геренският конник, до него се спря да го буди,
с крак го побутна, разтърси го силно и тъй го похули:
«Сине Тидеев, стани! Или цялата нощ ще почиваш?
Мигар не знаеш, че вече врагът е на хълма в полето, [160]
близо до нашите кораби? Малко ни място разделя!»
Тъй рече, а Диомед незабавно от сън се надигна,
па заговори на Нестор и думи крилати му каза:
«Неуморим си ти, старче! От работа нивга не бягаш!
Няма ли други по-млади от тебе сред всички ахейци, [165]
дето да ходят из стана да будят царете заспали?
Ала ти, старче, припрян си и все те не сдържа да чакаш.»
Нестор, геренският конник, отново така му продума:
«Всичко, което ти рече, любимо ми чедо, е вярно.
Имам деца благородни, а имам и много войници. [170]
Всеки от тях би могъл да изтича и свика съвета.
Ала голяма беда се е спуснала срещу ахейци.
Днеска върху острието на меча ни висне за всички
или погибел страшна от по-страшна, или пък победа.
Тръгвай да будиш Аякса и храбрия син на Филея, [175]
щом ме дотолкова жалиш, а ти си и по-млад от мене.»
Цар Диомед се наметна със кожа от лъв жълтогривест,
дълга и стигаща чак до петите; взе копие остро.
Сам се отправи, от сън ги събуди и там ги заведе.
Скоро, когато се смесиха, измежду сбраните стражи [180]
никъде те не откриха заспали водачи на стража:
всичките будни стояха, облечени в свойте доспехи.
Както наежено кучета вардят овце във кошара,
вече дочули, че идва през дебри планински опасен
звяр от гората, и мигом настава тревога и врява [185]
вред между псета и хора, сънят им напълно изчезва,
тъй бе изчезнал и сладкият сън от очите на тези,
дето на стража стояха в нощта непрогледна; в полето
вперили поглед, наострили слух дали идват троянци.
Старецът щом ги видя, насърчи ги, дълбоко възрадван, [190]
бодро към тях се обърна и думи крилати им каза:
«Бдете, обични ми рожби! И никого сън да не хваща,
за да не станем причина сами да ликува врагът ни!»
Рече така и премина през рова, а с него вървяха
всички аргийски водачи, поканени там за съвета, [195]
също със тях Мерион и синът благороден на Нестор: 119 119 Мерион и Тразимед са допуснати до съвета като водачи на стражите.
лично царете ги викнаха, за да участват в съвета.
След като минаха рова, те спряха на място открито,
гдето се виждаше чисто поле, без тела на убити.
Буйният Хектор оттука се върна след боя разпален, [200]
сваляйки много аргийци, догдето нощта ги забули.
Седнаха всички в съвета един на друг думи да нижат.
Нестор, геренският конник, започна пред тях да говори:
«Скъпи ми! Няма ли някой, облегнат на свойта сърцатост,
сам да проникне потайно до гордите духом троянци? [205]
Може той жив неприятел да хване към края на стана
или поне да подслуша там разговор между троянци,
точно какво те замислят да правят, дали се приготвят
тук да останат при нашите кораби, или отново
да се отдръпнат във Троя, понеже разбиха ахейци. [210]
Щом разузнае това и при нас невредим се завърне,
в цялата шир поднебесна сред хората слава велика
той ще получи и с дарове щедри ще бъде отрупан.
Колкото военачалници в нашите кораби има,
всеки овца чернорунна 120 120 В Омирово време чернорунните овце се ценели повече от белорунните, а в християнско време — обратно. със агънце дар ще му прати: [215]
друга награда не може да бъде със тази сравнена:
винаги той ще е канен на пиршества и на гощавки.»
Каза така и останаха всички дълбоко смълчани.
Цар Диомед гръмогласен най-после на тях проговори:
«Несторе, мойто сърце и духът ми безстрашен ме карат [220]
да се промъкна във близкия стан на мъжете враждебни.
Но ако с мене поиска да дойде и друг от ахейци,
повече бодрост ще имам и много по-дързък ще бъда.
Двама когато отиват, взаимно обмислят усърдно
как да успеят, а сам-самин, колкото и да премисля, [225]
все пак умът му е бавен и волята доста по-слаба.»
Тъй рече и пожелаха мнозина да тръгнат с Тидида.
Искаха двамата храбри Аякси, слугите на Арес,
искаше и Мерион, и синът на разумния Нестор,
искаше и Менелай, знаменитият син на Атрея, [230]
искаше смелият цар Одисей сред троянци да иде:
винаги нему сърцето за подвизи беше готово.
Мощният цар на мъже Агамемнон така им продума:
«Сине Тидеев, горещо обичан от мен Диомеде!
Сам избери си другаря, когото за път предпочиташ, [235]
най-подходящ според тебе, че много желаещи има.
Само от почит свенлива по-храбрия да не оставиш,
нито от страх и неловкост по-слабия да си посочиш,
нито от знатния род да се водиш, дори да е царски.»
Тъй каза и се уплаши за русия цар Менелая. [240]
А Диомед гръмогласен отново към тях се обърна:
«Щом като вие предлагате сам да си спътник посоча,
мога ли да пренебрегна сега Одисея божествен?
Той със решителен дух и сърце непреклонно се впуска
в трудности най-всевъзможни; Атина Палада го пази. 121 121 Атина покровителствува особено Одисей и Диомед. [245]
Щом като той е със мене, дори и от огън стихиен
двамата ще се завърнем, понеже умът му е остър.»
А Одисей, издръжлив и божествен, така му отвърна:
«Нито ме много хвали, ни хули, Диомеде Тидеев:
ти пред аргийци говориш, които добре ме познават. [250]
Нека вървим, че преваля нощта и зората е близо,
ето звездите залязват. Две части са вече изтекли,
третата 122 122 Древните елини разделяли нощта, както и деня, на три равни части и три пъти се сменявали стражите на пост: от 18 до 22, от 22 до 2 и от 2 до 6 часа. част от нощта ни остава за нашето дело.»
Тъй разговаряха, после облякоха страшни доспехи.
Смелият в бой Тразимед сам предаде си меча двуостър [255]
на Диомед (който в кораба беше си своя оставил),
даде му щита; покри му главата със шлема 123 123 Всъщност това била удобна кожена шапка, която прилягала плътно към главата и подхождала за разузнаване, понеже нямала гребен, който да блести. си кожен
без качулата опашка и гребен, наречен «прилепнал».
Този шлем пази главата на млади и буйни герои.
А Мерион надари Одисея със лък и със стрелник, [260]
връчи му също и меч, на главата му тури шлем кожен,
с ремъци плътно изплетен отвътре, обсипан отвънка с много с много нашити нагъсто зъби от глиган белозъбест,
внизани твърде изкусно по целия шлем във редици, 124 124 Шлемът дълго време бил смятан за поетическа измислица, понеже е много оригинален. След микенските разкопки обаче е намерен подобен шлем, датиран към XV век преди н. е.
с меко кече подплатен бе на темето да не убива. Този шлем някога взе Автолик като плячка, когато [265]
в град Елеона събори дома на Аминтор Орменов.
В Скандия дар го поднесе на Амфидамант китерийски,
Амфидамант го предаде подарък на госта си Мола.
Мол го дари на сина си, герой Мерион, да го носи. [270]
Най-после шлемът покри и главата на цар Одисея.
След като двамата бяха облекли доспехите страшни,
тръгнаха бързо на път и оставиха всички водачи.
Прати Атина Палада отдясно 125 125 Когато гадаели чрез птици, заставали с лице към север. Дясната им страна била на изток, а лявата на запад — съответно към изгрева и към залеза (мрака), затова появата на птица отдясно била смятана за благоприятна. по пътя им чапла.
Птицата те не можаха с очите си зорки да видят [275]
в мрака среднощен, но чуваха нейния крясък пронизен.
Цар Одисей се зарадва на знака, помоли Атина:
«Чуй ме ти, дъще любима на егидодържеца Зевса!
Винаги в трудни минути с готовност ми идваш на помощ!
Нищо не крия от тебе. Сега ме най-много обичай! [280]
Дай да се върнем при нашите кораби здрави със слава,
свършили дело велико, което да помнят троянци.»
Цар Диомед гръмогласен след него така се помоли:
«Дъще на Зевс несломима, послушай ти днеска и мене!
Следвай ме, както си следвала ти и баща ми Тидея [285]
нявга, когато потегли към Тива 126 126 Тидей участвувал в похода на Седмината против Тива заедно с Адрас и Полиник, когато в Тива царувал Етеокъл. Тидей бил изпратен при Етеокъл да го предума да предаде царската власт за една година на брат си Полиник. След като Етеокъл отказал, Тидей извикал на единоборство мнозина тиванци и ги победил. Разсърдените тиванци му устроили засада, но той избил всички с помощта на Атина (IV, 376–399). вестител ахейски.
Той край реката Азоп меднобронни ахейци остави,
тръгвайки да отнесе миротворни слова на кадмейци.
А пък на връщане чудни дела науми да извърши
с твоя подкрепа, богиньо, че бе благосклонна към него. [290]
Тъй и на мене помагай сега и с любов ме закриляй.
В жертва на тебе обричам аз едногодишна юница,
широкочела и буйна, в ярем незапрягана още:
в жертва желана, с рога позлатени, на теб ще я пратя.»
Тъй се помолиха. Чу им молбите Атина Палада. [295]
Свойта молитва приключили към дъщерята на Зевса,
двамата както два лъва поеха в нощта непрозирна
между тела на убити, доспехи и кървави локви.
Ала и Хектор не даде на свойте юначни троянци
също да мигнат. На важен съвет свика всички най-знатни, [300]
колкото имаше вождове, мъдри съветници в Троя.
След като беше ги сбрал, им изложи той плана си хитър:
«Кой срещу ценни подаръци би обещал да ми свърши
дело, което ще кажа? Желана награда ще има:
аз ще му дам колесница и впряг от коне, здравошийни; [305]
те най-добри са от всички в просторния стан на ахейци.
Ще се покрие със слава сърцатият, който би дръзнал
близо да иде до бързите кораби да разузнае
пазят ли още ахейците своите кораби леки,
или пък вече, надвити от нашите мощни десници, [310]
бягство позорно замислят и повече никак не смятат
нощна охрана да слагат, сломени от тежка умора.»
Каза така и останаха всички дълбоко смълчани.
Имаше между троянците някой си Долон Евмедов,
син на вестител божествен, богат с много мед и със злато. [315]
Долон на външност бе грозен, но шеметно пъргав в нозете.
Син бе единствен сред пет дъщери на баща си Евмеда.
Той заговори тогава на Хектора и на троянци:
«Хекторе, мойто сърце и духът би безстрашен ме карат
близо да ида до бързите кораби да разузная. [320]
Жезъла само вдигни, закълни ми се с клетва велика,
че ще получа конете и с тях колесницата пъстра,
возещи вихрено в боя почтения син на Пелея.
Аз ще ти бъда полезен съгледник, какъвто желаеш.
Сам ще проникна навътре във лагера, докато стигна [325]
кораба на Агамемнон, където ахейски водачи
сигур обмислят дали да побягнат, или да се бият.»
Тъй рече Долон, а Хектор взе жезъл и клетва му даде:
«Зевс силногръмец, съпругът на Хера, да бъде свидетел!
Няма друг никой троянец със тези коне да се вози. [330]
Аз обещавам: единствен ти винаги с тях ще се славиш.»
Каза и клетва лъжлива му даде, но Долон повярва.
Тутакси той си обрамчи извития лък на плещите,
а върху него наметна си кожа от сив вълк одрана,
с шлем невестулков покри си главата, взе копие остро. [335]
Право към вражите кораби сам се упъти от стана.
Но не бе съдено с вести при Хектор назад да се върне.
Щом като Долон напусна гмежта от коне и войници,
тръгна забързан по пътя и както припряно вървеше,
цар Одисей го съгледа и на Диомеда продума: [340]
«Някакъв мъж, Диомеде, от вражия стан приближава.
Само не зная дали съгледвач е за нашия лагер,
или пък дебне във мрака трупа на убит да ограби.
Нека ний първо да го пуснем да мине пред нас във полето,
после стремглаво и двамата да го нападнем и хванем. [345]
Ако с нозете си ловко надтича и мене, и тебе,
ти го подгонвай неспирно към нашите кораби вити,
махайки с твоето копие, да не избяга към Троя.»
Казаха тъй и се спряха встрани сред тела на убити.
Долон ги скоро отмина, понеже му липсваше разум. [350]
Ала когато прехвърли път, равен с браздата, която
мулета яки орат — от воловете те са по-силни,
впрегнати ралото дружно да теглят във оран дълбока, —
двамата в миг се затичаха; Долон спря, чувайки стъпки,
тъй като той си помисли, че идват другари от Троя, [355]
пратени вече от Хектор назад да го върнат във стана.
Щом приближиха на хвърлей със копие или по-малко,
той враговете позна и замята нозете си в бягство.
Двамата вихром след него се спуснаха да го догонят.
Както две кучета опитни в лов, острозъби и бързи, [360]
стръвно, без отдих преследват сърна или заек в гористо
място, а заекът скача пред тях и плачевно писука,
тъй Диомед и герой Одисей, градове разрушаващ,
гонеха Долона с устрем далеч от войската троянска.
Тъкмо във стана ахейски сред стражите той да се смеси, [365]
вдъхна Атина Палада стремителност на Диомеда,
та да не може да каже със гордост друг никой ахеец,
пръв че ударил троянеца, а Диомед стигнал втори.
Махайки с копие, мощният син на Тидея му викна:
«Или се спри, или с копие ще те настигна и няма [370]
жалката гибел за дълго от мойте ръце да отбягваш!»
Каза и копие хвърли; но без да улучи нарочно.
Острото копие мина над дясното рамо на Долон
и във земята заседна. А Долон недвижно застана,
бледен от страх, разтреперан, със тракащи зъби в устата. [375]
Двамата силно пъхтейки, настигнаха клетия Долон,
здраво ръцете му хванаха, той им продума през сълзи:
«В плен ме вземете! Аз откуп богат ще ви дам, че във къщи
имаме злато, и мед, и изкусно ковано желязо.
Татко ми ще ви изпрати награда несметна в отплата, [380]
щом разбере, че съм жив при ахейските кораби кухи.»
Цар Одисей хитроумен във отговор тъй му продума:
«Ти съвземи се и мисъл за смърт да не сепва духа ти!
Хайде сега ми кажи, но кажи ми съвсем откровено:
сам за какво се отправяш към нашите кораби вити [385]
в тъмната прязнощ, когато почиват в сън другите смъртни?
Или издебваш в полето трупа на убит да ограбиш?
Или те Хектор изпрати добре да огледаш ти всичко
около нашите кораби? Или духът те подтикна?»
Долон, от страх разтреперан, тогава така му отвърна: [390]
«Хектор ума ми съвсем помрачи с обещания щедри.
Каза ми, че ще получа във дар колесницата пъстра
с еднокопитните, буйни коне на Ахила прославен.
Той ме накара да тръгна през тая нощ бърза и черна,
до враговете да стигна и да разузная отблизо [395]
пазят ли, както по-рано, те своите кораби леки,
или пък вече, разбити от нашите мощни десници,
бягство позорно замислят и повече никак не смятат
нощна охрана да слагат, сломени от тежка умора.»
А Одисей хитроумен лукаво усмихнат му рече: [400]
«Вярно, че твойто сърце е ламтяло за едри награди:
чак за конете на внука Еаков! Но много е мъчно
смъртни мъже да им слагат юзди, да ги в бяг укротяват.
Само Ахил ги запряга, но той е от майка безсмъртна.
Хайде сега ми кажи, но кажи ми съвсем откровено: [405]
где ти остави на тръгване Хектора, вожд на войските?
Где са му бойните светли доспехи, конете му где са?
Колко далеч са оттука троянските стражи и станът?
Точно какво те замислят да правят, дали се подготвят
тук да останат при нашите кораби, или отново [410]
да се отдръпнат във Троя, понеже разбиха ахейци?»
Долон, потомък Евмедов, веднага така му отвърна:
«Аз и това ще ти кажа съвсем откровено и вярно.
Хектор със всички водачи, съветници мъдри троянски,
свика съвет край могилата древна на Ила божествен, [415]
вън от шума. А за стражите, дето ме питаш, геройо,
никаква нощна охрана не броди и стана не варди.
Колкото виждаш огньове, запалени са те от нужда,
само троянци там бдят и взаимно се канят за стража;
нашите славни съюзници в същото време безгрижно [420]
спят, предоставили вред на троянците будни да пазят,
тъй като техните рожби и мили жени са далече.»
А Одисей хитроумен запита пленения Долон:
«Как си почиват сега? С конеборци троянци задружно
или отделно от тях? И това ми кажи да узная!» [425]
Долон, потомък Евмедов, отново така му отвърна:
«Аз и това ще ти кажа съвсем откровено и вярно.
Откъм морето — карийци, пеонци със лъкове криви,
също лелеги, кавкони и богоподобни пеласги.
Близо до Тимбра нощуват ликийци и горди мизийци, [430]
конесмирители фриги и смели колари меонци.
Ала защо ме разпитваш за тия неща поотделно?
Ако ли искате вий да се вмъкнете в стана троянски,
новодошлите тракийци стануват последни от всички.
Заедно с тях е и царят им Резос, синът Ейонеев. [435]
Сам аз му зърнах конете — грамадни и много красиви;
те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър.
В злато и светло сребро му блести колесницата нова.
Има и златни, огромни доспехи, за чудо и приказ!
Не подобава на смъртни да носят такива доспехи, [440]
а съвършено подхождат те на боговете безсмъртни.
Хайде сега ме водете при вашите кораби бързи
или ми тежки окови сложете и тук оставете,
докато вие самите отидете и проверите
вярно ли всичко разказах на двама ви или невярно.» [445]
А Диомед го погледна накриво и грубо му рече:
«Долоне, ти за спасение мисъл в духа си не влагай,
щом ни попадна в ръцете, макар че ни беше полезен.
Ако те пуснем свободен сега и отпратим обратно,
после отново ще дойдеш при нашите кораби лекида разузнаваш потайно или да се биеш открито. [450]
Но ако тука погинеш, сразен от ръцете ми силни,
никога вече ти няма да бъдеш беда за аргийци.»
Долон опита със едра ръка да му пипне брадата,
искайки да го помоли, но с меча героят замахна, [455]
право врата му удари и двете му жили преряза.
Шепнеше още главата, когато във прах се оваля.
Взеха му шлема, направен от кожата на невестулка,
дългото копие, лъка, а също и вълчата кожа.
Цар Одисей богоравен ги вдигна нагоре с молитва [460]
в чест на Атина, даряваща плячка, и тъй се провикна:
«Радвай се, дивна богиньо, за тези троянски трофеи!
Първа сред всички безсмъртни в Олимп те зовем ний за помощ.
Ти ни предвождай до шатрите и до конете тракийски!»
Тъй каза цар Одисей и доспехите метна високо, [465]
на тамариск ги провеси и сигурен белег постави,
чупейки наръч тръстика и кичест клонак тамарисков,
да ги намерят по-лесно, когато се връщат във мрака.
Тръгнаха после напред през доспехи и кървави локви.
Тихо вървяха, достигнаха скоро войската тракийска. [470]
Спяха мъжете от труд изтощени; доспехи чудесни
сложени бяха до тях на земята в три прави редици.
Близо до всеки тракиец стояха два коня впрегатни.
Спеше в средата цар Резос, до него — конете му бързи,
вързани горе със ремъци за колесничния обръч. [475]
Пръв Одисей го съгледа и на Диомед го посочи:
«Ето ти тук, Диомеде, мъжът и конете, които
точно описа ни Долон, когото току-що убихме.
Хайде сега покажи си голямата сила! Не трябва
в бойни доспехи напразно да чакаш! Отвързвай конете [480]
или мъжете избивай, пък аз ще се справя с конете.»
Тъй рече. Вдъхна Атина геройство на цар Диомеда.
Почна той вред да сече и мнозина погуби със меча.
Стон се понесе страхотен, земята със кръв се обагри.
Както лъв стръвен внезапно напада невардено стадо, [485]
хвърля се върху кози и овце с кръвожадна свирепост,
тъй и синът на Тидея връхлиташе с бяс на тракийци.
Мъртви събори дванадесет. А Одисей хитроумен,
щом Диомед поразяваше някого с меча отблизо,
мигом трупа за крака настрани сам издърпваше сръчно, [490]
съобразявайки тъй за конете им хубавогриви,
лесно да могат да минат и без да се плашат, че газят
върху тела на убити: не бяха привикнали още.
Ала когато синът на Тидея достигна при царя,
него, тринайсета жертва, лиши от живота приятен. [495]
Дишаше тежко цар Резос: насън тази нощ до главата
сам Диомед му се беше явил по съвет на Атина.
Цар Одисей пък отпрегна конете му еднокопитни,
върза ги с ремъци той и изкара от бойното място,
шибайки техните хълбоци с лъка, понеже забрави [500]
от колесницата пъстра блестящия бич да задигне.
После подсвирна, знак даде на цар Диомеда божествен.
Спря Диомед и размисли какво по-свирепо да стори:
първо дали колесницата с пъстри доспехи във нея
сам да изтегли за ока, или на ръце да я вдигне, [505]
или живота на повече воини тракийски да вземе.
Още обмисляше всичко, когато Атина Палада
близо застана и тъй заговори на цар Диомеда:
«Сине юначен Тидеев! Спомни си за връщане вече
в стана при гладките кораби, за да не бягаш изплашен, [510]
ако ли някой безсмъртен събуди войските троянски.»
Каза. Синът на Тидея послуша гласа на Атина,
метна се пръв на конете 127 127 Омировите герои не са яздили конете, а са ги впрягали в колесници. и с лък Одисей ги заудря:
те полетяха към бързите кораби в стана ахейски.
Бог Аполон сребролък ненапразно на стража стоеше. [515]
Щом той съгледа Атина да следва сина на Тидея,
гневен се втурна напред сред троянската рат многобройна,
Хипокоонта, съветник тракийски, роднина на Резос,
почна да буди тревожно. От сън се надигна героят.
Виждайки мястото празно, където конете стояха, [520]
също мъжете от мъки предсмъртни във кръв да се гърчат,
той се разплака веднага и викна другаря си свиден.
Глъчка и паника грозна настана сред всички троянци:
вкупом се стичаха шумно и гледаха страшното дело,
сторено тук от двамина, препускащи вече към стана. [525]
Щом като стигнаха мястото, гдето погубиха Долон,
цар Одисей боголюбен запря там конете крилати.
Скочи Тидид на земята, доспехите кървави вдигна,
даде ги на Одисея и пак на конете се метна.
Шибна припряно конете и те полетяха охотно [530]
право към кухите кораби: там ги затегли сърцето.
Пръв между всичките Нестор чу конския тропот и рече:
«Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски!
Истина или лъжа, но духът ме подтиква да кажа:
звук на коне вихроноги до мойте уши се донася. [535]
Хайде дано Одисей и герой Диомед да докарват
еднокопитни коне тъй наскоро от стана троянски!
Все пак страхувам се много, че може би зло са понесли
тези най-храбри аргийци във шумната схватка с троянци.»
Думата още не бе си довършил, когато дойдоха. [540]
Скочиха те на земята и радостно всички ахейци
в миг ги приветстваха дружно с десници и ласкави думи.
Пръв да ги пита започна геренският конник цар Нестор:
«Хайде кажи, Одисее, велика прослава ахейска!
Как вие взехте конете и бяхте ли в стана троянски? [545]
Или бог някой ви срещна и в дар ви предаде конете?
Страшно прилични са те на лъчите на яркото слънце!
Аз постоянно отивам във бой със троянци и казвам,
че не оставам във стана, макар да съм воин на възраст.
Ала такива коне не съм никъде виждал до днеска! [550]
Мисля, че някакъв бог ви е срещнал и дар са от него.
Тъй като облакосборецът Зевс ви обича, а също
и совооката щерка на Зевса, Атина, ви тачи.»
Цар Одисей хитроумен така отговори на Нестор:
«Несторе, сине Нелеев, велика прослава ахейска! [555]
Щом някой бог пожелае, ще може във дар да ни прати
още по-чудни коне — боговете от нас са по-силни.
Несторе, тези коне са тракийски, дошли са наскоро.
Цар Диомед безбоязнен уби господаря им Резос;
също и други дванадесет негови храбри другари. [560]
А пък тринайсети мъж — съгледвача — убихме край стана.
Хектор Приамов и други известни троянски водачи
бяха го пратили тук за войската ни да разузнава.»
Каза, прекара през рова конете им звънкокопитни,
заедно с него преминаха с радост и други ахейци. [565]
Щом като стигнаха крепката шатра на цар Диомеда,
вързаха с ремъци, рязани гладко, конете на ясли,
где буйноногите, яки коне на сина на Тидея
вече стояха и хрупкаха меденосладка пшеница.
А Одисей скри облените в кърви доспехи на Долон [570]
в кърмата корабна, жертва догде притъкмят за Атина.
Двамата се потопиха в морето, потта си измиха
от коленете, от шиите и от бедрата могъщи.
След като с морска вълна те измиха от пот изобилна
своята кожа пламтяща и морни сърца освежиха, [575]
влязоха в гладки и лъскави вани, с вода се обляха.
Щом се изкъпаха тъй и с елей си натриха телата,
седнаха пак да ядат и възливаха меденосладко
вино от пълния кратер във чест на Атина Палада.