Омир - Илиада

В плащ минзухарен Зора се разпръсна навред по земята.
Мълниевержецът Зевс бе събрал на съвет боговете
горе на най-извисения връх на Олимп многобърдест.
Тъй заговори им той, а безсмъртните слушаха мълком:
«Чуйте ми словото днес, богове и богини всевечни. [5]
Аз ще ви кажа, каквото диктува духът ми в гърдите.
Никой от всички безсмъртни — ни бог всемогъщ, ни богиня,
да не прекъсва речта ми, а слушайте ревностно вие,
за да извърша веднага без пречка решеното дело. 80 80 От първата песен (558 и следващи) се знае, че Зевс ще помогне на троянците, за да накара ахейците да отдадат отново заслужена почит на Ахил.
Щом забележа, че някой прикрито желае да иде [10]
в помощ било на троянци, било на данайци във боя,
той на Олимп ще се върне, позорно ударен от мене;
или пък сам ще го хвана и хвърля във мрачния Тартар,
който далеч под земята лежи в най-дълбоката бездна;
там се намират железните порти и прагът им меден — [15]
ниско под Хадеса, колкото земната твърд под небето, —
там ще узнае, че аз съм най-силен от всички безсмъртни.
Хайде сами се опитайте и разберете на дело:
златна верига спуснете високо от свода небесен,
заедно вий, богове и богини, теглете я мощно! [20]
Няма да смъкнете долу върховния Зевс промислител,
колкото крепко да опвате и да се мъчите дружно.
Ала когато самичък и аз бих поискал да дръпна,
с вас наведнъж ще изтегля земята и още морето.
После веригата мога да вържа за връх олимпийски: [25]
цялата дивна вселена в ефира сама ще увисне.
Толкова аз съм по-силен от всички безсмъртни и смъртни.»
Каза така и останаха всички много смълчани,
хвърлени в смут от речта му, че той им говореше страшно.
Най-сетне тъй възрази совоока богиня Атина: [30]
«Татко наш Зевсе Крониде, най-мощен от всички безсмъртни!
Знаем отлично, че твоята сила е непобедима,
но съжаляваме много и копиеборци данайци;
те ще погинат наскоро, сломени от орис сурова.
Както нареждаш, от битките ще се въздържаме вече, [35]
само съвети полезни ще даваме пак на аргийци,
всички във бой да не паднат, понеже си много разсърден.»
Облакосборецът Зевс й се усмихна и тъй й отвърна:
«Мило дете! Тритогения! Смела бъди! Сериозно
аз не говоря, но искам към теб благосклонен да бъда.» [40]
Тъй заяви и завчас в колесницата впрегна конете,
вихрени, меднокопитни, развяващи гриви златисти.
Златни одежди облече, пое и камшика си златен,
с дивно изкуство направен, и сам в колесницата скочи.
С бича подшибна конете и те полетяха охотно [45]
между земята обширна и звездния свод на небето.
Скоро дойде в многоизворна Ида, на звярове майка,
в Гаргар, където той имаше лес и олтар благовонен.
Спря си конете бащата на хората и боговете.
Щом ги разпрегна, наоколо ръсна мъгла непрогледна. [50]
Своята слава съзнаващ, приседна високо на Ида,
вгледан в троянския град и в ахейските кораби вити.
А дългокоси ахейци се бяха нахранили вече
в своите шатри и бързо обличаха бойни доспехи.
Също за бой се тъкмяха отсреща в града си троянци [55]
по-малобройни; но петимни в лютата битка да влязат
поради нужда върховна да бранят деца и съпруги.
Цялата порта отвориха, с устрем войските поеха —
колесничари, пешаци; тътнеж неизказан се вдигна.
Щом като двете войски наближиха полето на боя, [60]
смесиха кожени щитове, копия остри и ярост
на меднобронни герои; и техните щитове кръгли
силно се сблъскаха: шум и безредие грозно настана.
Сляха се там едновременно вопли на смъртно ранени
с радостен вик за победа: и в кръв се окъпа земята. [65]
Докато беше зора и свещеният ден все растеше,
гъсто стрелите валяха и гинеха в боя войските.
Щом като слънцето стигна зенита на свода небесен,
тъкмо тогава Кронид заопъва везните си златни:
сложи в блюдата два жребия, носещи гибелна участ [70]
на конеборци троянци и меднохитонни ахейци.
Вдигна везните, съдбовният ден на ахейци се спусна.
Смъртният жребий ахейски достигна земята кърмилка,
а пък троянският жребий политна дори до небето.
Зевс всемогъщ загърмя изведнъж буреносно от Ида, [75]
прати светкавица ярка в ахейските плътни редици.
Смаяни те я видяха и бледен страх всички обхвана.
Там не останаха Идоменей, нито цар Агамемнон,
нито юначните двама Аякси, слугите на Арес.
Нестор геренски, защитник ахейски, единствен остана. [80]
Стори това по принуда, че кон му пострада жестоко.
Парис божествен, съпругът на хубавокоса Елена,
коня опасно рани със стрела във тила към главата,
гривата дето започва — във най-уязвимото място.
Конят подскочи от болка, стрелата във мозъка влезе. [85]
Той се замята със нея, подплаши конете във верига.
Тъкмо пресегна цар Нестор да среже с меч конския ремък,
вихрено там долетяха конете стремглави на Хектор,
возейки право през схватката дръзкия син на Приама.
Старецът Нестор живота си щеше сега да загуби, [90]
ако не бе го съгледал герой Диомед гръмогласен.
Вик проглушаващ нададе, подбуждайки цар Одисея:
«Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!
Где през тълпата ти бягаш, подобно на воин страхливец?
Никой дано не улучи гърба ти при твоето бягство! [95]
Спри се за миг да отблъснем от стареца дивия Хектор!»
Тъй каза. Нищо не чу Одисей издръжлив и божествен,
а продължи да търчи към ахейските кораби кухи.
Цар Диомед се отправи самичък сред първите в боя.
Спря пред конете на Нестор, сина сладкодумен Нелеев, [100]
па му извика високо и думи крилати изрече:
«Старче! Наистина много те мъчат по-млади войници!
Твоята сила отслабна и тежка те старост налегна,
немощен ти е коларят, конете ти вече са бавни.
Качвай се с мен в колесницата, за да узнаеш на дело [105]
колко са яки конете на Троса: познават полето,
винаги бързо се носят — когато преследват и бягат.
Скоро ги взех от Енея, виновник за срамното бягство.
Двамата наши колари за твоите да се погрижат,
с моите нека нападнем сега конеборци троянци, [110]
за да узнае и Хектор как копие медно размахвам.»
Тъй каза. Нестор, геренският конник, веднага послуша.
Силният Стенел и храбрият Евримедонт незабавно
взеха под своите грижи кобилите морни на Нестор,
който при цар Диомед в колесницата здрава се качи. [115]
Старецът Нестор пое със десница юздите блестящи,
плесна със бича конете и стигнаха близо до Хектор.
А Диомед се прицели във Хектор, връхлитащ отсреща,
но не улучи във него, рани му коларя усърден,
Ениопея, рождения син на Тебея юначен, [120]
който държеше юздите: умери го право в гърдите.
Рухна коларят в прахта, а конете поеха обратно;
там начаса му излитна душата и мъжката сила.
Горестна мъка обхвана сърцето на Хектор за него.
Скръбен макар и да бе за другаря си, той го остави, [125]
после без бавене самоотвержен колар си подири,
тъй без водач не останаха дълго конете му буйни.
Скоро откри дръзновения Архептолема Ифитов.
Хектор го взе в колесницата бърза, юздите му даде.
Щеше беда да настане, опасни дела да се случат [130]
и като агнета в Троя да бъдат запрени троянци,
ако не беше бащата на хората и боговете.
Гръмна Зевс грозно и мигом слепяща светкавица прати.
Тя пред конете на цар Диомеда удари в земята.
Огън страхотен от пламнала сяра се вдигна високо. [135]
Свиха се към колесницата двата подплашени коня,
старецът Нестор Нелеев изпусна юздите блестящи.
Ужас обзе му душата, той рече на цар Диомеда:
«Сине Тидеев! Насочвай конете веднага към бягство!
Или съвсем не разбираш, че Зевс ти отказва победа? [140]
Зевс олимпийски дарява днес слава на Хектор божествен.
Стига да иска, той може по-късно и нас да прослави.
Никой човек не променя всесилната воля на Зевса —
даже най-храбрият, тъй като Зевс е най-мощен от всички.»
Цар Диомед гръмогласен така отговори на Нестор: [145]
«Всичко, което ти каза, разумно и редно е, старче!
Болка несносна без жал ми терзае духа и сърцето —
Хектор след време ще каже в съвета пред всички троянци:
„С уплах от мене синът на Тидея избяга във стана.“
Тъй ще се хвали; тогава дано ме земята погълне!» [150]
Нестор, геренският конник, така на Тидея отвърна:
«Сине на мощния воин Тидея, какво ми продума?
Нека синът на Приам те нарича страхлив и безсилен,
нито троянците, нито дарданците ще му повярват,
нито дори и съпругите на щитоносни троянци, [155]
тъй като ти си повалил мъжете им млади и яки.»
Каза така и подкара за бягство конете сред боя.
В същото време войските троянски и Хектор Приамов
сипеха с вик нечовешки по него стрели смъртоносни.
А шлемовеецът, славният Хектор, високо му викна: [160]
«Сине Тидеев! Данайците храбри те тачеха много
с почетно място, със тлъсти меса и препълнени чаши!
Вече не ще те почитат: сега на жена заприлича!
Бягай далече, девице страхлива! Без моята воля
никога няма да стъпиш на нашите крепостни кули, [165]
няма жените ни в плен да откараш: на смърт ще те пратя!»
Тъй рече. Цар Диомед колебливо за миг се размисли
как да обърне конете и в боя да влезе отново.
Три пъти той се реши във сърцето си, вече готово,
три пъти гръмна от стръмната Ида Кронид промислител, [170]
давайки знак на троянци за пълна победа във боя. Хектор възкликна така, призовавайки всички троянци:
«Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци!
Смели бъдете, другари, спомнете си бойната доблест!
Зная, че Зевс обеща благосклонно да прати за мене [175]
пълна победа и слава голяма, а скръб за данайци.
Глупави! Те построиха стените за своя отбрана,
слаби, нищожни стени — да възпрат храбростта ми не могат.
Леко конете ми буйни дълбокия ров ще прескочат.
Ала когато пристигна при техните кораби гладки, [180]
всеки ахеец ще има да помни опасния огън,
кораб след кораб ще паля и сам ще избивам аргийци,
хукнали в ужас край тях, задушени от пушек пожарен.»
Викна така и към свойте коне се обърна със думи:
«Етоне, Ксанте, обични Подарге, божествени Лампе! 81 81 Този стих е бил предмет на тълкуване още от древно време. Два коня са карали колесницата, а другите два трябва да се смятат за логои — помощни коне. Обикновено имало само по един логой. [185]
Дайте ми днеска достойна отплата за всичките грижи,
че Андромаха, потомка на храбрия Еетиона,
винаги вам първо слагаше меденосладка пшеница,
смесваше вино 82 82 Приема се, че конете били поени с вино за засилване. В Арабия и Африка и сега дават вино на конете, особено на по-слабите. за пиене, щом пожелаехте само,
после — на мене, съпругът й нежен на възраст цветуща. [190]
Дружно препускайте, бързайте — щита на Нестор да грабнем,
щита със слава, която сега небесата достига.
Той е направен от злато, и дръжките също са златни.
От раменете на цар Диомеда конеукротител
чудната броня да смъкнем, скована изкусно от Хефест. [195]
Ако доспехите вземем, надежда голяма ще имам:
тази нощ още ахейци със кораби бързи ще бягат.»
Каза така самохвално и властната Хера разсърди.
Тя се на трона раздвижи, накара Олимп да трепери,
па заговори направо на мощния бог Посейдона: [200]
«Ти, земетръсецо, боже всесилен! Сърцето в гръдта ти
никак не жали за клети данайци, които погиват!
Те ти откарват в Хелика и в Ега богати награди,
все дарове най-приятни, а ти пък въздай им победа!
Ако поискаме ние, които данайците браним, 83 83 На ахейците помагат Хера, Атина, Посейдон, Хермес и Хефест, а на троянците — Афродита, Аполон, Арес, Артемида, Лета и речният бог Ксант (XX, 38–40). [205]
в бой да отблъснем троянци и спрем гръмовержеца Зевса,
той би тъгувал самотно, приседнал на Ида гориста.»
Бог Посейдон земетръсец ядосан на Хера отвърна:
«Дръзкоезична си, Херо! Какви ми слова наговори?
Никак не бих пожелал да се бием със Зевса Кронида [210]
ний боговете, понеже е много по-силен от всички.»
Хера и бог Посейдон си разменяха думи такива.
Цялото място, което край кулата ровът обгражда,
беше натъпкано плътно с коне и мъже щитоносци.
Хектор Приамов, подобен на буйния Арес, ги беше [215]
всички нагъсто наблъскал, че Зевс му изпрати прослава.
Щеше сега да запали той стройните кораби с огън,
ако не беше внушила на цар Агамемнона Хера
в миг да подтикне войските, при все, че самият цар бдеше.
Тръгна Атрид към палатки и кораби гладки ахейски [220]
с дългата пурпурна мантия върху ръката си мощна,
спря се до кораба чер и огромен на цар Одисея,
който бе тъкмо в средата — на двете страни да го чуят
както до ширния шатър на вожда Аякс Теламонов,
тъй и до шатъра бял на Ахила, които далече [225]
в края стануваха, сигурни в своята смелост и сила.
Там Агамемнон извика високо да чуят данайци:
«Срамно! Аргийци страхливи! Вий само на вид сте юначни!
Где са хвалбите ви горди, че ний сме най-храбри от всички!
Някога вие на Лесбос говорехте тъй самохвално, [230]
лакомо гълтайки вкусно месо от рогати волове,
пиейки хубаво вино от кратери, пълни догоре:
всеки щял в бой да излезе на сто или двесте троянци!
Днеска стоим недостойни дори за един от троянци!
Нашите кораби Хектор самичък сега ще подпали. [235]
Татко наш Зевсе велики! Кого от царете всевластни
с тази беда ти наказа и взе му чутовната слава?
Никъде аз не отминах чудесните твои олтари,
щом се отправих на поход насам с многовеслия кораб.
Бутове тлъсти говежди изгорих на всички олтари, [240]
вече потеглил да срина вече укрепената Троя.
Татко Крониде всесилен! Сега изпълни ми молбата!
Ти помогни да побегнем, спаси ни от близката гибел,
не позволявай ахейци да паднат във бой от троянци!»
Тъй каза. Зевс се смили над Атрида, окъпан във сълзи. [245]
Кимна му, че ще запази войската, не ще я погуби.
Тутакси прати орела, най-веща в предсказване птица,
в ноктите с младо еленче, родено от бърза кошута.
Пусна еленчето точно в олтара прекрасен на бога,
гдето ахейци принасяха жертви за Зевс прорицател. [250]
Мигом, когато видяха, че птицата иде от Зевса,
боя си спомниха те и нападнаха жарко троянци.
Никой от всички данайци, които там бяха, не може
да се похвали, че своите буйни коне е прехвърлил
по-рано от Диомеда през рова и в боя е влязъл. [255]
Първом уби Диомед Агелая, потомък Фридмонов,
който обърна за бягство конете си право към Троя.
Както се беше възвил, във гърба сред плещите могъщи
с копие беше пронизан и то през гърдите излезе.
От колесницата падна, доспехите звъннаха с него. [260]
После се впуснаха в боя двамината братя Атриди,
храбрите двама Аякси, известни със сила страхотна,
сетне се вдигнаха Идоменей и другарят му предан,
смел Мерион, на убиеца бог Ениалий подобен,
после герой Еврипил, лъчезарният син Евемонов. [265]
Тевкър пристигна девети, опъвайки лък еластичен.
Мигом застана зад щита голям на Аякс Теламонов.
Щом пък Аякс си отместваше щита, и Тевкър веднага
диреше с поглед троянец, в когото стрела да насочи:
рухваше всеки улучен, душата си вече загубил. [270]
Тевкър се връщаше после, тъй както детенце при майка;
брат му Аякс Теламонов го криеше с щита си светъл.
Първо кого ли погуби тогава невинният Тевкър?
Първо уби Офелеста, Орсилох и клетия Ормен,
Детора, Хромия, богоподобния мъж Ликофонта, [275]
Амопаона, сина Полиеменов, и Меланипа.
Всички накуп ги свали на земята, кърмилница наша.
Мощният цар Агамемнон Атрид се зарадва, щом зърна
как покосява той с лъка троянските бойни фаланги.
Близо до Тевкър отиде и думи такива му каза: [280]
«Мили ми Тевкре, юнак Теламонов, водач на войските!
Стреляй така, та да станеш спасител на всички данайци,
гордост за твоя баща Теламона, че той те отхрани
в своята къща от малък, макар да си син незаконен.
Ти го прославяй, при все че е много далече оттука. [285]
Аз ще ти кажа сега и това ще се случи най-точно:
егидодържецът Зевс и Атина щом само поискат,
чак до основи ще срина добре построената Троя,
пръв ще получиш след мене най-почетна, ценна награда:
може триножници, може впрегатни коне с колесница [290]
или жена хубавица да ляга в постелята с тебе.»
А непорочният Тевкър отвърна на цар Агамемнон:
«Сине Атреев прославен! Защо ли ме ти насърчаваш?
Сам аз не спирам, доколкото сила у мене остава.
След като ние отблъснахме вече троянци към Троя, [295]
аз ги пресрещам със мойте стрели и убивам мъжете.
Осем стрели островърхи изпратих срещу враговете.
Всички те бяха забити в тела на юначни младежи,
но да улуча не мога това побесняло зло куче.»
Каза и друга стрела той със лъка си метна към Хектор: [300]
имаше силно желание да го умери. Обаче
Хектора той не уцели, но лошо засегна в гърдите
Горготион, благороден и доблестен син на Приама.
Него родила бе майка, доведена тук от Езима,
прелестна Кастианира, по външност същинска богиня. [305]
Както и мак във градина встрани наклонява главица,
станала тежка от семе и росна, предпролетна влага,
тъй и троянецът сведе глава, натежала от шлема.
Тевкър и друга стрела зазвънтяла изпрати към Хектор:
имаше силно желание да го улучи веднага. [310]
Сбърка отново, че бог Аполон му отблъсна стрелата.
Право в гърдите прониза излезлия смело във боя
Архептолема, коларя безстрашен на Хектор Приамов.
От колесницата той се събори, конете обратно
хукнаха; там му излитна душата и мъжката сила. [315]
Жалба голяма обхвана сърцето на Хектор за него.
Скръбен макар и да бе за другаря си, той го остави.
И заповяда на близкостоящия брат Кебриона
мигом да вземе юздите, и той го послуша с готовност.
Хектор пък от колесницата скочи със шум на земята, [320]
викайки страшно, и взе със ръката си камък огромен,
впусна се право към Тевкър, желаейки да го убие.
Тевкър извади опасна стрела от колчана си хубав,
тури я на тетивата. Когато си лъка опъна,
сам шлемовеецът Хектор със камъка зле го удари [325]
в крехката ключица, дето отделя врата от гърдите.
Мястото там е опасно и нежно. С ръбатия камък
той тетивата му скъса и китката в миг му се схвана.
Тевкър прегъна колени, ръката му лъка изпусна.
Никак Аякс не остана нехаен към брата си паднал: [330]
той се затича при него, покри го със щита огромен.
Вдигнаха Тевкра тогава двамина приятели верни:
родният Ехиев син Мекистей и Аластор божествен.
Те го понесоха в стана ахейски, той стенеше тежко.
Зевс олимпийски отново внуши на троянците смелост. [335]
Право в дълбокия ров те подгониха вкупом ахейци.
Хектор сред първите беше, ликуващ със своята сила.
Както зло куче, когато преследва с нозете си бързи
лъв или дива свиня и отзад ги захапва в бедрата,
бдейки, най-зорко се пази от тях да не свърнат към него, [340]
също тъй Хектор преследваше сам дългокоси ахейци,
сваляше всеки назад изостанал; те бягаха в ужас.
В бягство преминаха рова дълбок с колореди по него.
Много лежаха убити от силни ръце на троянци,
другите чакаха близо до своите кораби в стана. [345]
Смелост взаимна си вдъхваха, после с ръце към небето
всеки се молеше твърде усърдно на всички безсмъртни.
Хектор се движеше вредом с конете си хубавогриви,
имащ очи на Горгона или на убиеца Арес.
Щом ги съгледа богинята Хера, обхвана я жалост. [350]
Тутакси думи крилати продума на мъдра Атина:
«Горко ни, дъще безстрашна на егидодържеца Зевса!
Няма ли да се погрижиш за гинещи клети ахейци?
Скоро ще бъдат съвсем разгромени от орис сурова
поради силата само на воин, вилнеещ без мярка — [355]
Хектор Приамов, извършил във боя злини многобройни.»
А совоока богиня Атина така й отвърна:
«Той би загубил отдавна и смелост, и сила голяма,
смъртно сразен от ръце на аргийци във свойта родина,
ала баща ми беснее, изпълнен със мисли лукави, [360]
винаги дързък, престъпен и пречка на моите цели.
Той е забравил, че аз съм спасявала често Херакъл,
който бе грозно измъчван от брат си, герой Евристея.
Щом се Херакъл обърнеше с плач към небето за помощ,
тутакси Зевс ме провождаше, за да му бъда в защита. [365]
Но ако аз бях разбрала това с проницателен разум,
още когато бе пратен в подземното царство на Хадес,
за да изкара триглавото куче 84 84 Цербер («Теогония», 311). от мрачния Ереб,
нямаше той да избегне водите на Стикс тъмноструен.
Зевс ме сега ненавижда и слуша зова на Тетида. [370]
Тя му целуна нозете, с ръка му докосна брадата,
молейки чест да даде на Ахил, градове разрушаващ.
Някога пак ще ми казва „обичана“ и „светлоока“.
Хайде сега ти запрягай конете ни еднокопитни!
Аз ще отида в двореца на егидодържеца Зевса, [375]
ще се приготвя за битка със медноблестящи доспехи.
Искам да видя дали шлемовеецът Хектор Приамов
ще се зарадва, когато излезем в полето на боя.
Или пък някой троянец край кораби бързи ахейски
сам ще насити с месата си тлъсти и псета, и птици.» [380]
Тъй каза и белоръката Хера веднага послуша.
Хера, богиня почтена и щерка на славния Кронос,
тутакси тръгна да впрегне конете с начелници златни.
В същото време Атина, любимата щерка на Зевса,
мигом съблече в двореца си бащин ефирния пеплос, [385]
пъстър, искрящ, който беше сама изтъкала изкусно,
сложи си здравата броня на облакосбореца Зевса,
въоръжи се с доспехите за многосълзната битка.
Тя в колесницата огнена скочи и грабна в десница
копие тежко, огромно, което изтребва мъжете, [390]
щом е на тях разярена богинята с татко всесилен.
Хера подкара с камшика конете си неудържими.
Медните порти небесни сами се разтвориха шумно.
Хорите пазят усърдно вратите, Олимп и небето,
за да разстилат вред облаци гъсти или да ги сбират. [395]
Двете през портите погнаха свойте коне вихрогонни.
Щом ги съгледа от Ида, Кронид се разсърди ужасно.
Той златокрила Ирида изпрати подире им с вести:
«Бърза Иридо, иди и върни ги обратно! Не давай
да продължават, че в битката ний ще се срещнем за лошо. [400]
Но ще ти кажа сега и това ще се сбъдне най-точно:
сам ще пречупя нозете на двата им коня във верига,
тях ще съборя в прахта, колесницата светла ще счупя.
Двете тогава за десет години не ще излекуват
лютите рани, които нанася гърмът ми страхотен; [405]
тъй ще узнае Атина кога се е била с баща си.
Аз не се толкова много гневя и ядосвам на Хера:
има тя навик да пречи на всичко, което нареждам.»
Тъй каза. Вихренонога Ирида забърза със вести.
Тръгна от Ида висока към стръмния връх олимпийски. [410]
Двете пресрещна при първите порти в Олимп многобърдест,
спря ги веднага, предаде им точно словата на Зевса:
«Где сте поели? Защо ви беснее сърцето в гърдите?
Не позволява Кронид да помагате днес на аргийци.
Зевс ви заплашва така и заканата той ще изпълни: [415]
сам ще прекърши нозете на двата ви коня във верига,
вас ще събори в прахта, колесницата светла ще счупи,
двете тогава за десет години не ще изцерите
лютите рани, които нанася гърмът му страхотен;
тъй ще узнаеш, Атино, кога си се била с баща си. [420]
Той не се толкова много гневи и ядосва на Хера:
има тя навик да пречи на всичко, което той казва.
Ала ти, кучко безсрамна, ще бъдеш най-долна богиня,
ако би дръзнала копие в Зевса Кронида да хвърлиш.»
Тъй рече шеметно бърза Ирида и в миг си отиде. [425]
Хера тогава продума на мъдра Атина Палада:
«Тежко ни, дъще безстрашна на егидодържеца Зевса!
Аз не желая за смъртни със Зевс да воюваме двете!
Нека едните погинат, а другите 85 85 Поетът има пред вид героите от двете враждебни войски. нека живеят,
както се случи. Кронид да обмисля свободно делата [430]
и да решава за всички троянци и всички данайци.»
Тъй каза Хера, обърна конете си еднокопитни.
Хорите пуснаха с радост конете им хубавогриви,
после ги вързаха здраво на ясли, с амброзия пълни,
а колесницата те прислониха край навеса светъл. [435]
Седнаха в своите тронове златни и двете богини;
тъжни дълбоко в сърцата си бяха сред всички безсмъртни.
Зевс пък от Ида с конете и плавната в бяг колесница
стигна Олимп и дойде при престолите на боговете.
Славният бог Посейдон земетръсец разпрегна конете, [440]
а колесницата вкара в заслона, 86 86 При главните врата, отляво и дясно, имало приспособления за оставяне на колесниците. покривка й метна.
Зевс гръмовержец едва на престола си златен приседна,
и затрепера със тътен под него Олимп недостъпен.
Само Атина и Хера седяха далече от Зевса:
нито му дума продумваха, нито го питаха нещо. [445]
Ала Кронид начаса се досети и пръв заговори:
«Вие, богини Атино и Херо, защо сте печални?
Дълго не сте били в битка, прославящи вредом мъжете,
за да громите троянци, които презирате злостно.
Моята сила и мойте могъщи ръце са такива, [450]
че олимпийците сбрани задружно не ще ме прогонят.
Тръпки на ужас побиха телата ви дивно красиви,
без да сте още видели войната, делата й тежки.
Но ще ви кажа сега и това ще се сбъдне най-точно:
с гръм поразени, вий нямаше със колесницата светла [455]
тук, на Олимп, да се върнете, где боговете живеят.»
Тъй каза и възроптаха Атина Палада и Хера:
Редом седяха, замисляйки мъки за всички троянци.
Мъдра Атина остана безмълвна и нищо не рече,
много сърдита на Зевса, обзета от злоба свирепа. [460]
Хера не скри във сърцето си своята жлъч и промълви:
«Сине най-страшен на Кронос, какви ми ти думи издума?
Знаем отлично, че твоята сила е непобедима,
но съжаляваме много и копиеборци данайци.
Те ще погинат наскоро, сломени от орис сурова. [465]
Както нареждаш, от битките ще се въздържаме вече,
само съвети полезни ще даваме пак на аргийци,
всички във бой да не паднат, понеже си много разсърден.»
Облакосборецът Зевс отговори на свойта съпруга:
«Херо почитана и волоока! Ти утре ще видиш, [470]
ако поискаш, как Зевс всепобеден без милост погубва
цялата силна войска на аргийците копиеборци.
Буйният Хектор не ще се откаже от лютата битка,
без да принуди Ахил бързоног да пристигне от стана.
В този ден те ще се бият край своите кораби вити [475]
около мъртвото тяло на клетия паднал Патрокъл.
Тъй е решено. А никак не страдам, че ти си сърдита,
даже в гнева си да стигнеш до другия край на земята
и на морето, където отдавна са Япет и Кронос.
Те се не радват на чудния блясък на ясното слънце, [480]
нито на лекия полъх — край тях е дълбокият Тартар.
Скитайки, там да отидеш, не бих се за тебе загрижил,
тъй като няма от тебе по-нагла богиня сред всички.»
Тъй каза, а белоръката Хера му нищо не рече.
Яркият блясък на слънцето вдън океана потъна, [485]
влачейки тъмната нощ на земята богата и плодна.
Слънцето беше залязло за мъка на всички троянци,
мрачната нощ се яви за ахейците триж по-желана.
Свика блестящият Хектор събрание между троянци
по-надалече от кораби вражи, до Ксант водовъртен, [490]
гдето се виждаше празно поле, без тела на убити.
От колесниците слезли, мъжете го слушаха мълком.
Хектор божествен говореше с копие дълго в ръката
до единадесет лакти, а медният връх му блестеше,
плътно затегнат за здравата дръжка със пръстен от злато. [495]
Той се на него подпря и така на троянци продума:
«Чуйте ме вие, троянци, дарданци, съюзници славни!
Днес, щом погубя ахейци и техните кораби, смятах
пак да се върнем ликуващи във ветровитата Троя,
ала нощта изпревари, запази напълно аргийци [500]
с техните кораби, спрени на стръмния бряг на морето.
Нека да бъдем покорни на черната нощ и на мрака,
да си приготвим вечеря. Конете си хубавогриви
тук разпрегнете веднага, храна изобилна им дайте!
Скоро от Троя докарайте тлъсти овце и говеда, [505]
с тях не забравяйте вино, което душите ни радва,
също и хляб от дома си, и много дърва от гората
струпайте, за да запалим всенощни високи огньове.
Техният блясък да стига небето до ранната утрин,
за да не би да се впуснат без шум дългокоси ахейци [510]
в бягство сред тъмната нощ по широкия гръб на морето;
да се не качат спокойно във своите кораби празни.
Всеки данаец дома да се върне със собствена рана,
тежко ударен от копие или стрела смъртоносна,
скочил набързо във кораба, и да се вече страхуват [515]
пак с копиеборци троянци да почнат война многосълзна.
Нека в града съобщят глашатаи, любимци на Зевса:
всички веднага — от юноши до беловласите старци —
вкупом да дойдат на кулите богостроени във Троя.
Нашите млади жени да запалят големи огньове — [520]
всяка във своята къща. А стражата крепка да бъде,
за да не влезе в града ни засада, щом липсва войската.
Както аз казвам, така нека бъде, юначни троянци!
Тези са мойте наръки, които сега са полезни!
В ранни зори ще говоря отново на храбри троянци. [525]
Аз със надежда се моля на Зевс и на други безсмъртни:
сам да прогоня от Троя съдбовните псета ахейски —
Керите тук ги изпратиха с техните кораби черни.
Ала да пазим усърдно и себе си в тази нощ тъмна!
Утре във ранни зори, защитени от медни доспехи, [530]
битка свирепа да почнем край техните кораби гладки.
Сам ще узная дали гръмогласният син на Тидея
ще ме отблъсне от стана ахейски към нашата крепост,
или пък ще го убия и кървава плячка ще взема.
Утре той сам ще покаже геройство, щом смело посрещне [535]
моето копие остро; но аз се надявам, че утре,
щом като слънце изгрее, той с първите мъртви ще легне,
тежко ударен, а с него ще паднат мнозина ахейци.
Нека да бъда безсмъртен и млад да остана во веки,
за да ме почитат наравно с Атина и бог Аполона, [540]
толкова, колкото сигурна иде смъртта за аргийци!»
Тъй им говореше Хектор, троянците бяха съгласни.
Те от ярема изпрегнаха свойте коне изпотени,
за колесницата всеки ги върза със ремъци здрави.
Скоро от Троя докараха тлъсти овце и говеда, [545]
с тях не забравиха вино, което душата ни радва.
Хляб от дома си донесоха, много дърва насъбраха.
И хекатомба отбрана принесоха в дар на безсмъртни.
Мирис приятен от жертвите стигаше чак до небето,
но боговете блажени не искаха да го приемат, [550]
тъй като мразеха върло свещената Троя, Приама,
също народа на славния копиеборец Приама.
Цялата нощ престояха в полето на боя троянци,
горди във своите мисли, и палеха много огньове.
Колкото светли звезди се разсипват на свода небесен [555]
около ясния месец, когато е времето тихо,
виждат се всички скали, долини, върхове недостъпни,
а от небето навред се разстила ефирът безкраен,
трепкат безброй светила и овчарят се радва сърдечно,
толкова много троянски огньове блестяха пред Троя [560]
между ахейския лагер и бистрите Ксантови струи.
Хиляди буйни огньове горяха, край всеки седяха
по петдесет от троянци, огрени от яркия пламък.
Бял ечемик и лимец непрестанно ядяха конете
край колесниците: чакаха всички Зора светлотронна. [565]