Омир - Илиада

Тъй каза светлият Хектор, излезе от портите с устрем.
Заедно с него вървеше и Парис. В душата си двама
искаха колкото може по-скоро борба да започнат.
Както на чакащи дълго и жадно моряци бог праща
вятър попътен, когато са морни да порят морето [5]
с гладки весла натежали и техните мишци отпадат,
двамата тъй се явиха, очаквани с жад от троянци.
Там Александър погуби Менестия Ареитоев,
жител на Арна, потомък на славния в бой със криваци 71 71 Това бойно оръжие наподобявало твърде много боздуган. Както личи от следващите стихове (141 и др.), то било желязно. Предполага се, че желязна била само топката на края, а дръжката — дървена.
Ареитой и на голямооката Филомедуза. [10]
Хектор удари със своето копие Еионея
в нежната шия под медния шлем и отне му живота.
Главк пък, синът на Хиполох, водач на мъжете ликийски,
с копие в боя улучи във рамото вожд Ифиноя
Дексиев, както се качваше във колесницата бърза. [15]
Падна героят в прахта със разслабено, стинещо тяло.
Щом совоока 72 72 Епитетът «совоока» значи буквално «с очи на кукумявка». Някои го превеждат «синеока» или «светлоока», понеже гръцката дума е двузначна. богиня Атина Палада ги зърна
как най-жестоко избиват аргийците в лютата битка,
вихром се спусна направо от стръмния връх олимпийски
в Троя свещена, но бог Аполон от Пергам я съгледа, [20]
тръгна към нея, че искаше той за троянци победа.
Двамата скоро дойдоха при стария дъб във полето.
Пръв Аполон-покровител, потомък на Зевса, й рече:
„Дъще на Зевс гръмовержец, защо ти отново припряна
тука дойде от Олимп и защо духът ти е тревожен? [25]
Мигар сега ще дадеш на данайците пълна победа?
Никак не жалиш горките троянци, които погиват.
Но ако ти ме послушаш, то много полезно ще бъде.
Нека прекъснем за днеска войната и всякаква битка.
По-късно пак ще воюват, догдето град Троя изчезне, [30]
тъй като двете със Хера желаете твърде отдавна
целият град на Приама да бъде съсипан до камък.“
А светлоока богиня Атина така му отвърна:
„Далекострелецо, нека тъй бъде! Със същата мисъл
тука дойдох от Олимп сред троянци и всички ахейци. [35]
Само кажи ми, ний как да прекъснем сечта на мъжете?“
Бог Аполон-покровител, потомък на Зевса, й каза:
„Нека разпалим опасната смелост на Хектор Приамов,
за да извика той виден ахеец във единоборство,
двама, един срещу друг, да излязат във яростна схватка. [40]
Медноколенни ахейци, обидени, в миг ще подирят
някого, за да го втикнат във бой с богоравния Хектор.“
Тъй рече и совоока богиня Атина послуша.
Хелен, любимият син на Приама, разбра незабавно 73 73 Хелен е прорицател и затова знае решението на боговете.
плана, допаднал напълно на двамата силни безсмъртни. [45]
Хелен отиде наблизо до Хектор и тъй му продума:
„Хекторе, сине Приамов, по разум подобен на Зевса!
Би ли сега ме послушал? Нали сме си братя рождени?
Нека да седнат троянците, също и всички ахейци.
Сам ти извикай най-храбрия между войските ахейски, [50]
двама един срещу друг започнете безжалостна битка.
Още съдбата ти смърт не предсказва и няма да паднеш.
Чух аз това да говорят сами боговете безсмъртни.“
Каза, а Хектор се много зарадва от чутите думи.
Гордо излезе в средата със копие медно в десница, [55]
взе да задържа редиците, всички се спряха веднага.
Цар Агамемнон накара бойците ахейски да седнат.
Бог Аполон сребролък и богиня Атина Палада,
уподобени на ястреби-хищници, кацнаха горе
върху високия дъб на егидодържителя Зевса, [60]
гледайки с радост войските. Фалангите гъсти седяха,
страшни с наежени щитове, шлемове, копия остри.
Както Зефирът, внезапно задухал, надига неспирно
нови и нови вълни, та морето чернее от него,
тъй и войските нащрек се вълнуваха там сред полето. [65]
Хектор Приамов на двете враждебни войски заговори:
„Чуйте ме вие, троянци и медноколенни ахейци!
Аз ще ви кажа, каквото ме кара духът ми в гърдите.
Нашите клетви високопрестолният Зевс не изпълни,
ала замисля да стори злини и на двата народа, [70]
докато вие превземете Троя със яките кули
или загинете при мореходните кораби бързи.
Имате вие отлични герои сред всички ахейци;
този, когото сърцето подтиква със мен да се бие,
нека пред всички излезе за битка със Хектор божествен. [75]
Тъй аз говоря и нека Кронид да ни бъде свидетел!
Ако ли мене погуби противникът с копие остро,
мойте доспехи да вземе и в лагера да ги отвози.
Моето тяло да върне обратно във Троя, да могат
да ме поставят на клада троянци със свойте съпруги. [80]
Ако ли аз го убия и бог Аполон ме прослави,
аз ще му взема доспехите, сам ще ги в Троя откарам,
ще ги положа във храма на Феб Аполон далномерец,
а пък трупа ще пратя при кораби с навеси дивни,
за да го турят във гроб дългокосите смели ахейци, [85]
да му издигнат могила покрай Хелеспонта обширен.
Някога някой от бъдните хора ще казва със почит,
плувайки там с многовеслени кораби близо в морето:
«Тази могила е гроб на ахеец, отдавна загинал;
светлият Хектор го нявга във единоборство погуби.» [90]
Тъй ще говорят, а моята слава не ще се затрие.“
Рече така и останаха всички дълбоко смълчани.
Срамно им бе да откажат и страшно им бе да приемат.
Най-после цар Менелай се изправи и с укор им викна,
хулейки ядно и стенейки горко в сърцето си мъжко: [95]
„Тежко за вас, самохвалци! Ахейки, но не и ахейци!
Вече позор за данайци от грозен по-грозен ще следва,
щом като никой от вас не излезе в двуборство със Хектор.
Нека да станете всички на пръст и вода незабавно, 74 74 Тази клетва е взета от народа. Схващането, че човек е създаден от вода и пръст и след смъртта си пак се превръща в тези основни елементи, било разпространено в ония времена. Философът Ксенофан така го формулира: «Всички сме от вода и земя; от земята е всичко и всичко отново отива в земята.»
тъй като тука седите страхливи, безславни и жалки. [100]
Ето защо аз самичък ще сложа доспехите бойни,
а боговете безсмъртни владеят победния жребий.“
Тъй каза и си облече разкошните бойни доспехи.
Тук би настанал и краят на твоя живот, Менелае,
взет от ръцете на Хектор, понеже бе много по-силен, [105]
ако не бяха те спрели със устрем царете ахейски,
също и широковластният цар Агамемнон Атреев,
който ти хвана ръката и думи такива издума:
„Брат Менелае, потомък на Зевса, постъпваш безумно!
Глупост не бива да правиш, смири си сърцето печално! [110]
Гневен във бой не налитай с герой по-юначен от тебе,
с Хектора, син на Приама: от него и други треперят.
Даже Ахил се уплаши да влезе със него във битка,
дето мъжете прославя, а той е по-храбър от тебе.
Хайде сега си седни между твоите верни другари; [115]
някой герой ще изпратят ахейци в двубоя със Хектор.
Колкото да е безстрашен и жаден за кървава схватка,
все пак той с радост, повярвай, коляно ще сгъне покорно,
ако борбата опасна и тежката сеч би избягнал.“
Тъй каза цар Агамемнон, склони Менелая божествен [120]
с реч справедлива; и брат му съвета веднага послуша.
С радост слугите свалиха доспехите светли от него.
А сред аргийците стана цар Нестор и тъй заговори:
„Горко ни! Мъка голяма заплашва земята ахейска!
Старият вече Пелей конеборец би скръбно заплакал — [125]
сред мирмидонците мъдър съветник и чуден оратор,
който ме питаше весел отдавна във своята къща,
сам да узнае рода и предците на всички аргийци.
Днес ако чуе, че тези ахейци се плашат от Хектор,
често би вдигал ръце боговете безсмъртни да моли, [130]
за да потъне душата му в мрачното царство на Хадес.
Татко наш Зевсе, богиньо Атино и ти, Аполоне,
млад да бях както във дните покрай Каледон бързотечен,
гдето се пилосци биха и с копие славни аркадци
близо до Фейската крепост, край буйните струи на Ярдан! [135]
Вожд на аркадците беше Еревталион богоравен,
върху плещите си метнал доспехите ярки на вожда
Ареитоя, когото наричаха криваконосец
както мъжете, така и жените, препасани дивно,
тъй като той се не биеше с лък, ни със копие дълго, [140]
само с желязна тояга громеше редиците вражи.
Него погуби Ликург със измама, но не и със сила:
с тая тояга смъртта не отблъсна по тясна пътека.
Ловко Ликург изпревари и с копие в миг го прониза
точно в корема; и падна той възнак в прахта на земята. [145]
Снел му доспехите, дадени нявга от медния Арес,
често самичък Ликург ги надяваше в битки сурови.
А пък след време, когато Ликург остаря у дома си,
той ги предаде на своя помощник Еревталиона,
който, облечен във тях, предизвикваше всички най-храбри. [150]
Те се бояха, трепереха, нямаха смелост пред него.
Мойто безстрашно сърце ме подтикна да вляза в двубоя:
бях на години най-малък от всички събрани герои.
И се сражавах със него: Атина ми даде победа.
Тъй аз погубих героя най-едър и много по-силен: [155]
падна грамаден и риташе буйно на разни посоки.
Ако отново млад стана и прежната сила добия,
то шлемовеецът Хектор ще срещне противник достоен.
Имате вий превъзходни бойци между всички ахейци,
ала днес никой не дръзна да влезе във битка със Хектор.“ [160]
Старецът тъй ги кореше и скочиха девет водачи.
Първо се вдигна юначният цар на мъже Агамемнон,
после — могъщият син на Тидей, Диомед гръмогласен,
станаха също Аякси, дарени със сила огромна,
Идоменей ги последва и с него другарят му предан, [165]
смел Мерион, на убиеца бог Ениалий подобен.
Тръгна след тях Еврипил, Евемонов сияен потомък,
още Тоант Андремонов и цар Одисей богоравен.
Бяха напълно готови да влязат във битка със Хектор.
Нестор, геренският конник, тогава така им продума: [170]
„Жребий 75 75 Хвърлянето на жребий ставало по следния начин: всеки участник давал някакъв предмет като белег, наричан жребий. Тези предмети поставяли в шлем, разтърсвали го и след това изваждали толкова предмета, колкото били нужни, но без да гледат в шлема. хвърлете веднага и който ще бъде посочен,
той ще зарадва със подвизи медноколенни ахейци.
Сам ще се радва в душата си, ако отбегне щастливо
смъртната, грозна опасност и лютата сеч на войната.“
Тъй каза Нестор, мъжете пък жребии с белег снабдиха, [175]
сетне ги сложиха в шлема на цар Агамемнон Атреев.
Всички се молеха, вдигнали свойте ръце към Кронида.
Всеки говореше тъй, към небето широко загледан:
„Зевсе, ти жребия дай на Аякса или Диомеда,
или на цар Агамемнон, владетел на златна Микена!“ [180]
Нестор, геренският конник, разклащаше шлема. Изскочи
жребият пръв на Аякса, когото желаеха всички.
И глашатай го понесе отдясно навред из войските.
Той го показа на всички най-знатни ахейски водачи.
Белега те не познаха, отхвърляше жребия всеки. [185]
Щом глашатаят, обхождайки вредом, пристигна до този,
който със белег го пусна — героят Аякс Теламонов,
той си ръката протегна и Нестор му жребия даде.
Знака погледна, позна го, възторг му изпълни душата.
Хвърли го той на земята, до свойте нозе, па извика: [190]
„Жребият мой е, ахейци! Сърцето в гръдта ми ликува,
тъй като смятам сега да надвия юначния Хектор.
Докато сам се обличам във моите бойни доспехи,
вие през всичкото време молете бог Зевса Кронида
тихо, на себе си, звук да не чуят троянци надменни, [195]
или пък гласно, понеже от никого ний се не плашим.
Никой не ще ме прогони от боя със сила и хитрост,
колкото той и да иска, щом същото аз не желая:
толкова глупав не съм се родил в Саламин и пораснал.“
Тъй рече. Те се замолиха дружно на Зевса Кронида. [200]
Всеки говореше тъй, към небето широко загледан:
„Татко наш Зевсе, царуващ на Ида, велик и преславен!
Дай на Аякс да спечели победа и слава блестяща!
Ако и Хектор обичаш и грижа за него ти имаш,
дай и на двамата сила и слава, напълно еднакви!“ [205]
Шепнеха тъй, а Аякс си надяваше мед светозарна.
Щом като всички доспехи облече на своето тяло,
тръгна тогава грамаден, подобен на страшния Арес,
който се впусна сред боя с мъжете, прочути смелчаци,
пращани да се сражават от Зевс с душегубна жестокост. [210]
Тъй се надигна Аякс исполински, защита ахейска,
с лека усмивка на строго лице и със крачки големи
стъпваше бавно, размахвайки своето копие дълго.
Радост обхвана аргийци, когато видяха едряка,
трепет ужасен прониза телата на всички троянци. [215]
Даже сърцето на Хектора трескаво почна да бие,
ала не можеше вече назад да се върне и скрие
между войските, понеже бе сам предизвикал двубоя.
Близо пристъпи Аякс със гигантския щит като кула,
щит седмокожен и меден, направен изкусно от Тихий, [220]
майстор кожар най-прославен, отдавнашен жител на Хила,
който приготви му някога щита огромен със седем
кожени реда, а осмия меден отгоре настави.
С него пред свойте гърди Теламонов Аякс исполински
близо до Хектор застана и тъй самохвално му каза: [225]
„Хекторе, ти ще узнаеш от нашето единоборство
тука какви храбреци се намират сред тези данайци
и без Ахила, разбиващ войските със лъвска сърцатост!
Той си почива покрай мореходните кораби вити,
люто разсърден на цар Агамемнон, водач на войските. [230]
Ний сме мнозина герои, достойни със теб да се бием.
Хекторе, пръв 76 76 При единоборството между Менелай и Парис определили с жребий кой да започне пръв (III, 366). Аякс обаче отстъпва първия удар на Хектор, понеже вярва в своята победа. т’и започвай двубоя и лютата схватка!“
А шлемовеецът, гордият Хектор така му отвърна:
„Богороден Аякс Теламонов, водач на войските!
Мен ти недей да изпитваш тъй, сякаш съм малко момченце [235]
или девица, която не знае делата военни.
Имам аз опит във битки и кървави мъжеубийства.
Щита си кожен умея да движа наляво и дясно.
Аз се сражавам със него без отдих и смело пред всички.
Зная да влизам в метежния бой с колесниците бързи, [240]
зная и жестоко да водя и бой ръкопашен отблизо,
ала с измама не искам да стрелям в такъв като тебе,
след като дълго съм дебнал: открито дано те улуча!“
Рече, замахна и в миг дългосенното копие хвърли.
Тежко удари Аякса във страшния щит седмокожен, [245]
в медния пласт го умери, а той беше осмият в щита.
Острото копие мина шестте разпокъсани слоя,
в седмата кожа заседна. А втори Аякс богоравен
с яд дългосенното копие свое направо запрати.
Точно попадна във кръглия щит на прочутия Хектор, [250]
крепкото копие с екот премина през щита му светъл
и през изкусно кованата броня проникна дълбоко;
то му раздра и хитона във долната част до корема.
Хектор чевръсто се сведе и черната гибел отбягна.
Двамата мигом измъкнаха своите копия дълги. [255]
Те се нападнаха стръвно, подобно на лъвове хищни
или на диви глигани, със ярост и мощ несломима.
Хектор уцели му щита в средата със копие остро,
ала медта не прониза, върхът се преви и огъна.
После се спусна Аякс и замахна във щита на Хектор, [260]
с копие щита проби и отблъсна героя нападащ.
Шията зле му засегна и рукнаха кърви възчерни.
Но шлемовеецът Хектор Приамов не спря да се бие,
малко отстъпи назад и с ръката яка подигна
камък огромен, възтъмен и ръбест, лежащ сред полето, [265]
тежко удари Аякса във страшния щит седмокожен
тъкмо в средата: и цялата медна обковка отекна.
Вдигна Аякс Теламонов с ръцете си камък по-едър.
Сила безмерна напрегна, размаха го и запокити.
В миг воденичният камък разкъса на Хектора щита, [270]
а коленете му болно засегна. Притиснат от щита,
Хектор се възнак събори, но бог Аполон го изправи.
Щяха сега да се бият със мечове в бой ръкопашен,
ако не бяха дошли глашатаи на Зевс и на смъртни,
двамата мъдри вестители 77 77 Вестителите (глашатаите) били покровителствувани от Зевс и се ползували с неприкосновеност. В мирно и военно време те свиквали събрания, изпълнявали ролята на посредници и т. н. Обикновено носели жезъл. — лично Тидей и Талтибий: [275]
първият беше троянец, а вторият беше ахеец.
Всеки си скиптъра вдигна сред двамата видни герои.
Опитен в мъдри съвети, Идей заговори тогава:
„Рожби любими! Сега прекратете войната и боя.
Облакосборецът Зевс ви и двама еднакво обича. [280]
Двамата вие сте смели; това го разбираме всички.
Вече е нощ и разумно е всеки нощта да зачита.“
А пък Аякс Теламонов така на Идея отвърна:
„Нека повтори, Идее, това и юначният Хектор,
тъй като сам призова храбреците на бой ръкопашен. [285]
Пръв да престане: и аз ще последвам, щом той те послуша.“
А шлемовеецът, славният Хектор, така му отвърна:
„Тъй като имаш от бога, Аяксе, и снажност, и сила,
също и мъдрост, а с копие пръв си сред всички ахейци,
нека прекъснем за днеска двубоя и грозната битка. [290]
После отново ще почнем, догде божество всемогъщо
нас раздели и победа даде на една от страните.
Вече е нощ, а разумно е всеки нощта да зачита.
Тъй ще зарадваш ти всички ахейци при кораби вити,
ала най-много другари и близки, каквито ти имаш. [295]
Аз ще се върна във Троя, великия град на Приама,
за да зарадвам троянци и хубавополи троянки —
тия, които ще дойдат във храма за мен да се молят.
Двама да се зачетем със подаръци скъпи за спомен.
Всеки ахеец и всеки троянец така да говори: [300]
«Биха се люто и двамата със смъртоносна омраза,
но си отидоха, свързани с дружба и обич взаимна.»
Тъй каза Хектор и меча си сребърногвозден му даде,
заедно с ножница дълга и с ремък, изящно изрязан.
А подари му Аякс своя бляскав и пурпурен пояс. [305]
После се те разделиха. Аякс към ахейците тръгна,
в същото време и Хектор отиде сред свойте троянци.
Радостни те го видяха да идва запазен и бодър,
вече спасен от ръцете и дивия гняв на Аякса.
В Троя поведоха този, когото не чакаха вече. [310]
В срещния лагер ахейци поведоха също Аякса
при Агамемнон божествен, ликуващ от тази победа.
Щом се събраха във шатрата на Агамемнон Атреев,
мощният цар Агамемнон принесе във жертва на Зевса
бик угоен, петгодишен, отгледан за бога безсмъртен. [315]
Те го одраха, насякоха всичко на малки парчета.
После го дребно нарязаха, внизаха в шишове остри,
твърде усърдно изпекоха и го навреме свалиха.
Щом като свършиха жертвата, седнаха те на гощавка.
Никой от нищо лишен не остана на пира им равен. [320]
Широковластният цар Агамемнон, синът на Атрея,
много почете Аякса с гърба на закланата жертва.
Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,
старецът Нестор започна пред сбраните мъдрост да ниже:
той и по-рано им даваше често полезни съвети. [325]
Благонамерен към тях заговори със думи такива:
«Сине Атреев и вие, водачи, на всички ахейци!
Мъртви са вече мнозина от къдравокоси ахейци.
Черната кръв им проля покрай хубавоструен Скамандър
бурният Арес; душите им слязоха долу при Хадес. [330]
Трябва да спреш от войната ахейците в ранното утро,
с мулета и със волове убитите нека превозим
тука във стана и нека поставим телата на клада
близо до лагера с цел да откараме белите кости
в къщи на техните рожби, когато дома се завърнем. [335]
С пръст от полето да вдигнем до кладата обща могила,
да съградим покрай нея и крепост висока със кули,
вярна защита за нас и за нашите кораби вити.
На крепостта да направим и плътно прилепнали порти,
за да излизат през тях колесниците леки за битка. [340]
Нека отвън пред стената и ров изкопаем дълбоко,
който отвред да възпира и пеши, и колесничари:
лагера да не нападат със пристъп троянците горди.»
Тъй каза Нестор и всички водачи това одобриха.
Горе в троянската крепост, пред царския дом на Приама, [345]
ставаше бурен и шумен съвет на мъжете троянски.
Пръв пред събраните мъдрият цар Антенор произнесе:
«Чуйте ме вие, троянци, дарданци, съюзници славни!
Аз ще ви кажа, каквото в гърдите духът ме подтиква.
Хайде да върнем Елена аргийка и всички богатства, [350]
тях да откарат Атриди във къщи: свещените клетви
ний нарушихме, нечестно се бием; и никаква полза
няма да имаме, щом не изпълним, каквото ви казвам.»
Тъй рече вождът и седна; сред тях се изправи тогава
Парис божествен, съпругът на хубавокоса Елена, [355]
който започна във отговор думи крилати да ниже:
«Ти, Антеноре, говориш неща, неприятни за мене.
Можеш и нещо по-умно от тези слова да измислиш.
Щом сериозно и прямо изказваш това във съвета,
ясно е, че боговете ти взеха разумната мисъл! [360]
На конеборци троянци сега ще призная направо:
аз заявявам открито — Елена не мога да върна!
Всички богатства, които докарах във къщи от Аргос,
аз съм съгласен да дам и от моите други да пратя.»
Тъй рече Парис и седна. Сред тях се изправи веднага [365]
кроткият старец Приам, на безсмъртните равен по разум.
Благонамерен към тях заговори със думи такива:
«Чуйте ме вие, троянци, дарданци, съюзници славни!
Аз ще ви кажа, каквото в гърдите духът ме подтиква.
Хайде сега да вечеряте в Троя тъй както по-рано. [370]
Нощната стража помнете и всички да бъдете будни!
Рано Идей да отиде при гладките кораби вражи,
нека повтори на цар Агамемнона и Менелая
думите на Александър, виновник за лютата свада.
Нека им каже той тези разумни слова: ако искат [375]
боя злозвучен да спрем и телата да сложим на клада.
После отново ще почнем, докле божество всемогъщо
нас раздели и победа даде на една от страните.»
Тъй рече. Всички го слушаха, бяха със него съгласни.
Седнаха те да вечерят във стана троянски по групи. [380]
Рано Идей се отправи към витите кораби вражи.
Всички данайци, потомци на Арес, намери събрани
близо зад бързия кораб на цар Агамемнон Атреев.
Спря по средата Идей глашатаят и викна високо:
«Сине Атреев и вие, водачи на всички ахейци! [385]
Царят Приам и троянските вождове знатни ме пращат
тук да повторя — дано да ви бъде приятно и драго —
думите на Александър, виновник за нашата битка:
всички богатства, които със кораби в Троя докара —
как не погина тогава, преди да се случи бедата! — [390]
вече готов е да върне и други да прати от свойте,
само жената законна на цар Менелая прославен
няма да върне, макар че троянци безспир настояват.
Още това предложение искат сега да направя:
боя злозвучен да спрем и телата да сложим на клада. [395]
После отново да почнем, докле божество всемогъщо
нас раздели и победа даде на една от страните.»
Каза така и останаха всички дълбоко смълчани.
Цар Диомед гръмогласен най-сетне така им продума:
«Никой сега да не взема богатствата на Александър, [400]
нито Елена, понеже безумният даже разбира:
смъртната гибел е вече решена за клети троянци.»
Тъй рече. Всички ахейски водачи със вик одобриха
твърдото слово на конесмирителя вожд Диомеда.
Цар Агамемнон тогава продума така на Идея: [405]
«Чуваш самичък, Идее, словата на смели ахейци!
Както на тебе отвръщат, така и на мен ми допада.
Аз одобрявам да бъдат изгаряни нашите мъртви:
нищо дължимо на мъртвите ние не бива да бавим,
щом като те са умрели, веднага ги в огън изгарят. [410]
Зевс да им бъде свидетел, съпруг гръмовержец на Хера!»
Каза и скиптъра царски си вдигна към всички безсмъртни.
А пък Идей се завърна обратно във Троя свещена.
Бяха троянци събрани със свойте съюзни дарданци,
чакайки нетърпеливо Идей да пристигне от стана. [415]
Той си дойде и, изправен в средата, вестта им предаде.
Там се приготвяха вече троянци така да постъпят:
мъртви едни да докарват, а други — дърва от гората.
Бързаха също аргийци при своите кораби черни:
мъртви едни да докарват, а други — дърва от гората. [420]
Слънцето беше огряло полята с лъчите си нови,
от океана бездънен възлязло високо в небето.
Тъкмо тогава се срещнаха двата враждебни народа.
Те разпознаваха мъчно чии са убитите воини.
Първом с вода им измиваха черната кръв от телата, [425]
ронейки сълзи горещи; в коли ги товареха мълком.
Царят Приам забраняваше строго троянци да плачат.
Тихо и скръбно те слагаха мъртви тела върху клади.
Щом изгориха телата, поеха към Троя свещена.
Също тъй в другия лагер и медноколенни ахейци [430]
тъжни в сърцата си слагаха мъртви тела върху клади.
Щом изгориха телата, поеха към стана ахейски.
Още сред сумрака нощен, преди да изгрее Зората,
около кладата бяха събрани най-знатни ахейци;
обща могила грижливо издигнаха с пръст от полето, [435]
па съградиха край нея и крепост висока със кули,
вярна защита за тях и за техните кораби кухи.
На крепостта те направиха плътно прилепнали порти,
за да излизат през тях колесниците леки за битка.
Вънка наблизо край нея и ров изкопаха в земята, [440]
много широк и дълбок, с колореди набити по него.
Тъй дългокоси ахейци в зори се потрудиха в стана.
А боговете седяха при мълниевержеца Зевса,
гледайки чудните крепости на меднобронни ахейци.
Пръв Посейдон земетръсец с такива слова заговори: [445]
«Татко наш Зевсе! Дали на земята безкрайна остана
смъртен да казва сега на безсмъртните своите мисли?
Или не виждаш, че вдигнаха тук дългокоси ахейци
крепост пред своите кораби, ров изкопаха край нея,
и не принесоха те хекатомба на нас боговете? [450]
Нейната слава ще стигне, догдето Зората достига,
другата крепост забравят, която със Феб Аполона
зидахме 78 78 Според легендата Аполон и Посейдон построили крепостната стена на Троя (XXI, 441–457). с мъка голяма за Лаомедонта героя.»
Облакосборецът Зевс му отвърна със тежка въздишка:
«Ти, земетръсецо, боже всесилен, какво ми продума? [455]
Нека се плаши от тези им замисли друг олимпиец,
който далече отстъпва пред тебе по сила и хитрост!
Твоята слава ще стигне, догдето Зората достига.
Хайде по-смело! Щом хубавокоси ахейци се върнат
заедно с витите кораби в своята мила родина, [460]
ти крепостта разруши, потопи я напълно в морето,
морския бряг засипи ти отново със пясък и камък,
за да изчезне навеки великата крепост ахейска.»
Докато тъй си говореха Зевс с Посейдон земетръсец,
светлото слънце потъна, ахейската крепост се вдигна. [465]
В лагера тлъсти волове заклаха, вечеряха всички.
В същото време пристигнаха кораби с вино от Лемнос,
пратени щедро от царя Евнея, Язонов потомък,
дето го бе Хипсипила родила от вожда Язона.
Беше изпратил той вино искрящо по мери хиляда 79 79 Терминът в оригинал е общ — «метрон». Не е известно колко литра или килограма съдържа един метрон. Но понеже виното се пазело в глинени съдове (амфори), може да се допусне, че тук се говори за амфори. [470]
на Менелай и на цар Агамемнон, чеда на Атрея.
Къдравокоси ахейци купуваха вино от Лемнос,
плащайки някои с мед и със лъскаво светло желязо,
други — със кожи одрани и с тлъсти големи говеда,
трети — със роби. Тогава разкошна гощавка започна. [475]
Ядоха цялата нощ дългокоси ахейци с охота.
Ядоха също троянци със свойте съюзници в Троя.
Зевс промислител замисляше вече злини за ахейци,
грозно гърмейки в небето: и бледен ги ужас обхвана.
Върху земята изливаха вино от своите чаши, [480]
никой не пиеше, без да възлее на Зевса всесилен.
После си легнаха тихо и сладкият сън ги обори.