Омир - Илиада

Стана Зората от ложе, преспала с Титона прославен,
да отнесе светлината на всички безсмъртни и смъртни.
Зевс при ахейските кораби бързи изпрати Ерида,
грозна богиня в ръцете с поличба 128 128 Според едни тя носи егида, според други — факел или меч, а според трети поетът има пред вид небесната дъга. за сеч безпощадна.
Спря тя до кораба чер и огромен на цар Одисея. [5]
Корабът беше в средата — на двете страни да я чуят:
както до шатъра здрав Теламонов, така и Ахилов —
двамата бяха изтеглили своите кораби в двата
края на ширния стан, уповани на своята сила.
Тука застана богинята, викна високо и страшно [10]
с глас пронизителен. Вдъхна в сърцето на всеки ахеец
храброст голяма и жар да се хвърли в борба неуморно.
Стана им битката мигом по-мила от пътя обратен
с гладките кораби право към тяхната скъпа родина.
Громко Атрид заповяда аргийци за бой да се стягат, [15]
сам си облече веднага блестящите медни доспехи.
Първо на свойте пищяли той два наколенника сложи,
хубави, опнати здраво, с токи от сребро закопчани.
Върху гърдите си после защитната ризница тури.
Някога в дар гостолюбен за спомен Кинир му я даде, [20]
тъй като стигна до Кипър великата вест, че ахейци
щели със кораби в поход за бой да отплуват към Троя.
Да угоди той на царя, предаде му тоя подарък:
ризница с ивици десет от черна стомана вковани,
двадесет светли оловни, дванадесет цели от злато. [25]
А пък от двете страни по три змея стоманеносини
вият се чак до врата и напомнят дъгата, която
в облак закрепя Кронид за поличба 129 129 В древността смятали небесната дъга за божествено знамение. на смъртните хора.
Метна си през раменете и меча, по който блестяха
гвоздеи златни, а цялата ножница около него [30]
сребърна беше и плътно пристегната с ремъци златни.
Грабна си щита нашарен, красив, всепокриващ и буен.
Имаше десет бакърени кръга по края на щита,
още се нижеха двадесет плочки оловни и бели,
тъкмо в средата сияеше плочка от черна стомана. [35]
Щитният пъп увенчаваше свирепоока Горгона,
гледаща страшно, а близо до нея — и Ужас, и Бягство.
Беше към щита притъкната сребърна дръжка със ремък.
Дракон триглав, тъмносин се извиваше точно над нея —
трите глави от единствена шия му бяха израсли. [40]
Четириобръчен шлем на главата Атрид си надяна
с гребен от конска опашка, която страхотно се вее.
Взе и две копия крепки, със върхове медни и остри.
Техният блясък достигаше чак до небето високо.
Пратиха трясък небесен тогава Атина и Хера [45]
да почетат Агамемнон, владетел на златна Микена.
Всеки боец заповяда на своя колар да задържа
близо до рова дълбок колесницата в пълна готовност,
те пък самите пешком в свойте бойни доспехи поеха.
Вик неугасващ ехтеше, преди да изгрее зората. [50]
Спряха пред рова във строй, изпреварили вече конете,
а колесниците следваха тези редици отблизо.
Паника грозна създаде Кронид със роса от небето,
цяла обагрена в кърви, понеже той щеше да прати
много юнашки глави във подземното царство на Хадес. [55]
Също троянци отсреща на хълм сред полето се сбраха
около славния Хектор и Полидамант благороден,
около вожда Еней, като бог от троянци почитан,
около тримата сина на вожд Антенора: Полиба,
и Агенора, и младия син Акамант богоравен. [60]
Хектор сред първите носеше щита си вещо закръглен.
Както звездата злокобна 130 130 Звездата Сириус, която поетът нарича «между звездите най-светла, но лоша поличба вещае» (XXII, 30). ту блесне сред облаци горе,
ту пък отново потъне в грамада от облаци мрачни,
също тъй Хектор се мяркаше ту между първите в боя,
ту заповядваше гласно във крайните задни редици, [65]
блеснал с медта си, подобен на Зевсова мълния ярка.
Както жетвари застават едни срещу други да жънат
нива с ечмик или жито на някой заможен стопанин,
свалят ръкойки нагъсто със класове тежки от зърно,
тъй и троянци с ахейци се биеха с устрем и сила: [70]
никой не мислеше вече за пагубно бягство от боя.
С ярост еднаква беснееха двете войски като вълци.
А многостонна Ерида ги гледаше с радост голяма:
тя бе единствена от боговете присъстваща в боя,
други безсмъртни не идеха в схватката да се намесват, [75]
а си седяха спокойно в двореца на Олимп многоурвест,
гдето палат велелепен за всекиго беше издигнат.
Те обвиняваха Зевс, чернооблачен син на бог Кронос,
че пожела да изпрати прослава и чест на троянци.
Без да обръща внимание, татко им Зевс, разположен [80]
сам надалече от всички, съзнавайки своята слава,
гледаше Троя свещена, ахейските кораби черни,
медния блясък и тези, които убиват и гинат.
Докато беше зора и свещеният ден все растеше,
гъсто стрелите валяха и падаха в боя мъжете. [85]
Но във момента, когато дърварят обяд 131 131 Това е времето на втората закуска, която правели към 10 часа преди обед. си приготвя
в дебри планински, щом с тежкия труд си насити ръцете,
стволове едри насякъл, умора духа му сломява
и го обхваща голяма охота за ядене вкусно,
тъкмо тогава данайците разбиха фалангите вражи, [90]
с викот подбуждайки свойте другари. Сам цар Агамемнон
пръв се понесе, уби Пиенора, водач на войските,
сетне другаря му, конегонителя ловък Ойлея,
от колесницата скочил и срещу Атрида застанал.
Царят го шибна със копие право в челото. И шлемът [95]
меднотежащ не попречи на острото копие никак:
мина то право през него, прониза му черепа, стигна
вътре до мозъка в кърви, прекъсна му буйния порив.
Мощният цар Агамемнон в прахта ги остави убити
с лъснали голи гърди, че им смъкна доспехите пъстри. [100]
Тръгна напред, за да вземе живота на Ис и на Антиф,
двамата сина на царя Приам — извънбрачен и брачен,
двама в една колесница. Колар извънбрачният беше,
брачният, Антиф, се биеше смело, изправен зад него.
Нявга Ахил ги плени, върза с върбови пръчки във Ида, [105]
гдето овце те пасяха, а после ги върна за откуп.
Широковластният цар Агамемнон сега ги погуби:
Иса удари със копие горе в гърдите, прободе
Антифа с меч под ухото и от колесницата смъкна.
Щом им засвлича обаче доспехите дивни, внезапно [110]
той ги позна — бе ги виждал при своите кораби леки,
гдето ги беше докарал от Ида Ахил богоравен.
Както лъв лесно разкъсва сърненца на бърза кошута,
щом ги издебне в леговище, сграбчва ги с яките зъби,
тутакси алчно им взема душата невинна и нежна, [115]
а пък кошутата клета, дори да се случи наблизо,
в помощ не идва, самата обзета от трепет ужасен,
хуква стремглаво през гъсти шубраци и тъмни дъбрави,
цяла във пот се облива пред устрема хищен на звяра.
Също тъй двамата нямаха помощ от никой троянец, [120]
че и троянците бягаха вече от страх пред аргийци.
После нападна Пизандра и храбрия в битка Хип’олох,
двамата сина юначни на цар Антимаха известен,
който получи от Париса злато и дарове скъпи,
дето не даде да върнат Елена на цар Менелая. [125]
Там Агамемнон настигна двамината негови сина:
бяха в една колесница и караха дружно конете.
Те се смутиха, изпуснаха мигом юздите блестящи.
А като лъв се затича насреща им цар Агамемнон;
от колесницата жално започнаха те да го молят: [130]
«Ти пощади ни, Атриде, и откуп достоен ще вземеш!
Много съкровища има в двореца на цар Антимаха:
имаме злато, и мед, и изкусно ковано желязо.
Татко ни ще ти изпрати награда и откуп несметен,
ако узнае, че ние сме живи във стана ахейски.» [135]
Двамата с плач умоляваха царя със ласкави думи,
ала във отговор чуха неласкаво слово от него:
«Ако сте вий синове на надменния цар Антимаха,
който подтикваше нявга троянците сбрани в съвета
там да убият веднага и в стана назад да не върнат [140]
цар Менелая, пристигнал вестител при тях с Одисея, 132 132 Менелай и Одисей в началото на войната отишли в Троя да склонят троянците да върнат Елена с всички нейни богатства и гостували на Агенор (III, 205 и следващи).
вие сега ще изкупите срамната бащина дързост.»
Тъй каза. С копие силно удари Пизандра в гърдите,
от колесницата в миг го събори по гръб на земята.
Скочи от страх и Хип’олох, Атрид във пръстта го погуби: [145]
с меч му отсече ръцете и после главата отряза
и като дънер го ритна — трупът се търкулна в тълпата.
Там ги остави, нападна най-гъстите бойни редици,
другите медноколенни ахейци връхлитаха с него.
Пеши избиваха пеши, насила обърнати в бягство, [150]
конни събаряха конни, и прах се понесе в полето,
вдигнат на облаци гъсти от гръмкотропливи копита.
Цар Агамемнон преследваше с ярост троянци, неспирно
тях ги громеше, а с вик насърчаваше свойте аргийци..
Както бушува пожар изтребителен в лес непокътнат — [155]
вятър със силен въртеж го раздухва и вредом разнася,
рухват дървета из корен, сломени от огнена буря,
тъй и глави на троянци, отстъпващи пред Агамемнон,
падаха; високошийни коне по полето на боя
влачеха с грохот навред колесниците празни, скърбейки [160]
много за свойте колари, които лежаха избити,
вече по-мили за ястреби, нежели пак за съпруги.
Хектора Зевс отдели настрана от прахта и стрелите,
от мъжегубството зло, от кръвта и от знойната битка.
С яд Агамемнон нападаше вредом със свойте данайци. [165]
А пък троянци край гроба на древния Ила Дарданов
и край смокинята дива търчаха посред равнината,
все към града на Приама: Атрид ги преследваше с грозен
крясък и в кърви изцапваше свойте ръце необорни.
Стигнали Скейските порти и стария дъб, се запряха [170]
първите групи троянски, изчаквайки свойте другари.
Някои бягаха още в полето, подобни на крави,
след като лъв ги подгони, изскочил във мрака среднощен;
само една между всички сполита внезапната гибел.
Първом я сграбчва със здравите зъби, врата й пречупва, [175]
после кръвта й изпива и цялата вътрешност гълта.
Цар Агамемнон Атреев така ги преследваше стръвно,
всеки догонен убиваше — в паника бягаха вредом.
От колесниците падаха ничком и възнак мнозина,
от Агамемнон сразени, беснеещ със копие медно. [180]
Ала когато дойде до града и високата крепост,
в същото време бащата на хората и боговете
от небесата се спусна и сам в многоизворна Ида
седна на бърдо високо; светкавица в длани държеше.
Той златокрила Ирида изпрати да тръгне със вести: [185]
«Бързай, Иридо, изтичай и тъй заповядай на Хектор:
докато вижда, че цар Агамемнон, водач на войските,
с първите влиза във бой и троянския строй покосява,
той да се дърпа назад, а пък другите нека подбужда
да се сражават сами с враговете във лютата битка. [190]
Щом Агамемнон, ранен със стрела или копие медно,
пак в колесницата скочи, на Хектора сила ще вдъхна,
за да убива, догде при навесните кораби стигне,
слънце догде не залезе и сумрак свещен не настъпи.»
Тъй каза. Вихренобърза Ирида веднага послуша, [195]
спусна се право от Ида висока към Троя свещена,
богоподобния Хектор, потомък Приамов, намери
вече застанал с готови коне в колесницата здрава.
Пъргавонога Ирида до него се спря и продума:
«Хекторе, сине Приамов, по разум подобен на Зевса! [200]
Татко ни Зевс олимпийски ме прати това да ти кажа:
докато виждаш, че цар Агамемнон, водач на войските,
с първите влиза във бой и троянския строй покосява,
ти да се дърпаш назад, а пък другите смело подбуждай
да се сражават сами с враговете във лютата битка. [205]
Щом Агамемнон, ранен със стрела или копие медно,
пак в колесницата скочи, Кронид ще ти сила изпрати,
за да убиваш, догде при навесните кораби стигнеш,
слънце догде не залезе и сумрак свещен не настъпи.»
Тъй рече вихренонога Ирида и в миг си отиде. [210]
От колесницата скочи в прахта със доспехите Хектор,
копия остри размахал, обхождаше вредом войската,
всички зовеше на бой и разпалваше яростна битка.
Те се обърнаха дружно и срещу ахейците спряха.
Стегнаха също аргийците свойте редици отсреща. [215]
Пламна сражение бурно, един срещу друг налетяха.
Пръв Агамемнон се спусна, решен да се бие пред всички.
Хайде кажете ми, музи, дарени с дворци олимпийски,
кой пръв излезе тогава срещу Агамемнон Атреев:
някой ли воин троянец или пък съюзник прославен? [220]
Ифидамант Антеноров, огромен и много юначен,
в Тракия плодна отхранен, родина на рунен добитък.
Дядо му Кис го отгледа от малък във своята къща.
Кис бе родител на майка му, хубаволика Теана.
Щом като стигна младежът до възраст цветуща, в дома си [225]
дядо му го задържа и ожени 133 133 Ифидамант бил женен за сестра на майка си, както и Диомед (V, 412). за своята щерка.
Право от брачната спалня пое след ахейската слава,
тръгна възрадван с отбрани дванадесет кораба вити.
После в Перкота остави той своите кораби стройни,
в помощ пристигна пешком пред високата крепост на Троя. [230]
Той пръв излезе насреща на цар Агамемнон Атреев.
Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,
с копие тежко Атрид не улучи; встрани то премина.
Ифидамант го удари под бронята в пъстрия пояс,
острото копие вкара дълбоко с ръката си мощна; [235]
то не прониза докрай пъстроцветния пояс Атридов,
вгъна се както олово върхът му, попаднал в среброто. 134 134 Поясът бил украсен със сребърни пулове.
Широковластният цар Агамемнон с десница го сграбчи
и като лъв поривист го изтръгна от своя противник —
шията с меч му съсече и тутакси взе му живота. [240]
Клетникът цял се простря на земята и вкуси сън меден,
бранейки близки, далече от свойта законна съпруга,
без да е ласки получил за сватбени дарове щедри:
дал й бе първо сто крави, а после обрекъл хиляда
гойни кози и овце от стадата си неизброими. [245]
Цар Агамемнон на място в прахта го уби и съблече,
взе му доспехите дивни и с тях сред ахейците тръгна.
Щом забеляза го Коон, прочут сред мъжете троянски,
син първороден на цар Антенора, веднага несносна
горест за брата, прострян на земята, покри му очите. [250]
С копие скришом застана встрани от Атрида божествен,
па сред ръката, под лакътя точно, със яд го промуши.
Мина върхът на блестящото копие в миг през ръката.
Мощният цар на мъже Агамемнон от болка изтръпна,
но не напусна ужасната битка. Към Коона вдигна [255]
своето копие яко със ствол, закаляван от вятър.
Коон едвам за крака бе повлякъл стремително брат си
Ифидамант, призовавайки всички най-храбри на помощ:
както влачеше трупа през тълпата, Атрид го прониза
с копие медно под щита изпъкнал и взе му живота; [260]
спусна се и му отряза главата над Ифидаманта.
Тъй Агамемнон уби синовете на цар Антенора —
следвайки своята орис, потънаха долу при Хадес.
Цар Агамемнон нападна и други троянски редици
с копие дълго, със меч и със камъни тежки, големи, [265]
нищо, че топлите кърви от раната бликаха още.
След като тя позасъхна, кръвта му престана да капе;
остри болежи сломиха духа на Атрид Агамемнон.
Както терзаят родилка стрелите пронизни, които
пращат Илитии, даващи с напъни помощ родилна, [270]
щерки на Хера, владеещи всички родилни болежки,
също тъй болки несносни измъчваха цар Агамемнон.
Той в колесницата скочи, на своя колар заповяда
да го откара към стана: в сърцето си страдаше много.
С глас гръмовит се провикна, та всички данайци да чуят: [275]
«Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски!
Днеска бранете сами мореходните кораби наши
в жарката битка, че Зевс промислител не ми позволява
целия ден да се бия срещу враговете троянци.»
Каза. Коларят подкара конете му хубавогриви [280]
право към гладките кораби: те полетяха охотно.
С пяна гърдите си пръскаха, с прах се обсипваха цели,
возейки царя измъчен далече от боя опасен.
Хектор, когато съгледа, че цар Агамемнон отстъпва,
грозно възкликна, подбуди троянци и също ликийци: [285]
«Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци!
Твърди бъдете, другари, спомнете си бойната храброст!
Бяга най-силният воин; и слава голяма ми праща
Зевс гръмовержец. Гонете конете си еднокопитни
право към мощни данайци, да имате слава върховна!» [290]
Тъй рече. Сила и смелост пробуди у всеки троянец.
Както ловец белозъби и яростни псета насъсква
срещу глиган ненаситен и лъв настървен във гората,
също тъй Хектор, подобен на мъжеубиеца Арес,
свойте сърцати троянци подтикваше срещу ахейци. [295]
Сам се понесе със гордост сред първите бойни редици,
врязващ се в боя навред като вихър, свистящ страховито,
който връхлита и вдига вълни теменужни в морето.
Първи кого ли погуби, кого ли последен от всички
Хектор, синът на Приама, щом Зевс му изпрати прослава? [300]
Първо Азея уби, Автоноя след него, Опита,
Долопса Клитиев, още Офелтия и Агелая,
Езимна заедно с Ора и твърдия в бой Хипоноя.
Тези данайски водачи погуби, а после мнозина
незнайни. И както Зефирът, щом с буря заблъска [305]
облаци тъмни, родени от бързия Нот, и ги погва,
едри хълмисти вълни се огъват и хвърлят високо
пръски от пяна при порива на разностранния вятър,
тъй от ръката на Хектор летяха глави многобройни.
Щеше беда да настане, опасни дела да се вършат, [310]
щяха край своите кораби в бягство ахейци да паднат,
ако не бе Одисей призовал Диомеда Тидеев:
«Сине Тидеев, нима сме забравили буйната храброст?
Драги мой• Близко до мен застани, че позорно ще бъде
нашите кораби бляскавошлемният Хектор да вземе.» [315]
Мощният вожд Диомед отговори на цар Одисея:
«Аз ще остана, докрай ще понасям, но малко ще има
полза за всички ни: облакосборецът Зевс олимпийски
днес предпочита да прати победа в чест на троянци.»
Каза и от колесницата смъкна Тимбрей на земята, [320]
след като копие вниза в гръдта му отляво. Събори
цар Одисей Молиона, коларя му богоподобен.
Там ги оставиха мъртви, навеки негодни за битка.
Двамата тръгнаха пак сред гъмжилото, всявайки ужас.
Както два диви глигана се хвърлят на псета ловджийски, [325]
тъй устремени отново громяха врага. И ахейци
спряха да бягат пред Хектор, възрадвани дъх си поеха.
Там колесница плениха с най-лични мъже от народа,
двамата сина решителни на перкосиеца Меропс,
който бе вещ предсказател за всичко и свойте момчета [330]
никак не пращаше в боя убийствен. Но те не го чуха,
че ги поведоха страшните Кери към черната гибел.
Славният с копие син на Тидей, Диомед гръмогласен,
взе им духа и душата, 135 135 Древните смятали, че човек се състои от дух, душа и тяло, а животните — само от душа и тяло. отне им доспехите дивни.
Цар Одисей пък уби Хиподама и вожда Хипейрох. [335]
Зевс и на двата народа изпращаше бой равновесен,
гледайки зорко от Ида как те се изтребват взаимно.
С копие цар Диомед във бедрото рани Агастрофа,
син на Пеона; оставил далеч колесницата своя,
той не можа да избяга: така безразсъдно постъпи! [340]
Бе му коларят назад с колесницата, а пък героят
сам се сражаваше пеши, загуби душата си мила.
Хектор, когато двамината зърна във боя, се впусна
с вик срещу тях и троянски редици затичаха с него.
Щом го видя Диомед гръмогласен, изтръпна от ужас. [345]
Тутакси той заговори отблизо на цар Одисея:
«Гибел зловеща над нас се надвесва — могъщият Хектор!
Двамата нека застанем и тук да отблъснем бедата!»
Рече, замахна и в миг дългосенното копие хвърли.
Никак не сбърка, улучи направо главата на Хектор [350]
в шлема високо: медта от медта се отблъсна със екот
и не докосна красивата кожа — попречи й шлемът,
конусовиден, 136 136 Шлемът завършвал с кухо приспособление като тръба, в което поставяли качулката. Някои тълкуват епитета «снабден с дупки за гледане» — понякога шлемът покривал цялата глава и имал отвори за очите. трикатен, подарък от бог Аполона.
Хектор се рязко отдръпна и смеси навътре с тълпата.
Там на колени той падна, подпря се с ръка на земята, [355]
мрак непрогледен и черен застла му веднага очите.
Докато цар Диомед се завтече сред първите в боя,
гонейки своето копие, там във земята забито,
Хектор се вече съвзе и назад в колесницата скочи,
пак към троянци препусна и черната гибел избягна. [360]
Махайки копие, мощният син на Тидея му викна:
«Куче, отново отбягна смъртта, а тя беше до тебе
толкова близко, но Феб Аполон и сега те избави:
него ти молиш, отивайки в страшния копиен грохот.
Сигурно ще те убия при среща, макар и по-късно, [365]
щом като някой безсмъртен застане помощник зад мене.
Други сега ще нападам, които случайно настигна.»
Каза и почна да сваля доспехите на Агастрофа.
Но Александър, съпругът на хубавокоса Елена,
скрил се в полето зад стълба задгробен на Ила Дарданов, [370]
вдигнат над малка могила за този старейшина древен,
с лък се прицели във цар Диомеда, водач на войските.
Смъкна Тидид от гърдите на силния мъж Агастрофа
ярко искрящата ризница, щита му от раменете,
тежкия шлем от главата. А лъка си Парис опъна. [375]
Той не изпрати напразно стрела — Диомеда умери
в десния крак, във ходилото. Мина през него стрелата
и във земята заседна. А Парис със смях тържествуващ
рипна от свойта засада и тъй самохвално извика:
«Ти си улучен от мене! Не хвърлих напразно стрелата! [380]
Щях да ти взема живота, да бях те ударил в корема,
да си отдъхнат от злото троянци, които от тебе,
както вресливи козици от лъв кръвожаден, треперят.»
Без да се стресне, могъщият вожд Диомед му отвърна:
«Жалък стрелец и негодник, красавец със лък, женолюбец! [385]
Ако ти беше излязъл открито във битка със мене,
нямаше полза да имаш от лък и стрели многобройни.
Ти ми се хвалиш сега, че петата едвам ми одраска!
Никак не страдам — тъй би ме ранило дете и девица:
тъпа остава стрелата на воин нищожен, безсилен! [390]
Друго е с моята остра стрела — па макар да докосне
даже най-леко, веднага поваля безжизнен човека,
и на жена му от скръб са издраскани бузите с нокти,
рожби оставя сираци, сам с кърви обагря земята,
гине, а вместо жена покрай него са птици грабливи.» [395]
Тъй рече. Славният с копие цар Одисей се завтече,
спря се пред него, а той зад гърба му приседна, стрелата
сам от крака си измъкна: прониза го режеща болка.
Той в колесницата скочи, на своя колар заповяда
да го откара към стана: в сърцето си страдаше много. [400]
Славният с копие цар Одисей бе останал самичък,
нямаше никой аргиец край него — страхът ги прогони.
Тежко въздъхна и в свойто сърце благородно си каза:
«Горко ми! Как да постъпя? Беда е да бягам пред тая
вража тълпа, а по-лошо ще бъде пленен да ме хванат. [405]
Всички данайци разпръсна от боя Кронид гръмовержец.
Ала защо се вълнува сърцето ми с мисли такива?
Зная, че само страхливци напускат разгара на боя:
който е храбър, ще трябва в борбата докрай да остане
или да бъде убит, или другиго той да убие.» [410]
Докато всичко претегляше още във своите мисли,
рой щитоносци троянци нападаха вече в редици,
стягаха обръч край него, подготвяйки своята гибел.
Както юначни младежи и псета обграждат глигана,
който внезапно изскача от гъста усойна дъбрава, [415]
точещ си белите зъби във челюсти криви и яки,
в кръг го връхлитат и скърцане грозно от зъбите чуват,
все пак ловците остават, макар да е звярът страхотен.
Тъй и троянци нападнаха цар Одисей боголюбен.
Той пък, размахвайки копие остро във боя неравен, [420]
първо във рамото горе рани Дейопит непорочен,
после лиши от живот и Енома, и Тоона също.
Херсидаманта, когато бе от колесницата скочил,
с копие той във корема прониза под щита изпъкнал.
Клетият падна в прахта и с ръцете си сграбчи земята. [425]
Тях изостави и силно удари Харопса Хипасов,
едноутробния брат на троянеца Сок благороден.
Богоподобният Сок се притича веднага на помощ,
спря се наблизо и тъй заговори на цар Одисея:
«Цар Одисее прославен, в коварства и труд ненаситен! [430]
Днес или ти ще ликуваш над двама Хипасови сина,
двама герои погубил и взел им доспехите бойни,
или улучен от моето копие, сам ще загинеш.»
Тъй каза и го удари във щита, всестранно заоблен.
Крепкото копие мигом блестящия щит му промуши, [435]
лесно проникна през пъстрата броня, изкусно кована,
цялата кожа одра от ребрата, обаче Атина
не позволи острието да влезе дълбоко в корема.
Цар Одисей подразбра, че не беше ранен смъртоносно,
малко назад се отдръпна и тъй заговори на Сока: [440]
«Клетнико! Страшната смърт неизбежно сега ще те стигне.
Ти ми попречи чрез раната да се сражавам с троянци,
аз пък ти казвам, че тука убийство и черна погибел
днес те очакват; от моето копие долу съборен,
слава на мен ще дадеш, а духа си — на конника Хадес.» [445]
Тъй рече. Сок се обърна и впусна стремглаво във бягство.
Както се беше възвил, във гърба сред плещите му мощни
с копие беше прободен и то през гърдите премина;
падна той с шум на земята, а цар Одисей възликува:
«Соке, потомък на храбрия конесмирител Хипаса! [450]
Теб изпревари смъртта, не можа да избягаш от нея.
Клетнико! Татко и майка почтена не ще ти затворят
тъжно очите, когато издъхнеш, а птици грабливи
ще ги кълват и над теб ще плющят със крилете си гъсти,
мен пък ахейците с чест ще погребват, когато загина.» [455]
Каза и крепкото Соково копие мигом измъкна
сам поривисто от свойта снага и от щита изпъкнал.
Бликна от раната кръв и сърцето му болка прониза.
Храбрите духом троянци, когато кръвта му видяха,
всички се втурнаха вкупом със крясъци право към него. [460]
Бавно отстъпваше цар Одисей и другари зовеше.
Три пъти викна, доколкото гърло човешко издържа,
три пъти чу му гласа Менелай, на бог Арес любимец.
Тутакси той заговори към близо дошлия Аякса:
«Богородени Аякс Теламонов, водач на войските! [465]
Стига до мене гласът на каления цар Одисея.
Дивият вик ми напомня, че той е нападнат, отлъчен
и че троянците сам го обграждат в жестоката битка.
Нека в тълпата се впуснем в защита на цар Одисея.
Страх ме е, че ще пострада, макар да е храбър и хитър, [470]
сам сред троянци. И тягостна скръб ще покруси данайци.»
Рече и тръгна; след него затича Аякс богоравен.
Стигнаха скоро при цар Одисея, любимец на Зевса.
Вече троянци го гонеха, както свирепи чакали
погват из дебри планински елен със рога разклонени, [475]
смъртно ранен от стрела на ловец, а пък той се изплъзва
с бягство, догдето кръвта му е топла и бързи краката.
Ала когато стрелата му вземе последните сили,
суровоядци чакали го ръфат в усойна дъбрава.
Но божество изпровожда внезапно там лъв кръвожаден, [480]
в ужас чакалите бягат, лъвът сам дояжда елена.
Също тъй вкупом към цар Одисея, юначен и ловък,
множество силни троянци се втурнаха, а пък героят
с копие сам отклоняваше трудно деня смъртоносен.
Близо дотича Аякс със огромния щит като кула, [485]
спря се до него и в бяг се разпръснаха вредом троянци.
Бойкият цар Менелай за ръка Одисея измъкна,
а пък коларят докара при тях колесницата бърза.
Грозно Аякс връхлетя враговете, погуби Дорикла,
син незаконен Приамов; след него уби и Пандока, [490]
също Лизандра, Пираса известен и още Пиларта.
Както река, придошла от снега и дъжда на Кронида,
с грохот се спуска разпенена от планината в полето,
влачейки дъбове сухи и много ели стволовати,
тиня обилно загребва и бълва в морето шумящо, [495]
тъй и Аякс велелепен се втурна тогава в полето,
сваляйки много коне и мъже. Не узна това Хектор,
тъй като той се сражаваше в левия край на войската
до бреговете на буйния и бистроструен Скамандър,
гдето най-много летяха юнашки глави и ехтеше [500]
вик неугасващ край Идоменея безстрашен и Нестор.
Хектор се биеше вредом и вършеше дело ужасно:
с копие и с колесница разбиваше вражи фаланги.
Крачка не биха отстъпили богоподобни ахейци,
ако сам Парис, съпругът на хубавокоса Елена, [505]
с лъка не бе отстранил Махаона, водач на войските;
с остра тривърха стрела го улучи във дясното рамо.
Ужас обхвана тогава ахейците, дишащи смелост,
да не погине той в битката, друга насока приела.
Тутакси Идоменей заговори на Нестор божествен: [510]
«Несторе, сине Нелеев, велика прослава ахейска!
Хайде, скочи в колесницата, в нея вземи Махаона,
бързо подкарай конете си еднокопитни към стана,
тъй като лекар един е по-ценен от много войници:
сръчно той вади стрелите и раните ръси с лекарства.» [515]
Тъй каза. Нестор, геренският конник, послуша съвета.
Той в колесницата скочи и в нея качи Махаона,
ловкия син на Асклепий, лечител почтен и прославен.
С бича подшибна конете и те полетяха охотно
право към кораби гладки — натам ги зовеше сърцето. [520]
А Кебрион в колесницата, както стоеше до Хектор,
щом забеляза, че бягат троянците, тъй му продума:
«Хекторе, двамата с тебе се бием с данайците тука
в края на диво шумящата битка, а всички троянци
бягат безредно, в уплаха стълпени коне и войници. [525]
Ето Аякс Теламонов върлува, познах го веднага —
щит исполински той има върху раменете си мощни.
Нека насочим натам колесницата бойна с конете,
гдето във кървава схватка пешаци и колесничари
с яд се избиват жестоко и вик незамлъкващ се чува.» [530]
Рече и с бича подкара конете му хубавогриви.
Тутакси звънкият удар на бича конете разбраха,
вихром понесоха те колесницата между войските,
тъпчейки трупове пресни и паднали щитове светли.
Цялата ос, перилата със кръв се оплискаха вече: [535]
кървави пръски под шините и под копитата конски
бризваха буйно нагоре. А Хектор се впусна във боя
с ярост да пръсне гмежта от мъже. Суматоха страхотна
вся сред данайци; и своето копие малко щадеше.
Той продължи да напада и други ахейски редици [540]
с копие дълго, със меч и със камъни тежки, големи,
само отбягваше в битка да влиза с Аякс Теламонов:
Зевс би разсърдил, ако се сражава с герой по-юначен.
Високотронният Зевс пък подбуди Аякса към бягство.
В смут спря Аякс, седмокожия щит на гърба си преметна, [545]
в миг заотстъпва със вперен в гъмжилото поглед на хищник.
Често назад се обръщаше, правейки крачка по крачка.
Както лъв огненориж от обора, препълнен с говеда,
яростно гонят мъжете и лютите псета от село;
будни през цялата нощ, те не дават лъвът да си грабне [550]
някоя гойна юница от сбраното стадо. А звярът,
алчен за тлъсто месо, все напада, но нищо не взема,
че го пресрещат ръцете юнашки със копия чести,
с факли горящи, които, макар настървен, го изплашват.
Рано в зори си отива, печален в душата си горда. [555]
Тъй неохотно Аякс се отдръпна встрани от троянци,
тъжен в душата си, в страх за ахейските кораби черни.
Както лениво магаре, което минава край нива,
плаши децата, при все че си чупят тоягите в него,
тучния посев изпасва спокойно, децата го удрят [560]
с криви тояги, но тяхната сила е малка за него:
късно едвам го прогонват, когато е сито на паша.
Тъй и Аякса, огромния син Теламонов, тогава
смелите духом троянци със свойте съюзници дружно
гонеха, удряйки с копия щита му точно в средата. [565]
Често Аякс си припомняше своята войнствена храброст:
ту се обръщаше мигом и спираше бойни фаланги
на конеборци троянци, ту пак се оттегляше с бягство.
Тъй им попречи да стигнат ахейските кораби,
сам забушувал сред всички троянци и всички ахейци. [570]
Копия много от мощни ръце на герои летяха,
малко от тях се забучваха в щита огромен Аяксов,
повече около него, несегнали бялото тяло,
вбити в пръстта се тресяха, ламтящи за плът ненаситно.
Щом го видя Еврипил, достославният син Евемонов, [575]
с толкова копия чести обсипван от много троянци,
втурна се, спря се до него и бляскаво копие хвърли:
Аписаона, потомък на Фавзий, водач на войските,
в черния дроб под ребрата срази, подкоси му нозете.
Там Еврипил се затича, доспехите сам му засваля, [580]
но го видя Александър, когато събличаше вече
мъртвия Аписаон, па извития лък си опъна
и Еврипила рани със стрела във бедрото отдясно.
Лошо тръстта се пречупи и в миг натежа му бедрото.
Той се отдръпна към свойте другари смъртта да избегне. [585]
С глас гръмовит се провикна, та всички данайци да чуят:
«Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски!
Спрете с лице към врага, отблъснете от вожда Аякса
смъртния ден! Че обсипван със гъсти стрели, не допускам
сам да успее той жив да избяга от боя злозвучен. [590]
В кръг застанете напред край Аякса, сина Теламонов.»
Каза раненият вожд Еврипил и ахейци се сбраха
около него, облягайки щитове до раменете,
с вдигнати копия остри. Аякс невредим ги пресрещна,
спря се и с гръд към врага се обърна, щом стигна при свойте. [595]
Тъй се сражаваха бурно, подобно на огън разпален.
Потни конете Нелееви караха Нестор от боя
вече далеч и със него военния вожд Махаона.
Зърна ги и забеляза Ахил бързоног и божествен,
както стоеше на кърмата в кораба свой едробордест, [600]
гледайки тежкия труд и плачевното бягство ахейско.
Той се обърна веднага към своя приятел Патрокла,
викайки гръмко от кораба. В шатъра чу го Патрокъл,
тръгна, подобно на Арес — оттук гибелта му започна.
Пръв на Ахила продума юначният син на Менойтий: [605]
«Сине Пелеев, защо ме повика, защо съм ти нужен?»
А бързоногият, храбър Ахил на Патрокла отвърна:
«Сине Менойтиев светъл, от мене горещо обичан!
Днеска ахейците, мисля, с молба ще ми паднат в нозете,
тъй като непоносима неволя ги вече постига. [610]
Хайде иди, боголюбни Патрокле, и Нестора питай
кой е раненият воин, когото изведе от боя.
Откъм гърба той напълно приличаше на Махаона,
син на Асклепий, но аз не видях във лицето героя:
бързо край мен профучаха конете, напред устремени.» [615]
Рече така. И Патрокъл послуша другаря си свиден.
Той се затича към шатри и кораби в стана ахейски.
Двамата 137 137 Нестор и Махаон. стигнаха вече до шатъра дивен на Нестор,
скочиха върху земята, която мнозина отхранва.
Евримедон бе колар на старика; разпрегна конете. [620]
Буйната пот изсушиха мъжете от свойте хитони,
прави поспрели на морския бряг срещу свежия вятър,
влязоха после в палатката, седнаха морно в креслата.
Хубавокъдра, добра Хекамеда им смесваше вино; 138 138 Преводът «вино» е твърде условен, понеже питието било от вино, стрито сирене и ечемичен булгур или брашно. Според Г. Мистриотис то наподобявало боза.
старецът взе я от Тенедос, сринат след бой от Ахила. [625]
Беше тя щерка на гордия цар Арсиноя. Ахейци
Нестора с нея дариха, че бе ненадминат в съвета.
Първом добра Хекамеда им сложи красива трапеза,
гладко издялана, с тъмни крака; върху нея постави
медна съдина със лук за мезе на напитките вкусни, [630]
мед кехлибарен и хляб от свещен ечемик едрозърнест,
чаша прекрасна, която бе Нестор от къщи донесъл,
с гвоздеи златни обкована, с четири дръжки удобни,
около всяка по две гълъбици от злато кълвяха
сякаш зрънца; а отдолу двудънна и с двойна подставка. 139 139 При направените разкопки в четвъртия пласт на древна Троя е намерена подобна чаша. [635]
Всеки друг с мъка би вдигнал от масата тежката чаша
пълна догоре, но старецът Нестор я вдигаше леко.
А Хекамеда, същинска богиня, им смесваше в нея
вино прамнийско, 140 140 Прамнийско вино — вероятно по име на местност в Кария или на остров Икар. в което настъргваше сирене козе
с медно стъргало и бяло брашно му поръсваше после. [640]
Всичко приготвила, тя ги покани и двама да пият.
С пиене щом те наситиха своята палеща жажда,
почнаха да се услаждат взаимно със думи приятни.
Тъкмо тогава Патрокъл божествен на прага застана.
Старецът, щом го съгледа, от стола блестящ се изправи, [645]
хвана го сам за ръката, покани го редом да седне,
ала Патрокъл отказа и тъй заговори на Нестор:
«Старче божествен! Не бива да сядам, не ще ме предумаш.
Много почитан и страшен герой ме изпрати да видя
кой е раненият воин, когото доведе. Знам вече, [650]
тъй като виждам ранен Махаона, водач на войските.
Аз ще се върна веднага да кажа това на Ахила.
Старче божествен! Ти знаеш добре, че Ахил е опасен:
може прибързано той и невинния да обвинява.»
Нестор, геренският конник, тогава така му отвърна: [655]
«Как тъй тревожен оплаква Ахил синовете ахейски,
с люти стрели поразени? Той никак не иска да знае
тежката мъка, която се шири във нашия лагер:
в своите кораби всички най-храбри лежат наранени.
Мощният син на Тидей, Диомед, със стрела е пронизан, [660]
с копие — конеборецът цар Одисей, а тъй също
цар Агамемнон Атрид; със стрела — Еврипил във бедрото.
Този, когото изведох сега от жестоката битка,
беше засегнат от лък. Но Ахил, макар с дух благороден,
нито се грижи сега за данайците, нито ги жали. [665]
Или изчаква той нашите кораби чак до морето
в огън враждебен да пламнат, при все че аргийци ги бранят,
ний пък самите да паднем един върху други избити?
Няма я прежната сила във моето пъргаво тяло.
Нека отново млад стана и същата якост добия, [670]
както тогава, когато се бихме с крадливи епейци
заради взети говеда. Там Итимонея погубих,
син на Хипейрох юначен, живеещ щастливо в Елида;
много добитък задигнах. Но бранейки свойте говеда,
с копие той бе ударен от мене сред първите още. [675]
Щом го съборих, веднага войската му селска побягна.
Ние подкарахме плячка богата, събрана в полето:
волски стада петдесет, още толкова овчи отбрани,
толкова и от свине, от кози, нашироко пасящи,
сто петдесет светложълти кобили със хубави гриви, [680]
все за разплод, а пък много от тях и със малки жребчета.
Този добитък откарахме нощем в града на Нелея,
в Пилос. А татко Нелей във сърцето си радост изпита,
тъй като млад бях потеглил за боя, но много сполучих.
В ранното утро навред глашатаи засвикваха тия, [685]
чийто добитък бе силом отвлечен в Елида свещена.
Сбраните пилоски старци разделяха плячката честно:
трябваше дълг на мнозина от нас да изплащат епейци,
тъй като бяхме по-малко на брой и все страдахме в Пилос.
Нявга Херакъл дойде и голяма злина ни нанесе: [690]
колкото имахме храбри герои, погуби ги всички.
Бяхме дванадесет сина на татко Нелей непорочен:
аз му единствен останах, а другите паднаха в битки.
Горди от всичко това, меднобронните хитри епейци
дръзко със нас се държаха и вършеха много безчинства. [695]
Старият татко Нелей отдели си черда от говеда,
също и стадо голямо от триста овце, и пастири.
Много дължеше свещена Елида на нашия старец:
заради четири победоносни коне с колесници, 141 141 Омир не споменава колесница с четири коня. Някои допускат, че в случая поетът има пред вид Олимпийските игри, които ставали в Олимпия (в Елида, област в Северен Пелопонес).
на състезание пратени. Трябваше те за триножник [700]
да се надбягват; но Авгий, водач на мъже, ги заграби,
върна обаче возача, сломен от печал за конете.
Старецът, люто разсърден от тези дела и обиди,
взе си най-много, а другото даде за дял на народа:
никой оттам да не тръгне, лишен от частта равностойна. [705]
Цялата плячка така поделихме, принесохме в Пилос
жертвите на боговете. На третия ден се явиха
всички епейци внезапно с конете си еднокопитни.
Идеха заедно с тях Молиони във медни доспехи, 142 142 Ктеат и Еврит, наричани още Молиони — синове на майка Молиона. Това е единствен пример у Омир за родово име по майчина линия.
юноши още, неопитни двамата в бойното дело. [710]
Град Триоеса лежи разположен на хълм недостъпен,
много далеч от Алфей и съседен на пясъчен Пилос.
Искайки да го съсипят, града обсадиха епейци.
Щом прекосиха полето, в нощта се завтече Атина,
вест от Олимп ни донесе — оръжие ние да грабнем. [715]
Свика народа на Пилос, охотно се сбраха при нея,
всички ламтящи за битки. Баща ми не даде с доспехи
да се приготвя и скри колесницата моя с конете:
каза, че нищо не смислям от тежките подвизи бойни.
Пеши макар, отличих се сред нашите колесничари, [720]
тъй като мъдра Атина сама ръководеше боя.
Има река Минией — до Арена се влива в морето;
там ние, пилоски конници, 143 143 И тук под конници се разбират бойци с колесници. чакахме святото утро,
гдето се стичаха също пехотните бойни дружини.
Сбрани със тях и облечени в свойте защитни доспехи, [725]
стигнахме около пладне Алфей със свещените струи.
Там ний принесохме жертви прекрасни за Зевса всесилен,
бик за Алфея заклахме, бик 144 144 На боговете принасяли в жертва определени животни: на слънцето — бяло мъжко агне, на земята — черно женско агне, на Атина — крава, на Посейдон и на речните богове — бик. също за бог Посейдона,
за совоока Атина — пък крава от полското стадо.
После подхванахме свойта вечеря по групи във стана. [730]
Както си бяхме със бойни доспехи, налягахме всички
край бреговете алфейски. Надменните духом епейци
град Триоеса обсаждаха, за да го сринат напълно,
но предстоеше им първом голямото дело на Арес:
щом като ясното слънце изгря над земята обширна, [735]
встъпихме в битката, молейки Зевса и мъдра Атина.
Тъкмо започна борбата на пилосци с хитри епейци,
пръв аз свалих едного и отнех му конете крилати —
Мулия копиеметеца, зетя на Авгий, оженен
за русокоса мома Агамеда, най-старата щерка, [740]
знаеща всякакви билки, които земята отхранва.
С копие медно го мушнах, когато се втурна към мене.
Мулий се просна в прахта, в колесницата негова скочих,
тръгнах сред първите в боя. А гордите духом епейци
вред се разбягаха, щом те видяха съборен героя, [745]
вожд на бойци с колесници, най-храбър във лютите битки.
Спуснах се аз подир тях като черна неистова буря,
взех петдесет колесници. По двама юнака във всяка
с опие тежко сразих; и гризяха земята със зъби.
Щях да убия момци Молиони, децата на Актор, [750]
ако баща им, пространновладетелят бог земетръсец, 145 145 Еврит и Ктеат според митологията били синове на Посейдон, но се наричат също и синове на Актор и на Молиона.
скрит във мъгла непрогледна, не бе ги измъкнал от боя.
Зевс бе приготвил тогава за пилосци слава велика:
гонихме ний враговете без отдих в полето просторно,
в бяг ги убивахме, сваляхме техните дивни доспехи. [755]
Щом долетяхме с коне до Бупрасий, богат със пшеница,
чак до скалата Оленска и хълма, наричан Алезий,
в миг заповяда Атина назад да се върне войската.
Воин последен погубих и там да лежи го оставих.
Тъй от Бупрасий обърнаха всички конете към Пилос, [760]
хвалейки от боговете Кронид, а от хората — Нестор.
Ето какъв сред мъжете съм бил, ако бил съм изобщо.
А пък Ахил храбростта си за себе си ползува само.
Мисля, че много ще плаче, когато войската изгине.
Драги, баща ти Менойтий такива съвети ти даде [765]
още когато те прати от Фтия при цар Агамемнон.
Ний с Одисей богоравен тогава в двореца Пелеев
бяхме и слушахме всичко, каквото ти той заповяда,
тъй като бяхме дошли в многолюдния дом на Пелея,
сбирайки много войници от цялата плодна Ахея. [770]
Вътре, в двореца, видяхме баща ти, героя Менойтий,
теб и Ахила. Тогава Пелей, престарелият конник,
бутове тлъсти говежди изгаряше в двора за Зевса
мълниевержец. Държеше в ръцете си чаша от злато,
с вино искрящо възливаше върху горящата жертва. [775]
Бяхте заети с месото говеждо, когато на прага
двамата спряхме; Ахил се учуди и скочи веднага,
па за ръце ни поведе, покани ни вътре да седнем
и ни поднесе гощавка, каквато за гости подхожда.
Своята жажда за вино и ядене щом утолихме, [780]
пръв заговорих, предлагайки с нас да потеглите двама.
Вие охотно приехте, бащите ви учеха мъдро.
Старият вече Пелей посъветва сина си Ахила:
винаги храбър да бъде и другите да превъзхожда.
А пък Менойтий, потомък на Актор, така ти наръча: [785]
„Чедо! Ахил е по-горен от тебе по род и по знатност,
ти си по-стар на години от него, но той е по-храбър.
С умни слова го напътвай и давай му често съвети,
пример бъди му във всичко и той ще те следва в доброто.“
Старецът тъй ти наръчваше, ала ти вече забрави. [790]
Хайде това разкажи на Ахила, дано те послуша!
Може би с божия помощ сърцето му с думи ще трогнеш?
Всякога полза принася съвет от приятел сърдечен.
Ако пророчество 146 146 Пророчеството гласяло: Ахил ще живее дълго, ако не участвува във войната, но няма да има слава. Ако вземе участие във войната, ще умре млад, но ще има велика слава. някакво още духа му тревожи,
ако е нещо узнал от Кронида чрез своята майка, [795]
тебе поне да изпрати и с тебе войска мирмидонска —
може самият да станеш сега светлина за данайци.
Нека на тебе отстъпи и свойте прекрасни доспехи;
ако пък вземат троянците тебе за него, от боя
ще се откажат. Тогава ахейците ще си отдъхнат, [800]
тъй изтощени: и кратка почивка във бой е почивка.
Вие пък бодрите бихте отблъснали морните лесно
чак до стените, далече от кораби и от палатки.»
Каза и в миг развълнува дълбоко в сърцето Патрокла,
който затича към стана, при внука Еаков, Ахила. [805]
Както търчеше край кораба на Одисея божествен,
гдето се шири площадът за съд и събрания общи,
гдето се вдигат олтарите за боговете безсмъртни,
срещна го там Еврипил благороден, синът Евемонов:
куцащ напускаше боя, ранен със стрела във бедрото. [810]
Пот му течеше обилна от тялото и от главата,
черна кръв бликаше буйно от прясната, зинала рана,
ала все имаше още съзнание ясно и разум.
Милост обхвана Патрокла юначен, когато го зърна,.
Жалостен от състрадание, думи крилати продума: [815]
«Клети нещастни водачи, съветници мъдри данайски!
Тъй ли край Троя, далече от родна земя и от близки,
с вашите бели тела ще насищате бързите псета?
Хайде кажи, Еврипиле геройо, отхранен от Зевса,
имат ли сила ахейци да спрат исполинския Хектор, [820]
или ще гинат, сразени от него със копие тежко?»
Тъй му отвърна тогава раненият син Евемонов:
«Богородени Патрокле! Ахейците нямат избава —
ще изпопадат наскоро при своите кораби черни.
Всички, които по-рано във битките бяха най-храбри, [825]
в своите кораби днеска лежат, от троянци ранени,
а пък троянската сила расте непрестанно и страшно.
Ти помогни ми и сам отведи ме на черния кораб,
па извади ми стрелата, измий ми от раната люта
черните кърви със топла вода, наръси я с лекарства, [830]
с билки целебни, които ти знаеш добре от Ахила —
той от Хирон ги научи, най-честен от всички кентаври.
Няма ги нашите лекари тук — Махаон, Подалирий:
първият с кървава рана в палатката, както научих,
сам се нуждае от помощ на някой изкусен целител, [835]
вторият още остава в полето троянско сред боя.»
Храбрият син на Менойтий отново така му продума:
«Как ще се свърши това, Еврипиле? Какво да направим?
Бързам да кажа подробно сега на Ахила юначен
всичко, което поръча ми Нестор, защитник ахейски. [840]
Ала и тебе не ще те оставя така да се мъчиш.»
Каза Патрокъл и хвана водача юначен през кръста,
в шатрата той го отведе; а кожа постла му съратник.
Там го постави да легне, изряза със нож от бедрото
острата люта стрела и от раната почна да мие [845]
черните кърви със топла вода. Във ръцете си стърка
корен горчив, лековит, и поръси я с него отгоре.
Секна кръвта, позасъхна му раната, болките спряха.