Брайън Олдис - Деликатно затруднение

— Толкова много самоненавист, Томи… Откъде идва?

— Не Томи, Джони. Ти поне я измъкваш от своята система. Ето тук има нещо за пиене.

— ССКП трябва да бъде спрян — отсъдих аз. Но едва ли знаех какво приказвам.

Отново се намирах в действителността, в издълбаната лунна лаборатория под платото — и внезапно осъзнах, че мога да различавам истината и лъжата.

Години наред съм се лъгал!

Придавал съм материална форма на своята самоомраза. Сънят ми показваше, че се страхувам да стана отново цялостен. Ако това се случи, ще бъда съсипан!

Като дишах тежко, отблъснах питието, което Уейс ми подаде. Имах видения. Белият свят се беше отрекъл от религията. Като я отхвърля, човек отхвърля и другите структури на надеждата, семейният живот се разпада. Хората се насочват към науката. Такъв бе пътят на Западната цивилизация. Ние започнахме с един опасен старт, но поне вървим напред. И връщане назад няма. Останалите ще трябва да ни следват. Не да ги водим или отбягваме, а да ги подчиним. И да ги предвождаме.

Апокалипсис!

Част от нашето деликатно затруднение е, че ние никога няма изцяло да схванем в какво се състои то.

— Джони, не трябва винаги да умирам — изрекох бавно. — Това е моята грешка, нашата грешка! — Усетих, че ридая и не мога да спра. Нещо в мен се разпадаше. — Черното и Бялото са едно цяло, а не две отделни части! Ние се борим със самите себе си. Включи ме отново!

— Край на смяната — отсече Уейс, като отново ми предложи питието. — Ти направи много повече, отколкото ти позволяваха силите. Хайде да отидем в психолабораторията за проверка. След това ти се полага да заминеш на Земята.

— Но ти сам виждаш… — подех аз, но все пак поех проклетата му напитка.

Натали… Ри… Прекалено често ви сънувах в тревожните си сънища, скъпи мои…

Леглото ми е мокро, матракът е пропит с кръв.

Джон Уейс повика една от сестрите да ми помогне да се изправя на крака. Веднъж само да стана и сам ще тръгна към психолабораторията.

— Направи го отлично, Джери! — възхити се Уейс. — Следващия път, когато се върнеш на Луната, аз ще сложа специално за теб Юпитер на върха на карфица.

Ха, направил съм го бил добре! Аз бях проявил моите най-силни и най-емоционално издържани убеждения, но обърнати на сто и осемдесет градуса.

В Психолабораторията бях толкова напрегнат, че не можах да ги оставя да говорят.

— Вие сами знаете как става: преминаваш незабелязано от хипнозата към съня, сякаш потъваш надолу през дебели облаци. Започнах отново да преживявам последната ми почивка с Натали и Ри. Всичко истинско и сладко нахлу в мен, без да бъде изопачавано от дълбините на паметта ми! Изкривяването започна, когато си припомних кацането в Сицилия. Там всъщност стана така, че аз и Тед Грийвс пуснахме сина му да мине през границата заедно с другите анархисти. Намерих револвера, който той се опита да внесе нелегално — беше го натикал в кончова на ботуша си. Този револвер беше символът, който даде старт на кошмара ми. Нашият живот минава през различни фази подобно на Луната. Идентифицирах се изцяло с Пит. На неговата възраст и аз бях революционер, също като него исках да променя света, затова прекалено силно поисках да убия сегашното си Аз!

— Когато си бил на възрастта на Пит Грийвс, си се борил за Западната цивилизация, а не срещу нея, Уортън — напомни ми един от психиатрите.

— Така е — отвърнах аз. — Бях в Азия и не се разделях с пистолета си.

Разкъсах на части цялата банда на Третите. Това беше по времето, когато руснаците се свързаха почти с напълно нас.

Не исках да продължавам. Всичко ми беше ясно. Тях не ги интересуваше една истинска изповед.

— Вината, която ти почувства за Азия, е напълно естествена — изкоментира психиатърът. — Както е известно от статистиката, потисканата вина причинява повечето умствени и психически разстройства. Но с течение на времето се е трансформирала в омраза.

— Занапред ще се опитам да бъда добро момче — усмихнах се лукаво, сякаш им се присмивах. По онова време дори аз не забелязах нещо нередно в думите си, камо ли психиатрите.

— Вие успяхте да получите степен, Уортън — каза докторът. — Веднага можете да заминете на Земята.

Земното кълбо в своето безкрайно въртене ни носи от мрак към мрак. В двора линията между светлина и сянка минаваше високо над стената. Натали прогонваше с дим комарите. Благоуханието на тлеещите въглени достигаше масата, където седяхме на чаша бира. Купихме тези противокомарни въглени в местния универсален магазин, а те самите бяха пренесени контрабандно през границата от Третия свят и на опаковката имаше марка „Произведено в Кайро“.