Брайън Олдис - Деликатно затруднение

Преди на Земята да стане толкова трудно, сигурно е имало начини за обединение на хората и любов помежду им. Ние отглеждахме и възпитавахме децата си заради чувствената отплата, че ги имаме, и от радостта да им помагаме да растат здрави и силни. И от техните недра здравето щеше да се разпространява навсякъде.

Но Третите ламтяха само за богатствата на Западната цивилизация и не желаеха да приемат нейната дисциплина. Размножаваха се безразборно и изобилно. Светът бе претъпкан с деца и хора, както пустотата на Космоса беше запълнена с потресаващи сънища. Само слабите, безпомощните и гладните могат така неразумно да сеят деца след деца. Едно безпомощно и гладно поколение задръстваше гробищата чак до недрата на земята. Онова смеещо се мургаво момиче на екрана заслужаваше единствено огнените семена на моето оръжие.

— Изключи скенера, Джери! — надвисна над главата ми Грийвс.

— Какво те прихвана?

— Изключи го веднага!

— Само да хвърля последен поглед на тези арабчуги…

— Казах ти, изключи го! Докато не е обявено извънредно положение, нямаш право да го правиш и нарушаваш закона.

— Че кой го е грижа за това?

— Мен ме е грижа — изрече той и ме изгледа злобно. — Мен, офицера в изгнание!

Стрелнах го с поглед през рамото си.

— Ти беше груб през целия ден — казах аз. — И вчера също. Игра невероятно слабо на шах. Какво ти става?

Но веднага щом му зададох въпроса, отговорът се появи сам в главата ми. Той се бе превърнал във възел от раздразнени нерви, защото трябваше да даде дума, че синът му ще се върне от пустошта на Третия Свят.

— Ти си си сложил главата в торбата, Тед, заради сина си анархист, нали?

Тогава той се нахвърли върху мен.

В мрачната кръчма Пит Грийвс черпеше приятелите си с поредното питие. Той чакаше от три седмици в това западнало малко градче деня, в който щеше да бъде отворена границата, и през това време искаше просто да се запознае с всички тук. Те — без Макс Спинъри, който бе пропътувал с него целия път от Александрия дотук — се заклеха един на друг във вечно приятелство.

— И в бича на Крал Холера! — ревна Пит, вдигайки високо чашата си.

— По-добре се връщай обратно на Запад, преди кралят да те е посетил в Сицилия! — отвърна му един мулетар.

Питието беше силно. Пит се почувства трогнат и реши да произнесе кратка реч.

— Дойдох тук като един самодоволен глупак, натъпкан до гуша с тъпата пропаганда на Запада — започна той. — Но ще се върна с отворени очи. През годината, прекарана в Африка и Сицилия, станах мъж и като се озова у дома, ще приложа на практика наученото.

— Сега твоят дом е тук, Пит — каза Антонио Бармана. — Не се връщай в Розовия свят, ако не искаш да се превърнеш в машина, както всички останали там. Ние сме твои приятели! Бъди вечно с нас тук!

На Пит му се щеше да приеме, но старото лукаво дяволче в него го накара да отсече:

— Аз трябва да се върна, Антонио. Макс ще го потвърди. Искам да пробудя хората да чуят истината. Трябва да настъпи промяна, трябва, дори ако се наложи да разрушим всичко създадено досега. Навсякъде в Розовия свят, кълна се, има хиляди, милиони мъже и жени на моята възраст, които ненавиждат развитието на нещата.

— Точно както тук! — засмя се един селянин.

— Сигурно на Запад е различно. Младите са уморени да ни мамят, че мнението ни се зачита в държавата. Уморени са от бюрокрацията. Уморени са от технокрацията, която просто подсилва властта на политиците. Какво значение има, че сме открили живот на Юпитер, щом тук животът е отвратителен!

Той забеляза — това не беше преставало да го удивява през целия му престой в Черния свят, — че въпреки резките приказки те оставаха безразлични. Той беше на тяхна страна, непрекъснато им го повтаряше, но все пак в най-добрия случай тяхното отношение към

Белия свят си оставаше двойствено: смесица от завист и презрение като към нации, в които те виждаха роби на консумацията, роби на машините и стоките.

Опита отново, разказвайки им за Студентското движение, за Нелегалната организация, но Макс го прекъсна:

— Трябва вече да тръгваш, Пит. Ние добре знаем какво чувстваш. Бъди сигурен в едно — твоите познати вярват, че трябва да се запази спокойствие. Погледни, имам специален подарък за теб…

Той издърпа Пит в ъгъла, извади едно оръжие и го натика в ръцете на приятеля си. Това беше стар британски пистолет марка Инфийлд, поддържан отлично.

— Не мога да приема това, Макс!

— Разбира се, че можеш! Не е от мен, а от организацията. Така искаме да ти помогнем в твоята революция. Внимавай, зареден е с шест куршума. Скрий го добре, ще те претърсят на границата.