Антония Станчева: Във властта на морето

Трето, иска от него — един обикновен юнга — да се прави на детектив и да открие коя всъщност е стажант де Каста, а можеше да се обърне към училищните и настоятели и да разбере всичко за нея; а тя учеше в каютата си, при все, че беше призори.

Всичко това забърка младежа и той не посмя да почука.

Севаро преглеждаше някакви документи оставени на бюрото му.

— Капитане…! — без да иска прекъсна работата му Сами.

Той трепна, после въздъхна с облекчение.

— По дяволите, Сами, изплаши ме, трябваше да почукаш.

— Извинете, сър, вратата беше отворена.

— Не се извинявай — махна с ръка капитанът — е, докладвай. Предаде ли съобщението?

— Не сър, не успях. Тя учеше, сър…

— Какво, учеше ли…! — Севаро бе изумен.

— Да, сър, чух я през вратата. Не посмях да вляза.

— Значи е била будна! — промълви капитанът, без да си дава сметка, че мисли на глас.

— Казахте ли нещо, сър? — попита юнгата, като се вглеждаше внимателно в лицето на капитана.

— Не, не, свободен си, Сами. Ако ми потрябваш, ще те извикам.

— Слушам, сър! — почти по войнишки отсече юнгата и се оттегли, като остави Севаро сам с мислите си.

Полковникът съвсем бе забравил за срещата със сестра си. Тя трябваше да пристигне с моторницата си всеки момент. Имаше време да поговори с Анджела, но не искаше да нарушава правилника. Реши да й даде само графика с дежурствата и нужните указания. Въпросът бе от първостепенна важност и не търпеше отлагане.

Анджела бе още в каютата си, когато из кораба се разнесе нейното име:

— Стажант Анджела де Каста да се яви в щаб — каютата веднага!

Това съобщение се повтори три пъти, след което радиовръзката бе прекратена.

Тя дори нямаше време да мисли. Грабна бележника и тръгна към щаб — каютата. Погледна мимоходом през илюминатора и видя моторна лодка.

Зачуди се! Кой ли е дошъл?

След няколко минути почука на вратата на капитана.

— Влез!

Тя натисна дръжката и се озова лице в лице с журналистката Мириам Грей.

Разбира се, Анджела не знаеше, че това е жената, благодарение на която научи за кончината на брат си.

— Добро утро, сър! Извинете за закъснението.

— Надявам се, че следващия път, когато те повикам, ще се явиш навреме, стажант.

— Да, сър!

— Повиках те, понеже днес е неделя и тъй като от утре започва работната седмица, реших да ти дам графика с дежурствата.

В понеделник, т.е. утре са дежурни Арчибалд Мортимър и Джинивър Гарсия. Всичко останало е записано в указанията. Ще се редувате така и ако впоследствие възникнат промени като болест, лекции, военни учения и пр. ще ме уведомяваш, за да разбера кой ще замества отсъстващия.

— Да, сър! — каза бързо Анджела — Сега свободна ли съм?

— Свободна си! Можеш да си вървиш.

Тя излезе и тихо затвори вратата след себе си.

— Красива е! — каза Фатима, когато стажантката излезе.

— Така ли? Не съм забелязал.

— Мисля, че познавам отнякъде това момиче — тя пренебрегна безразличието му.

— О! — едва сега повдигна той очи — И откъде?

— Още не зная, но ще разбера.

Внезапно се сети за какво бе дошла.

— Тони, мислиш ли, че момчето е още живо?

— Кое момче?

— Как кое? Разбира се, че говоря за Куинси.

Капитанът замислено погледна сестра си.

— Все още ли вярваш в това?

— Стига, Тони! Това, че не се е появил досега, не означава, че не е жив. Не забравяй, че тялото му не бе открито…

— По дяволите, Фатима, не започвай този разговор отново, моля те.

— Добре, добре! Но аз ще го открия, Тони, каквото и да ми струва това.

— Фатима, и без това ми е тежко — той въздъхна — търси го, но моля те, не ме карай да си спомням отново, знаеш, че се чувствам отговорен за това.

— Да, зная! Ще направя това, което искаш, но не мисли, че ще се откажа от разследването.

— Добре, сестричке! — усмихна се той — А сега ще ме оставиш ли да работя?

— Разбира се! — тя тръгна към вратата, но внезапно се обърна.

— Това момиче — започна тя колебливо — струва ми се, че я познавам, но — мислеше задълбочено, сякаш искаше да си спомни нещо важно, и внезапно впи поглед в брат си — сигурен ли си, че няма нищо общо с Куинси?

— Не зная! — каза той — Не, едва ли е така. Не зная нищо за нея, ако ме питаш, дори в досието и няма нищо съмнително. Все пак всеки си има тайни, нали?

— Да, така е! — кимна тя и излезе.

Севаро седна зад бюрото си, но не се докосна до корабните бумаги. Всъщност мислеше за това, което каза сестра му. Дали наистина Анджела познаваше момчето и, ако е така каква бе връзката й с него? Дали са били близки приятели и, ако е така, дали вече е разбрала, че той е виновен за изчезването на Куинси?