Антония Станчева: Във властта на морето

Наложи се да го излъже.

— Желаех да прегледам записките си, преди да си легна, сър! — заяви тя — Но тъй като в каютата ми няма осветление, реших да дойда тук.

— Кой отговаря за твоята каюта?

— Не мога да зная, сър! — със същия ясен глас изрече Анджела.

Полковникът се замисли. Тя беше права като каза, че не знае — та нали току-що пристигна. Той се огледа, свали електрическата крушка от палубата и я подаде на стажантката.

— Вземи я — каза той меко — утре ще поставим нова. Сега се прибирай в каютата си и никога повече не нарушавай корабните забрани.

— Слушам, сър! — отсече тя и си тръгна, но едва направила няколко крачки спря, и след кратко колебание се обърна.

— Извинете, сър, няма да се повтори. — След което едва ли не затича по стълбите.

Капитанът направи една обиколка по палубата, за да се увери, че всичко е наред, въздъхна тежко и тръгна към каютите.

Спря пред номер 15 и се заслуша. Стори му се, че чува лек шум.

Звукът се повтори отново и Севаро най-после разбра — стажантката плачеше. Това го забърка за момент, но бързо се овладя.

Дали да почука?

Не, по-добре не!

Имаше доста работа, а длъжността не му позволяваше да се бърка в личния живот на подчинените си.

Законът забрани тази намеса още преди десет години.

Десет години!

Спомените нахлуха в съзнанието му и той поклати глава, сякаш да се отърси от тях.

Но те не си отиваха.

Момчето бе още живо в сърцето му. Беше го обикнал като брат, ала съдбата му го отне. Прибра се в каютата си, тръшна се на леглото, и заплака.

Нямаше кой да го разбере!

Дълго лежа така със сълзи на очи, и неволно в съзнанието му изплува образът на Анджела.

Кой знае защо той свърза стажантката с момчето, и тя остана в сърцето му завинаги.

Късно през нощта се успокои, и най-после заспа…

… Нощта преваляше, когато капитанът се събуди.

Беше сънувал Куинси такъв, какъвто го видя за първи път — млад, любознателен и смел.

Събуди се от натрапчивото нахлуване в съня му, което се появи в образа на младо, красиво момиче. То плачеше неутешимо.

Капитанът позна девойката почти веднага.

„Дяволите да ме вземат — помисли си той — какво прави тя в съня ми? И защо постоянно я свързвам с момчето? Ако продължавам да мисля за това, по-добре да си подам оставката още утре…!“

Неочаквано на вратата се почука и мислите му се разбягаха.

Севаро погледна часовника си — беше 4:30 сутринта.

Кой ли го безпокоеше по това време?

Чукането се повтори.

— Кой е? — попита капитанът.

— Извинете, сър, аз съм Сами! Може би сте забравили, но снощи ме помолихте да ви събудя рано, понеже очаквате важно посещение.

— По дяволите! — изруга Севаро — Как можах да забравя?

Като не спираше да ругае, капитанът скочи и бързо се заоблича.

Днес щеше да се срещне със сестра си Фатима, която беше дипломирана лекарка и журналистка, и която навремето отрази случилото се с Куинси през 1885 г. под псевдонима Мириам Грей.

Веднага щом се облече, Севаро отвори вратата и покани юнгата вътре.

— Слушай, Сами — каза той — ще те помоля за една не много приятна услуга. Ще ми помогнеш ли?

— Разбира се, г-н полковник! — отсече момчето.

— Добре тогава — той замълча за миг — искам да разбереш всичко за стажант Анджела де Каста. Разбери кои са приятелите и, сприятели се с тях, разпитай ги откъде е, защо е тук и следва ли някаква определена цел. Но първо отиди да я събудиш и я изпрати веднага в щаб — каютата. Ясна ли е задачата?

— Напълно, сър!

— Можеш да тръгваш!

Юнгата Самюел Гаред произхождаше от заможно семейство. След като баща му бива убит при изпълнение на служебния си дълг, Сами решава на всяка цена да стане военен и по този начин да отдаде почит на загиналия Сидни Гаред, и още повече да го издигне в очите на хората.

Сами не бе запознат с предишните приключения на своя капитан, но за сметка на това познаваше добре характера му.

В сегашния случай можеше да направи само едно — да изпълни точно заповедите на Севаро, защото в противен случай лошо му се пише.

Самюел стигна до каюта номер 15 и спря. На вратата с големи печатни букви бе написано:

Стажант Анджела де Каста

Тъкмо щеше да почука, когато чу шум, от който разбра, че тя чете за лекциите.

Юнгата се замисли.

Първо, капитанът го инструктира да го събуди рано, след което забравя за това — нещо, което съвсем не бе в стила му.

Второ, предупреждава го, че ще имат посещение и отново забравя.