Антония Станчева - Във властта на морето

— Капитане! — прекъсна ги кормчията — Задава се буря… О, господи, погледнете…

Нямаше нужда да казва това.

Капитан Севаро бе видял достатъчно, за да разбере, че си има работа с гигантски вълни — цунами, които можеха да разбият кораба с един-единствен удар.

— Всички в каютите! — извика той, след което пое руля и се запромъква в тъмнината. Но не можа да се измъкне от опасните плитчини и една вълна се разби на палубата със страшна сила.

Друга вълна нямаше, но тази едва не отне живота на капитана.

Боцманът се затича към него, но Севаро вече се изправяше, плюейки вода.

Заведоха го до каютата му, тъй като се нуждаеше от почивка.

Докато капитанът си почиваше Ференцио Малдини, който изпълняваше длъжността боцман, пое управлението на кораба. Бурята вече си отиваше. Няколко часа по-късно морето утихна съвсем.

Севаро, който се беше съвзел от удара на вълната, отиде лично да провери каютите. Това не беше негово задължение, но той искаше да се увери, че всички са добре.

Стигна до номер 15 и спря. Заслуша се — не се чуваше никакъв шум.

— Куинси — извика той тихо — вътре ли си?

Никой не му отговори.

Неясна тревога се появи в сърцето му. Отвори вратата и влезе. Дори леглото му беше непокътнато.

„Къде ли може да е?“ Севаро излезе от каютата и тръгна надолу по коридора. Тревогата му нарастваше с всяка изминала минута. Беше стигнал почти до палубата, когато насреща му се зададе Малдини.

— Капитане, какво се е случило? — попита той с недоумение.

— Куинси го няма. Разпръснете се, трябва да го открием.

Заповедта бе изпълнена, но момчето го нямаше на кораба. Спуснаха водолази в морето, но не откриха нищо.

На 27 август капитанът се свърза с бреговата охрана в Канкун.

Изпратиха специализиран екип, който претърсваше морското дъно през целия ден, но по-късно издирването бе прекратено, а в корабния дневник бе записано:

„Куинси Медейра изчезна безследно по време на буря на 26 август 1885 г. близо до Канкун.

Стажант Медейра бе само на 13 години, а спаси мен — своя капитан — на 19 август, същата година, от пречупената мачта, отново по време на буря.

Куинси бе герой!

Поклон пред паметта му!“

август 1895 г.

В мига, в който корабът потегли, една красива млада жена излезе от каютата си и се запъти към палубата. От униформата, която носеше, можеше да се разбере, че е една от новопристигналите на кораба стажанти.

В ръцете си държеше бележник, върху корицата, на който бяха отбелязани отличителните знаци на ВВУ „Св. Анна“ в Севиля, както и името на стажантката. Бележникът будеше съмнението, че девойката предпочита да преглежда записките си на тихо и приятно място. Но в ръцете и той служеше за прикритие.

Стажантката се огледа, приближи се до палубата и заплака.

За какво плачеше тя? Може би за дома си в Испания, или това бяха сълзи на щастие…?

Едва ли!

Времето беше мъгливо и тя не забеляза мъжа, който неусетно се беше приближил до нея и учудено се взираше в тъмнината.

Този човек беше Антонио Севаро.

Той погледна часовника си — показваше точно 22:30 ч. По това време на нощта не беше позволено на стажантите да излизат от каютите си, нито пък да се разхождат по палубата. Това беше военен кораб и имаше строго определени правила. Очевидно една от новите стажантки ги бе нарушила още първата вечер — веднага след вечерната проверка.

Той пристъпи напред и очите му се спряха на бележника. Неволна усмивка озари лицето му. Стажантката, дръзнала да наруши строгите военни правила, беше негова подчинена, което го учуди още повече. В досието, което вече бе успял да разгледа, пишеше, че стажант Анджела де Каста е една от най-изпълнителните и прилежни ученички от ВВУ „Св. Анна“ в Севиля. Какво правеше тя тук?

Капитанът се замисли. Да я остави ли да се наслаждава на приятната вечер, или да я накаже за непокорството?

Севаро решително пристъпи напред!

— Анджела де Каста, какво, по дяволите правиш тук?

Този глас я вледени. Познаваше го до болка, при все, че бе пристигнала едва сутринта, но притежателят му не биваше да я вижда разплакана. Затова с рязко движение избърса сълзите си, обърна се и се изпъна като струна пред началника си.

— Г-н полковник, сър! — произнесе тя ясно и отчетливо.

— Защо си нарушила забраната? — със същия тон попита той.

За миг тя се поколеба. Да му каже ли истината, или да замълчи?

— Зададох ти въпрос, стажант!