Робърт Стайн - Стой далече от мазето

Тя тръгна към стълбите, но спря, когато чу думкане.

— Кейси, чу ли това? — тя се огледа за брат си, но той беше скрит зад дебелите листа на растенията. — Кейси?

— Аха. Чух го — отговори той без да се вижда все още. — Идва от шкафа за материали.

Силното думкане накара Маргарет да потръпне. Струваше й се сякаш някой удря по страната на шкафа.

— Кейси, хайде да видим какво е — каза тя. Никакъв отговор.

Думкането стана по-силно.

— Кейси?

Защо не й отговаря?

— Кейси, къде си? Плашиш ме! — извика Маргарет и се приближи до блестящите растения. Още един домат пльосна на земята толкова близо до крака й, че тя подскочи.

Въпреки голямата жега, тя изведнъж усети студ по цялото си тяло.

— Кейси?

— Маргарет, ела тук. Открих нещо — най-сетне каза той. Звучеше неуверено, разтревожено.

Тя бързо заобиколи растенията и го видя да стои пред работната маса до шкафа за материали. Думкането откъм шкафа беше спряло.

— Кейси, какво има? Изплаши ме — скара му се Маргарет. Тя спря и се надвеси над дървената маса.

— Виж — каза брат й, като държеше тъмен вързоп. — Открих това. На пода. Пъхнато под работната маса.

— Ха! Какво е това? — запита Маргарет. Кейси го разгърна. Беше сако. Синьо сако.

Вътре беше сгъната червена раирана вратовръзка.

— На господин Мартинес са — каза Кейси, стискайки в ръце яката на измачканото сако. — Неговото сако и вратовръзка.

От изненада устата на Маргарет зяпна в широко „О“.

— Искаш да кажеш, че ги е забравил тук?

— Ако ги е забравил, защо са сгънати и мушнати под масата? — запита Кейси.

Маргарет втренчено гледаше сакото. Прокара ръка по копринената раирана вратовръзка.

— Видя ли господин Мартинес да излиза от къщи вчера следобед? — попита Кейси.

— Не — отвърна Маргарет. — Но трябва да си е тръгнал. Имам предвид, че колата му я нямаше.

— Той не дойде със своята кола, забрави ли? Той каза на татко, че са го докарали.

Маргарет вдигна поглед от измачканото сако към разтревоженото лице на брат си.

— Кейси, какво говориш? Че господин Мартинес не си е тръгнал? Че е бил изяден от растение или нещо подобно? Това е налудничаво!

— Тогава защо сакото и връзката са скрити така? — запита Кейси.

Маргарет не успя да отговори. И двамата ахнаха, щом чуха стъпки по стълбата.

Някой бързо слизаше към мазето.

— Скрий се! — прошепна Маргарет.

— Къде? — попива Кейси, ококорен от обзелата го паника.

Маргарет скочи върху кутията и се провря през отворения прозорец. Беше малко тясно, но успя да се измъкне на тревата. После се обърна, за да помогне на Кейси.

Онази катерица се оказа приятел, помисли си тя, докато теглеше брат си от мазето. Показа ни единствения път за бягство.

Следобедният въздух изглеждаше направо хладен в сравнение с влажното мазе. Дишайки тежко, двамата приклекнаха, за да погледнат през прозореца.

— Кой е? — прошепна Кейси. Маргарет нямаше време да отговори. И двамата видяха, че баща им пристъпи под бялата светлина и обиколи с поглед помещението с растенията.

— Защо татко се е върнал? — попита Кейси.

— Шшшт — Маргарет сложи пръст на устните си. Изправи се на крака и дръпна Кейси към задната врата. — Ела! Бързо!

Задната врата не беше заключена. Влязоха в кухнята точно когато баща им се появи от мазето с угрижен вид.

— А, ето ви! — възкликна той.

— Здравей, татко — каза Маргарет, опитвайки се да звучи непринудено. — Защо се върна?

— Да взема още инструменти — отговори той, разглеждайки лицата им. Погледна ги подозрително. — Вие двамата къде бяхте?

— Отвън на двора — бързо каза Маргарет. — Върнахме се като чухме, че задната врата се тръшва.

Доктор Брюър се намръщи и поклати глава.

— Преди никога не сте ме лъгали — каза той. — Знам, че отново сте ходили в мазето. Бяхте оставили вратата широко отворена.

— Искахме само да погледнем — бързо каза Кейси и хвърли поглед на Маргарет. Изглеждаше изплашен.

— Намерихме сакото и вратовръзката на господин Мартинес — каза Маргарет. — Какво стана с него, татко?

— А? — въпросът изглежда изненада доктор Брюър.

— Защо е оставил сакото и вратовръзката си долу? — попита Маргарет.

— Изглежда имам две деца, които си врат носа навсякъде — сряза я баща й. — На Мартинес му стана горещо, разбираш ли? В мазето трябва да поддържам много висока тропическа температура и висока влажност. Мартинес се почувства зле. Махна сакото и връзката си и ги сложи на работната маса. После, когато си тръгна, ги забрави.