Робърт Стайн - Стой далече от мазето

— Бързо… — каза Маргарет и скочи, грабвайки двете купички. — Помогни ми!

Двамата се втурнаха към мивката, издърпаха кофата за боклук и изсипаха купичките в нея. После отнесоха двете купички обратно на масата и ги сложиха до лъжиците.

— Да идем и да видим кой е дошъл — каза Кейси.

Двамата се шмугнаха в антрето точно когато през вратата влизаше мъж с черно куфарче и с кратко ръкостискане поздрави баща им. Мъжът беше с хубав тен, гола глава и големи сини слънчеви очила. Имаше кафяви мустаци и носеше морскосин костюм и червена раирана вратовръзка.

— Господин Мартинес! — възкликна баща им. — Каква… изненада!

— Това е старият шеф на татко от Политехниката — прошепна Маргарет на Кейси.

— Знам — раздразнено отвърна той.

— Преди няколко седмици казах, че ще дойда и ще проверя как върви работата ти — каза Мартинес, подушвайки въздуха по някаква неясна причина. — Уелингтън ме докара. Моята кола е на сервиз.

— Ами, аз не съм съвсем готов — запелтечи доктор Брюър. От мястото, където беше, Маргарет виждаше, че той очевидно не се чувства никак удобно. — Не очаквах никого. Искам да кажа… не мисля, че моментът е подходящ.

— Няма проблем. Само ще надникна — каза Мартинес и сложи ръка на рамото на доктор Брюър, за да го успокои. — Винаги съм се интересувал от работата ти. Знаеш това. И знаеш, че не беше моя идеята да те освободим. Съветът ме накара. Не ми дадоха избор. Но аз не съм се отказал от теб. Уверявам те. Хайде да видим докъде си стигнал!

— Ами… — доктор Брюър не можеше да скрие раздразнението си от изненадващото посещение на господин Мартинес. Той се намръщи и се опита да му препречи пътя към стълбите за мазето.

Поне на Маргарет така й се стори, докато тихо наблюдаваше, застанала до брат си.

Господин Мартинес мина покрай доктор Брюър и дръпна вратата на мазето.

— Здравейте, деца! — господин Мартинес махна на двамата и повдигна куфарчето си така, сякаш тежеше два тона.

Баща им изглеждаше изненадан да ги види там.

— Изядохте ли си обяда, деца?

— Аха, беше доста добър — излъга Кейси. Отговорът като че ли зарадва доктор Брюър. Нагласяйки бейзболната си шапка, той последва Мартинес в мазето, внимателно затвори вратата зад себе си, след което и я заключи.

— Може би господин Мартинес ще върне татко на работа — каза Кейси, докато вървеше обратно към кухнята. Той отвори хладилника, за да потърси нещо за ядене.

— Не ставай глупав — каза Маргарет и се протегна над него, за да извади кутия с яйчена салата. — Ако татко наистина отглежда растения, които са полуживотни, той ще стане известен. Няма да има нужда от работа.

— Аха, предполагам — замислено каза Кейси. — Само това ли имаме? Яйчена салата?

— Ще ти направя сандвич — предложи Маргарет.

— Всъщност не съм гладен — отвърна Кейси. — Стана ми лошо от онова зелено нещо. Как мислиш, защо ли искаше да го изядем?

— Не знам — каза Маргарет. Тя сложи ръка на кокалестото рамо на Кейси. — Наистина съм уплашена, Кейси. Искам мама да си е тук.

— Аз също — тихо каза той.

Маргарет върна яйчената салата в хладилника. Затвори вратата и допря горещото си чело в нея.

— Кейси…

— Какво?

— Мислиш ли, че татко ни казва истината?

— За какво?

— За всичко.

— Не знам — каза Кейси, поклащайки глава. После физиономията му внезапно се промени. — Има един начин да разберем — каза той с блеснали очи.

— А? Какво имаш предвид? — Маргарет се дръпна от хладилника.

— При първия удобен случай, когато татко не е вкъщи — прошепна Кейси, — да отидем долу в мазето и да видим с какво се занимава.

Извадиха късмет на следващия ден следобед, когато баща им излезе от мазето с червена метална кутия с инструменти в ръка.

— Обещах на господин Хенри, съседа, да му помогна да инсталира нова мивка в банята — обясни той, докато със свободната си ръка нагласяше бейзболната си шапка.

— Кога ще се върнеш? — попита Кейси, поглеждайки към Маргарет.

Не го правиш фино, Кейси, помисли си Маргарет и извъртя очи.

— Не би трябвало да отнеме повече от два-три часа — каза доктор Брюър и изчезна през вратата на кухнята.

Те проследиха с поглед как баща им мина напряко през живия плет на задния двор и се насочи към задната врата на господин Хенри.

— Сега или никога — каза Маргарет, хвърляйки към Кейси колеблив поглед. — Мислиш ли, че можем да го направим? — тя натисна вратата. Заключена както винаги.

— Никакъв проблем — каза Кейси, а на лицето му се разля дяволита усмивка. — Донеси кламер. Ще ти покажа на какво ме научи приятелят ми Кевин миналата седмица.