Робърт Стайн - Стой далече от мазето

— Може би ще се почувствате по-добре, ако ви обясня какво се опитвам да направя долу в мазето — каза доктор Брюър, премести тежестта си и се излегна назад, подпирайки се на ръцете си. — Толкова съм погълнат в опитите си, че нямах много време да поговоря с вас.

— Въобще нямаше време — поправи го Маргарет.

— Съжалявам — каза той и сведе поглед. — Така е наистина. Но това, което правя, е толкова вълнуващо и толкова трудно.

— Ново растение ли си открил? — попита Кейси и кръстоса крака под себе си.

— Не, опитвам се да създам нов вид растение — обясни доктор Брюър.

— А? — възкликна Кейси.

— Говорили ли сте за ДНК в училище? — попита баща им. Те поклатиха глава. — Ами, доста е сложно — продължи той. Доктор Брюър се замисли за миг. — Ще се опитам да го обясня по-просто — каза той, чоплейки превръзката на ръката си. — Да кажем, че един човек има много висок коефициент на интелигентност. Страхотен мозък.

— Като мен — прекъсна го Кейси.

— Кейси, млъкни! — нервно каза Маргарет.

— Страхотен мозък. Като Кейси — съгласи се доктор Брюър. — И да речем, че можем да изолираме молекулата или гена, или малка част от гена, който дава на човека тази висока интелигентност. И след това да речем, че можем да го прехвърлим към други мозъци. И после тази интелигентност би могла да се предава от поколение на поколение. И доста хора биха имали висок коефициент на интелигентност. Разбирате ли? — Той погледна първо към Кейси, после към Маргарет.

— Аха. Общо взето — каза Маргарет. — Вземаш добро качество от един човек и го даваш на други. И след това и те притежават това качество и го предават на децата си и така нататък.

— Много добре — каза доктор Брюър, усмихвайки се за пръв път от седмици. — Доста ботаници правят това с растенията. Те се опитват да вземат частта, която отговаря за раждането на плодове от едно растение, и да я вкарат в друго. Така се създава ново растение, което би могло да дава пет пъти повече плодове или пет пъти повече зърно или зеленчуци.

— И ти се опитваш да направиш това? — попита Кейси.

— Не точно — каза баща им, като сниши глас. — Опитвам се да направя нещо малко по-необичайно. Не ми се иска сега да влизам в подробности. Но ще ви кажа, че се опитвам да направя такова растение, каквото никога досега не е съществувало и не би могло да съществува. Опитвам се да създам растение, което отчасти е животно.

Кейси и Маргарет погледнаха изненадани баща си. Маргарет проговори първа.

— Искаш да кажеш, че вземаш клетки от животно и ги слагаш в растение?

Той кимна.

— Наистина не искам да говоря повече. Двамата разбирате защо това трябва да се пази в тайна — той обърна поглед първо към Маргарет, после към Кейси, за да види реакцията им.

— Как го правиш? — попита Маргарет, замислена за всичко, което той току-що им беше казал. — Как вкарваш тези клетки от животни в растението?

— Опитвам се да го направя като ги раздробя по електронен път — отговори той. — Долу имам две стъклени кабинки, свързани с мощен електронен генератор. Може би сте ги видели, когато бяхте там — Той направи кисела физиономия.

— Аха. Приличат на телефонни будки — каза Кейси.

— Едната кабинка изпраща, а другата получава — обясни той. — Опитвам се да изпратя точната ДНК, точната част от едната кабинка на другата. Това е доста фина работа.

— И успя ли вече? — попита Маргарет.

— Много съм близо — каза доктор Брюър и по лицето му премина доволна усмивка. Тя се задържа само за секунди. После изражението му стана замислено и той рязко скочи на крака. — Трябва да се връщам да работя — тихо каза той. — Ще се видим по-късно! — и тръгна с големи крачки през моравата.

— Но, татко! — извика Маргарет след него. Двамата с Кейси също се изправиха на крака. — Главата ти. Листата. Не ни обясни — каза тя, докато двамата с брат й се опитваха да го настигнат.

Доктор Брюър вдигна рамене.

— Няма нищо за обяснение — грубо отвърна той. — Просто страничен ефект! — и нагласи шапката си на „Доджърс“. — Не се тревожете за това. Временно е. Просто страничен ефект.

После бързо влезе в къщата.

Кейси изглеждаше истински доволен от обяснението на баща им с какво се занимава в мазето.

— Татко прави нещо наистина важно — каза той необичайно сериозно.

Но докато вървеше към къщата, Маргарет усети, че е разтревожена от това, което баща й беше казал. И че е още по-разтревожена от това, което не беше казал.

Тя затвори вратата на стаята си и легна на леглото, за да обмисли нещата. Баща й всъщност не беше обяснил защо на главата му растат листа. „Просто страничен ефект“ не обяснява почти нищо.