Робърт Стайн - Стой далече от мазето

— Баща ти трябва да докаже много неща — каза госпожа Брюър. — На себе си и на другите. Мисля, че работи толкова много, защото иска да докаже на господин Мартинес и на другите в университета, че сбъркаха като го уволниха. Иска да им покаже, че са направили голяма грешка.

— Но преди го виждахме повече, отколкото откакто си е в къщи през цялото време! — отново се оплака Маргарет.

Тя чу, че майка й припряно въздъхва.

— Маргарет, опитвам се да ти обясня. Достатъчно голяма си да разбереш.

— Съжалявам — каза бързо Маргарет. Реши да смени темата. — Той изведнъж започна да носи бейзболна шапка.

— Кой? Кейси?

— Не, мамо — отвърна Маргарет. — Татко. Носи шапка на „Доджърс“. И никога не я сваля.

— Наистина ли? — в гласа на госпожа Брюър прозвуча голяма изненада.

Маргарет се разсмя.

— Казахме му, че изглежда малко тъпо с нея, ама той не я сваля.

Госпожа Брюър също се разсмя.

— О-о, викат ме — каза тя. — Трябва да вървя. Грижи се за себе си, скъпа. Ще се опитам да звънна по-късно.

Щракване и тя беше затворила.

Маргарет се загледа в тавана как сенките от дърветата в предния двор мърдат насам-натам. Лястовичките бяха отлетели, оставяйки след себе си тишина.

Горката мама, помисли си Маргарет.

Толкова се тревожи за сестра си, а аз й се оплаквах от татко.

Защо направих така?

Тя седна и се заслуша в тишината. Кейси беше отишъл при приятел. Баща й без съмнение работеше в мазето зад старателно заключената врата.

Може би да звънна на Даян, помисли си Маргарет. Посегна към телефона, но осъзна, че е гладна. Първо — обедът, реши тя. После — Даян.

Среса набързо кестенявата си коса, огледа се в огледалото над тоалетката си и бързо се запъти надолу.

За нейна изненада баща й беше в кухнята. Беше се надвесил над мивката с гръб към нея.

Тя понечи да му викне, но се спря. Какво правеше той?

Изпълнена с любопитство, Маргарет залепи гръб на стената и се загледа през кухненската врата.

Изглежда доктор Брюър ядеше нещо. С едната си ръка държеше плик над плота до мивката. Докато Маргарет гледаше с любопитство, той бръкна с ръка в плика и извади шепа от нещо, което пъхна в устата си.

Маргарет виждаше как настървено и шумно дъвче, а после изважда още една шепа от плика и лакомо я пъха в устата си.

Какво, за бога, яде той, чудеше се тя. Никога не яде с мене и Кейси. Винаги казва, че не е гладен. Но сега със сигурност е гладен. Държи се така, сякаш умира от глад.

Тя гледаше откъм антрето как доктор Брюър граби шепа след шепа от плика и усамотено лапа яденето. След малко той смачка плика и го хвърли в кофата за боклук под мивката. После избърса ръце отстрани на лабораторната си престилка.

Маргарет бързо отстъпи назад и на пръсти мина през антрето, за да се вмъкне в дневната. Затаи дъх, когато баща й влезе в антрето, прочиствайки гърлото си.

Вратата на мазето се затвори зад него. Тя чу, че той старателно я заключва.

Когато беше сигурна, че вече е слязъл надолу по стълбите, Маргарет влезе нетърпеливо в кухнята. Трябваше да разбере какво ядеше баща й така настървено, толкова лакомо.

Отвори вратичката под мивката, бръкна в кофата за боклук и извади смачкания плик.

Когато очите й пробягаха по надписа, Маргарет силно ахна.

Баща й, както тя видя, беше ял храна за растения.

Маргарет тежко преглътна. Усети устата си суха като памук. Изведнъж осъзна, че стиска плота толкова силно, че ръката започва да я боли.

Опита се да отпусне пръсти, но продължи да гледа към полупразния плик с храна за растения, който беше изпуснала на пода.

Догади й се. Но можеше да изличи отвратителната картина от главата си. Как е възможно баща й да яде пръст?

Той не само я ядеше, осъзна тя. Той я мяташе в устата си и я преглъщаше.

Сякаш я харесваше.

Сякаш имаше нужда от нея.

Яденето на храна за растения сигурно е част от опитите му, каза си Маргарет. Но що за опити бяха това? Какво искаше да докаже с тези странни растения, които отглеждаше?

Веществото в плика миришеше на кисело като тор. Маргарет пое дълбоко въздух и го задържа. Изведнъж усети, че й се повдига. Гледайки плика, тя не можеше да направи нищо друго, освен да си представи каква е на вкус отвратителната кал вътре.

Уф.

Почти повърна.

Как може собственият й баща да пъха в устата си това отвратително нещо?

Като задържа дишането си още малко, тя хвана почти празния плик, смачка го и го хвърли обратно в кофата за боклук. И тъкмо да се обърне, когато една ръка я стисна за рамото.