Робърт Стайн - Стой далече от мазето

— Защо не пробваш един лимон и не видиш сам? — сопна му се Маргарет, подразнена, че ги прекъсна за кой ли път.

— А ти защо не пробваш? — отговори той, както можеше да се очаква.

— Баща ми каза, че уволнили баща ви от Политехниката, защото някакви опити били излезли от контрол и той не искал да ги спре — сподели Даян. Тя се затича да догони фризбито по ниско окосената трева.

— Какво искаш да кажеш? — попита Маргарет.

— Университетът му казал, че трябва да прекрати там каквото прави, а той отказал. Казал, че не може да спре. Поне това е чул баща ми от някакъв човек в склада.

Маргарет не знаеше такова нещо. Почувства се кофти, но реши, че всичко това може да е вярно.

— Нещо наистина страшно се е случило в лабораторията на баща ти — продължи Даян. — Някой бил пострадал или бил убит, нещо такова.

— Това не е вярно — настоя Маргарет. — Щяхме да чуем, ако такова нещо се е случило.

— Аха. Може би — призна Даян. — Но баща ми каза, че баща ти си е загубил работата, защото е отказал да спре опитите си.

— Е, това не го прави откачен учен — отбранително заяви Маргарет. Изведнъж сякаш почувства, че трябва да защити баща си. Не знаеше точно защо.

— Само ти казвам какво съм чула — каза Даян припряно, тръсвайки назад червената си коса. — Не е необходимо да ме обезглавяваш за това.

Поиграха още известно време. Даян смени темата и заговори за едни деца, които двете познаваха и излизаха с тях, въпреки че онези бяха на единайсет. Поговориха малко и за училище.

— Време е да си вървим — извика Маргарет на Кейси. Той взе фризбито от моравата и дотича при нея. — Ще ти звънна по-късно — каза Маргарет на Даян и й махна леко с ръка. После двамата с Кейси се затичаха към къщи напряко през познати малки улички.

— Трябва ни лимоново дръвче — каза Кейси, когато спряха да тичат. — Страхотни са.

— Да, бе! — отвърна подигравателно Маргарет. — Точно от това имаме нужда вкъщи. От още едно растение.

Когато влязоха в задния двор през живия плет и двамата се изненадаха да видят баща си. Той стоеше до пълзящата роза и разглеждаше цветовете й.

— Ей, татко! — извика Кейси. — Дръж! — и подхвърли фризбито към баща си.

Доктор Брюър се обърна някак тромаво. Фризбито се плъзна покрай главата му и свали бейзболната шапка. Устата му зяпна от изненада. Той вдигна двете си ръце, за да покрие главата си.

Но вече беше късно.

Маргарет и Кейси изпищяха от изненада като видяха главата му.

Първоначално Маргарет помисли, че косата на баща им е станала зелена.

Но после ясно видя, че това по главата му не беше коса.

Косата му я нямаше. Беше окапала.

Вместо коса от главата на доктор Брюър стърчаха яркозелени листа.

— Деца, всичко е наред! — извика доктор Брюър. Той бързо се наведе, взе бейзболната шапка и я постави обратно на главата си.

Прехвърча гарван и силно изграка. Маргарет се опита да проследи птицата с поглед, но образът на противните зелени листа, стърчащи от главата на баща й, остана в съзнанието й.

Цялата й глава започна да я сърби, като си представи как се чувства човек, по чиято глава никнат листа.

— Всичко е наред. Наистина! — повтори доктор Брюър, запътил се към тях.

— Но, татко главата ти — запелтечи Кейси. Изведнъж целият пребледня.

На Маргарет й призля. Продължи да преглъща тежко, опитвайки се да спре напъна за повръщане.

— Елате — каза кротко баща им, като ги прегърна през раменете. — Да седнем там на сянка и да поговорим. Сутринта говорих с майка ви. Каза ми, че сте разтревожени заради моята работа.

— Главата ти… тя е зелена! — повтори Кейси.

— Знам — каза, усмихвайки се, доктор Брюър. — Затова си сложих шапка. Не исках вие двамата да се тревожите.

Той ги поведе към сянката на високия жив плет край гаража и те седнаха на тревата.

— Предполагам си мислите, че баща ви е станал доста странен, нали?

Той се вгледа в очите на Маргарет. Тя се почувства неудобно и отмести поглед.

Грачейки неудържимо, гарванът отново прелетя и се отправи нанякъде.

— Маргарет, не си промълвила и дума — каза баща й и стисна нежно ръката й. — Какво има? Какво искаш да ми кажеш?

Маргарет въздъхна и продължи да отбягва погледа на баща си.

— Добре де! Кажи ни! Защо по главата ти растат листа? — рязко попита тя.

— Това е страничен ефект — каза той, като продължаваше да държи ръката й. — Временно е. Скоро ще отмине и косата ми ще порасне отново.

— Но как се случи? — попита Кейси, втренчен в шапката на „Доджърс“ на главата на баща си. Под нея стърчаха няколко зелени листа.