Робърт Стайн - Стой далече от мазето

Маргарет тихо извика и се завъртя.

— Кейси!

— Вкъщи съм — каза той ухилен — Какво има за обяд?

По-късно, след като му направи сандвич с фъстъчено масло, тя разказа на Кейси какво бе видяла.

Кейси се разсмя.

— Не е смешно! — ядосано каза тя. — Собственият ни баща яде пръст.

Кейси отново се засмя. По някаква неясна причина това му се видя смешно.

Маргарет го удари силно по рамото — толкова силно, че той изпусна сандвича си.

— Съжалявам — бързо каза тя, — но не разбирам на какво се смееш. Гадно е! Нещо му става на татко. Наистина нещо му става!

— Може просто да е закопнял за храна за растения — пошегува се Кейси, като въобще не приемаше сериозно думите на сестра си. — Нали се сещаш, както ти копнееш за печени фъстъци с мед.

— Това е друго — сопна се Маргарет. — Да се яде пръст е отвратително. Защо не го признаеш?

Преди обаче Кейси да отговори, Маргарет даде воля на цялата мъка, стаена в нея.

— Не виждаш ли? Татко се е променил толкова много. Дори откакто мама замина. Той прекарва в мазето все повече време…

— Така е, защото мама не е тук — прекъсна я Кейси.

— И през цялото време мълчи и е толкова студен към нас — продължи Маргарет без да му обръща внимание. — Той почти не ни говори. Преди винаги се шегуваше и ни разпитваше за домашните. Сега въобще не говори човешки. Не ми е казвал нито „Принцесо“, нито „Дебеланке“. Той не…

— Ти мразиш тези обръщения, Дебеланке — каза Кейси, хилейки се с пълна с фъстъчено масло уста.

— Знам — изрече забързано Маргарет. — Беше само пример.

— И какво се опитваш да кажеш? — попита Кейси. — Че татко е мръднал? Че напълно е откачил?

— Аз… не знам — отчаяно отвърна Маргарет. — Като го гледах как гълта отвратителната храна за растения, ми мина ужасната мисъл, че се превръща в растение!

Кейси подскочи така, че столът му падна и удари с облегалката пода. Той започна да крачи из кухнята като някакво зомби — със затворени очи и опънати напред ръце.

— Аз съм Невероятният Човек-Растение! — обяви той, като се опитваше гласът му да звучи дълбоко и уверено.

— Не е смешно — настоя Маргарет и скръсти ръце пред гърдите си, за да покаже, че не й е забавно.

— Човекът-Растение срещу Жената-Плевел! — обяви Кейси, крачейки около Маргарет.

— Не е смешно! — повтори тя.

Той се блъсна в плота и удари коляното си.

— Ох!

— Пада ти се! — каза Маргарет.

— Човекът-Растение убива! — викна той и се втурна към нея. Блъсна главата си в рамото й точно както овните, когато се бият.

— Кейси, ще престанеш ли! — изкрещя тя. — Спри най-сетне!

— Добре, добре! — отстъпи той. — Ако направиш нещо за мен.

— Какво нещо? — попита Маргарет и извъртя очи.

— Направи ми още един сандвич.

В понеделник следобед след училище Маргарет, Кейси и Даян подхвърляха фризби в задния двор на Даян. Беше топъл ден с лек бриз, небето бе изпъстрено с малки бели пухкави облачета.

Даян подхвърли фризбито високо. То прелетя над главата на Кейси право към редицата ароматни лимонови дръвчета зад гаража. Кейси се затича след диска и се спъна във вкопаната в земята пръскачка, която стърчеше само няколко сантиметра над моравата.

Двете момичета се разсмяха.

На връщане Кейси хвърли фризбито към Маргарет. Тя посегна да го хване, но вятърът го отнесе встрани.

— Как е да имаш откачен учен за баща? — внезапно попита Даян.

— Какво? — Маргарет не беше сигурна, че е чула добре.

— Не стой просто така! Хвърляй! — провикна се Кейси откъм гаража.

Маргарет подхвърли фризбито високо нагоре, общо взето в посока на брат си. Той обичаше да тича и да плонжира, за да хване летящия диск.

— Това, че прави странни опити, не означава, че е откачен — рязко каза Маргарет.

— „Странни“ е точно казано — отвърна Даян и придоби сериозно изражение. — Снощи сънувах кошмар с отвратителните растения в мазето ви. Те викаха и се протягаха към мен.

— Съжалявам — каза искрено Маргарет. — Аз също сънувах кошмари.

— Внимавай! — извика Кейси. Той хвърли фризбито ниско и Даян го хвана близо до глезена си.

Откачен учен, мислеше си Маргарет. Откачен учен. Откачен учен.

Думите звучаха отново и отново в главата й.

Откачени учени има само във филмите на ужасите, нали така?

— Една вечер баща ми говореше за твоя баща — каза Даян и метна фризбито към Кейси.

— Не си му казала за… това, че слизахме в мазето, нали? — притеснено запита Маргарет.

— Не — отвърна Даян, поклащайки глава.

— Ей, тия лимони узрели ли са? — попита Кейси и посочи едно от дръвчетата.