Катрин Сътклиф - Вярност

Но какво можеше да се случи?

Той можеше да падне по стълбите, естествено. О, Боже! Неволно пред очите й изникна образът му; той лежеше в разяден от червеите ковчег!

Можеше даже да се е хвърлил през прозореца. Това бе характерно за хората в неговото положение. Пол, в най-тежките си мигове, дори бе говорил за подобен изход… О, Боже!

Втурна се по коридора, блъсна се право в Тадеус и изпищя, изтърва свещта върху крака си, отстъпи рязко назад и настъпи подгъва на дрехата си, който се влачеше няколко сантиметра зад нея по пода.

— Господ да мъ убий — измърмори той и вдигна свещта, преди да е изгаснала, надигна я помежду им и огледа младата жена с вдигнати вежди. — Признавам, чи й прекалено да съ надявам да си търсила мен.

— Негово височество — отвърна, все още трепереща, тя. — Няма го.

Слугата мина покрай нея и влезе в стаята на господаря. В това време мис Аштън обви тялото си с ръце и се сви цялата, за да се защити от студа. Пламъчето на свещта осветяваше едната половина на лицето му, когато се върна.

— Наистина го няма. Признавам, чи й прекалено много да съ надявам адските демони да са дошли да вземат нещастната му душа. Ще отворим ли бутилка от най-хубавото шампанско на негово височество, за да отпразнуваме?

— Не ставай нахален — отвърна Мария и си взе свещта.

Тадеус тръгна след нея по коридора.

— Херцогинята може ни направи услуга на всичките, кат’ го даде в Ройял Оукс.

Младата жена, която тъкмо бе стигнала до стълбището спря и погледна надолу — посрещна я непрогледен мрак.

— Той не е луд.

— Побърканите… всичките съ нареждат покрай запречените с решетки прозорци и плюят по хората. Някои лаят кат’ кучета.

Младата жена обърна очи към своя събеседник и потръпна, като си представи картината, описана току-що от него.

— Той не е луд — повтори тя.

В този миг до слуха й достигна звук, толкова неопределен, че можеше спокойно да бъде плод на фантазията й. Ето го пак! Заобиколи слугата и започна да се връща по коридора. Мина покрай стаята на своя господар, водена от звуците, които малко по малко се превръщаха в нещо като музика.

— Музикалната стая! — извика тя и хукна натам.

Полите на дрехата се мятаха около глезените й, докато преминаваше от един коридор в друг. Най-после достигна целта си. Спря на прага й, задъхана, а по пръстите й капеше горещ восък от свещта.

На слабата светлина на една самотна лампа, Солтърдън бе седнал пред пианото и дългите му пръсти натискаха един по един клавишите. Непокорните му коси падаха на вълни по раменете и закриваха едната страна на лицето му. На светлината на мигащото пламъче напомняше на изпаднал в съзерцание и размисъл дявол. Напомняше и на малкото момче, което е бил някога, промъкнал се крадешком в музикалната стая против бащината си воля, за да свири на светлината само на една свещ. Изражението му бе смесица от екстаз и мъка.

Тадеус се приближи до нея, но тя го отблъсна.

— Ще говоря насаме с него.

— Мислиш ли, чи й разумно, кат’ са има предвид как си облечена?

И я възнагради с типичната си безочлива усмивчица, която я накара да не намръщи.

— Това е всичко — заяви неумолимо Мария и го изгледа строго.

Най-сетне той вдигна ръце и тръгна, като се разтвори в мрака. Младата жена си пое дълбоко въздух, обърна се отново към вратата, поколеба се за момент на прага и тръгна стоически към своя повереник, който, щом я забеляза с ъгълчето на окото си, изправи рязко гръбнак и се огледа. Погледът му, обикновено така решителен в ината, бе изумен и отчаян и я накара да спре за миг и да потрепери, колкото от студ, толкова и от вълнение.

С внезапно пресъхнали устни и гърло промълви:

— Ваше височество… изкарахте ми акъла. Когато открих че ви няма, не можех да си представя къде може да сте отишли по това време на нощта. — Въздъхна раздразнено и продължи: — Помислих, че може да са ни нападнали онези ужасни крадци и… Е, — подсмръкна тя, — няма значение.

Херцогът се облегна бавно на стола си. Едната му длан все още беше върху пианото и пръстите му галеха леко клавишите.

— Струва ми се, че реагирах прибързано, но аз съм отговорна за вашето добруване, независимо дали ни харесва или не.

Както обикновено, той не отговори, а само я наблюдаваше със загадъчните си очи, които я нервираха толкова, а дългите му пръсти продължаваха да се плъзгат нагоре-надолу по клавиатурата. Изненадващо, но беше сменил дрехите си и го беше направил порядъчно добре, ако се изключеха леко намачканата му риза, закопчана накриво на врата… и голите му крака.