Емилио Салгари - Последните дни на Картаген

Фегор забеляза, че последните чакат само знак да се нахвърлят върху него, но това изобщо не го обезкуражи.

— Хм! — започна той със спокоен и насмешлив тон. — Дойдох при вас с най-приятелски намерения, а вие да ме посрещате така. Изглежда, всичко решавате предварително.

— Да, когато въпросът се отнася до хора с приятелски намерения като твоите! — презрително му отвърна Сидон.

— А нима ти ги знаеш? — без да се обръща, попита Фегор. — Пък и какво може да пречи на нашата дружба?

— Наистина! — каза сериозно Хирам. — Дружбата на един професионален предател е доста ценна…

— О, богове! — извика Фегор, като вдигна нагоре ръце, — всеки прави това, което може, нали? Някои като теб са родени моряци и им е съдено да изчезнат в някое блато. Други от самата съдба са обречени да бъдат войници и да си разбият медната глава в някой щит, а аз съм бил роден шпионин. Дали е по-добро, или по-лошо — това знаят боговете, ако изобщо знаят нещо. И после — защо това презрение към моята професия? Кълна се, че тя с нищо не е по-лоша от вашата: дори е много по-опасна. Аз съм винаги открит за неприятелите си, докато вие имате време за почивка и спокойствие.

— Стига си бъбрил! — пресече Хирам апологията му за шпионството. — Кажи защо си дошъл?

— Много си груб. Веднага се вижда, че умееш да въртиш само меча. Ида, за да предам, разбира се, някого. Без предателство бих паднал в собствените си очи. Но сега предаденият няма да бъде Хирам, а Герман. И този, който ще заплати, няма да бъде Герман, а Хирам. Надявам се, че последният ще бъде по-щедър от първия.

— Уф! Не мога повече да го търпя! — промърмори Хирам, а после попита високо: — Ще ти бъде ли достатъчен един талант?

— Един талант — извика Фегор. — Кълна се в боговете, не мислех, че си бил такъв изгоден клиент. Ако го знаех по-рано, щях да бъда на служба при теб. Досега за един талант трябваше да работя четири-пет години.

— Значи ще ни помогнеш да намерим и вземем Офит?

— Да! Но при условие че ще ми помогнат всичките ти хора. Теоур се страхува от нападение и е взел всички предпазни мерки.

— Добре замислено — отвърна Хирам. — Ако този път по изключение казваш истината, то всичките ми другари са на твое разположение. Кога мислиш да започнеш?

— За всяка работа най-доброто е, както казва пословицата, да смажем скорпиона, докато лази — отговори Фегор. — Но за нашето дело бързината само би ни навредила. Няма да почнем нито днес, нито утре. Докато тук цари известен ред, каквото и да извършим, би било глупаво. Но ти сигурно си чул вече за злочестината, която иде върху Картаген?

Хирам кимна утвърдително с глава.

— Е, това е! Богове, каква суматоха ще бъде в града съвсем скоро! — продължи с някакво злорадство Фегор. — И тогава колко глупости ще направят хората, които сега се мислят за умни. Сигурен съм, че не само гордият Герман или нежно влюбеният Теоур; но и премъдрият Съвет на сто и четиримата ще стои безпомощен като дете! Тогава именно ще започнем да работим.

— А готвят ли се в града за отбрана? — попита Хирам.

— Да се готвят за отбрана? — иронично каза Фегор. — Няма защо. Картаген е напълно спокоен. Нощес се върнаха посланиците от Рим. Бяха отишли там, за да се оплачат от постоянните нападения на Месинис. Но в Рим им се присмели, казали, че за всичко е виновна самата Република, и дали срещу покровителството си най-унизителни условия. Картаген, разчитайки на милостта на Сената, ги е приел.

— Без съпротива? Без борба? — подскочи Хирам със стиснати юмруци.

— А кой би се съпротивлявал? — спокойно попита Фегор. — Или си забравил, че вече нямаме армия?

— Но имаме флота, която може да оспорва победата на римляните!

— Нашата флота е обезоръжена!

— Как обезоръжена? Какво говориш?

— Да. Съветът обеща, че ще предаде на Рим всичкото оръжие, което се намира у нас. Утре повече от двеста хиляди ризници, мечове, лъкове, катапулти ще бъдат натоварени на нашите кораби и откарани в Рим. А след това ще има война. В това няма никакво съмнение. Но Картаген няма да е вече победител.

Хирам с дива ярост стискаше дръжката на меча си. След кратко мълчание Фегор се извърна към вратата и каза:

— Имам много работа, довиждане. А ти, Хирам, бъди доволен от получените сведения. Гълъбчето ти е живо, тук е, не го грози никаква опасност. После ще решим какво да правим.

Всички бяха като попарени.

Спомниха си годините, когато тяхното отечество се славеше; когато могъщата флота бе господарка на сърдитото Средиземно море, на стълбовете на Херкулес и на водите, миещи тайнствените брегове на мрачния и далечен Запад. Спомниха си и за походите, завършвали всякога с победа, като се мъчеха да си обяснят как тъй Картаген е дошъл до унижението робски да се подчинява на исканията на Рим, под чиито стени до неотдавна стоеше страшната армия на Анибал.