Емилио Салгари - Тронът на фараона

Ние оставихме Оунис сам в пустинята, осеяна с трупове на падналите воини. Но не сме обяснили още как се озова той там. След като Миринри, увлечен от чаровете на красивата Нитокрис, забрави всичко и тръгна след носилката на принцесата, а с нето изчезна и Нефер, Оунис се спусна към скривалището си. Той знаеше, че делото му е в смъртна опасност и че може да го спаси само незабавно въстание. Той дълго търси Ато, но не го намери никъде. Тогава Оунис по околни пътища се добра до пирамидата Родопис и видя бойното поле, труповете на воините и орляк птици над тях. Той разбра, че всичко е загинало и единственото, което му остава, е да чака смъртта…

Грабливите птици, които се виеха над труповете, и изведнъж се подплашиха. Отначало те само лениво повдигаха окървавените си глави, вслушваха се и се споглеждаха. Сетне една след друга напущаха труповете, виеха се във въздуха, тежко махайки с крила, се издигаха, за да кацнат на някоя развалина.

Оунис дигна глава и се заслуша: някой навярно беше оживял, някой от ранените, който е бил сметнат за мъртъв, е станал и сега се лута около пирамидата.

Но не: чуваха се груби весели гласове, звън от оръжие. Инстинктивно Оунис напипа и скри в гънките на дрехата си бронзовия меч.

В далечината се показаха хора. Няколко воина и след тях — женска фигура, навярно пленница.

Оунис се прилепи към камъка, на който стоеше.

— Е, стига. По-нататък не отивам нито крачка — каза някакъв груб глас.

— Е, какво? Може и тук! — отговори друг. — Да почваме, нали?

— Бийте, момчета, но помнете! Не до смърт! — обади се трети глас.

Оунис погледна иззад камъните. С гръб към него стоеше жена, която закриваше с оголени ръце лицето си. Около й се трупаха воини с бичове в ръце. Те се канеха да заудрят жертвата си и сега с равнодушието на калени палачи се сговаряха как да пристъпят към позорното дело.

— А какво ще правим с нея, когато престанем да я бием? — зададе въпрос един от воините.

— Ще взема красавицата като наложница! — се обади някой.

— Но защо пък той, а не аз? И защо пребита, осакатена! — запротестира трети. — Тя е млада и хубава и защо да не се насладим по-напред на ласките й?

— Само че внимавайте! Да не се разчуе! — със зловещ глас се обади първият, навярно най-старият. — Тук нас никой няма да ни види. Красавице! Слушай…

Жената се обърна. Оунис затрепера от гняв и се хвана за меча: в жертвата на свирепите палачи той позна нещастната Нефер.

След миг Оунис стоеше при войниците.

— Злодеи! Как смеете? — завика той.

— Махай се! От теб никой няма да иска позволение! — грубо се засмя един от палачите.

— Нима вие не знаете че тази девойка е от царски род? Вижте!

И Оунис с едно движение смъкна дрехата от рамото на Нефер.

Войниците видяха върху нежното рамо татуиран знак на царския произход и се смутиха. Но след миг един от тях вдигна бича си и замахна над главата на Оунис:

— Махай се! Не ни пречи! Заповядано ни е. А за да помниш, че не трябва да се бъркаш там, където не ти е работа — ето…

И бичът свирна във въздуха.

Но бързият като мълния Оунис отскочи настрана, отново се спусна — и воинът се търколи на земята с разсечен череп.

Вторият воин се нахвърли на стария жрец отстрана, но Оунис отблъсна удара на меча и прониза гърдите му.

Третият и четвъртият воин бяха по-внимателни, може би по-опитни от първите: прикривайки се с мечове, те изведнъж нападнаха Оунис. И той трябваше да употреби много умение, за да издържи бурния им и внимателен натиск. Но в жилите на старецът течеше кръвта на лъв. Той се нахвърли върху враговете си с такава ярост, че след няколко минути срещу него, стъписвайки се, се защитаваше само един воин.

След миг и последният палач падна бездушен.

Отпуснал меча, по който още течеше кръв, Оунис се приближи до Нефер, като искаше да й каже нещо.

Но в този миг към него се приближи отряд от тридесет войници и командуващият офицер завика:

— Оунис! Открит си! Предан се! В името на фараона!

Жрецът се огледа наоколо. Бяха му отрязани всички пътища за спасение. Да се защитава беше немислимо. А умори се той от вида на кръвта. Не искаше да пролива повече кръв. Та това са роби — изпълнители на чужди заповеди…

— Добре! Къде ще ме водите? — попита той офицера.

— В Мемфис. При писарите на фараона — отговори офицерът.

— А тази девойка? — Оунис показа Нефер. — Какво ще стане с нея?

— Ние нямаме работа с нея! — сви рамене офицерът. — Нека върви където иска.