Емилио Салгари - Ловци на бисери

Първият министър направи път на махараджата и сановниците, после хлопна вратата зад гърбовете им и се върна тичешком в тайния коридор, като си мърмореше ухилено:

— Сега е моментът да заграбя съкровищата ти. Твоята власт вече не съществува…

Докато махараджата бягаше, Жан Баре и неговите хора продължаваха да се бият с кандиотите. Кандиотите стреляха непрекъснато и убиха доста от хората на французина. Жан Баре повика Дурга и брата на Бенда и им каза:

— Ако продължаваме така, всички ще бъдем избити. Губим хората си, а ние изобщо не напредваме. Трябва да измислим някакъв начин, за да си пробием път.

— Господине — обърна се към него Дурга, — в града сигурно има доста много слонове. Имате ли още от онази отрова, която ги подлудява?

— Браво, Дурга! Колко съм завеян! Изобщо не се сетих за тези гиганти. Ще победим.

— Колко слона са ви необходими? — попита братът на Бенда.

— Най-малко десетина.

— След няколко минути ще ги имате.

— Докато дойдат, ще оттеглим нашата група, за да освободим пътя.

Хората на Жан Баре се оттеглиха зад близките къщи и Дурга докара след малко дванадесетина големи слона, водени от техния водач. Разтревожени от гърмежите и пламъците, дебелокожите животни искаха да се върнат, още повече че няколко куршума вече ги бяха засегнали. Жан Баре ги върза с въжета, инжектира им от отровата и каза на водача да се отстрани. Слоновете продължиха още няколко минути да се дърпат назад, изплашени от огньовете.

Кандиотите сякаш отгатнаха замисъла на французина. Те се наредиха в полукръг и се приготвиха да нападнат въстаниците.

Опасността беше голяма.

Тогава Жан Баре изкомандва:

— Започнете да стреляте във въздуха и хвърляйте по слоновете горящи главни.

Петнадесет души се отделиха и се приближиха до една горяща къща, откъдето взеха главни и започнаха да ги хвърлят по слоновете. В това време тайнствената отрова също започна да действа. Грамадните животни хукнаха и скоро стигнаха до оградата. Изплашените кандиоти се втурнаха да бягат във всички посоки.

— Насочете оръдията към слоновете и ги избийте — нареди Жан Баре. — После ще се погрижим и за кандиотите.

Въстаниците насочиха четиринадесетте оръдия на кандиотите към слоновете. Животните бяха избити до едно.

Като видяха, че опасните им врагове са мъртви, кандиотите се окуражиха и се опитаха да отблъснат нападателите. Но Жан Баре вече беше стигнал до високата стълба, която водеше към главния вход на палата.

Въстаниците, които бяха победили навсякъде, приветстваха радостно Мадури — новия махараджа на Яфнапатам.

Жан Баре, с изпокъсани дрехи и почерняло от барут лице, се втурна по стълбите на палата. След него тичаха Дурга, братът на Бенда и един малък отряд въстаници. Той бързаше да намери махараджата, за да го плени и предостави на тълпата. Слугите не смееха да препречат пътя му; кандиотите захвърляха оръжията си и молеха за милост.

Бяха претърсени всички зали, галерии и покои на махараджата, но него го нямаше. Жан Баре не можеше да допусне, че е успял да избяга; тъкмо се канеше да почне претърсването отново, когато хората му доведоха при него един човек. Човекът бе примрял от страх и молеше за милост.

Един от въстаниците побутна пленника към французина и каза:

— Това е първият министър на махараджата. Намерих го в градината на палата, тъкмо когато се канеше да слезе в едно подземие. Той може да ви каже къде се е скрил неговият господар.

Като видя французина, министърът падна на колене и замоли:

— Милост, господине… Не ме убивайте!

— Стига си хленчил. Отговаряй! Къде е господарят ти?

— Не е тук.

— Къде отиде?

— Избяга преди един час.

— С кого?

— С министрите си и с десетина други сановници.

— Невъзможно. Улиците бяха пълни с въстаници. Щяха да го познаят.

— Той си отряза брадата и смени дрехите си. Кълна ви се, че никой не го забеляза.

— Къде отиде?

— На брега, за да се присъедини към флотата си.

Французинът подскочи.

— Флотата си?… Къде иска да отиде?

Министърът се поколеба.

— Говори, иначе ще кажа да те хвърлят от прозореца.

— Каза, че иска да удари Амали в сърцето.

— Не разбирам.

— Говореше за Мизора.

Жан Баре пребледня.

— Злодей! Сега разбирам. Той иска да атакува замъка в отсъствието на Амали. Дурга, Дурга!

— Какво има? — отзова се веднага помощникът.

— Нареди да приготвят двадесет от най-бързите коне.