Емилио Салгари - Ловци на бисери

— Тази работа е по-мъчна, отколкото предполагах — прошепна той.

— Да, крепостта е здрава и е на добре укрепено място — добави Амали. — Видяхте ли часовоите?

— Двама войници, въоръжени с копия, стоят до оръдието. Смятате ли да атакувате? Вашите хора ще си издерат краката, ако решат да преминат трапа.

— Трябва да превземем крепостта, преди да им е пристигнала помощ.

— Щом така искате, аз съм готов за атака.

Французинът взе торба барут и един дълъг фитил. След това пълзешком изчезна в тъмнината.

От време на време проехтяваха оръдейни изстрели.

След по-малко от половин час Жан Баре се върна, потънал до уши в кал.

— Фитилът е запален — каза той. — Зарових мината в трапа до оградата, без часовите да забележат това.

Ловците на бисери се наредиха в колона. Всеки държеше по един голям наръч клони. Изведнъж силна светлина, съпроводена с ужасен трясък, разцепи мрака. Чуха се ужасени викове.

— Нападай! — извика Амали, препречвайки пътя на Мадури, който се готвеше да участва в боя.

За кратко време ловците на бисери запълниха ямата. Пред тях се появи пътека, широка няколко метра. Вече нищо не беше в състояние да спре устрема им.

Синхалите хукнаха към гората, преследвани от ловците на бисери. Амали едва успя да спре хората си. В крепостта не остана нито един от противниците. Тези, които не успяха да избягат в гората, бяха избити.

Но внезапно откъм гората се разнесоха свирепи викове, придружени от изстрели.

— Какво е това? — питаха се всички.

— Скоро ще ни нападнат. Пригответе се. Артилеристите да завземат оръдията — изкомандва Амали.

Голяма група синхали, привлечени от гърмежите или предупредени от пратеник, се приближаваше тичешком. След миг нападателите бяха обградени. Те едва успяха да изтичат до укрепените места. Незабавно откриха огън по противниците, които започнаха да се изтеглят към гората с крясъци, без да прекъсват стрелбата.

— Да затворим процепа и да махнем дърветата, преди да са го забелязали — предложи Амали.

— Моите хора вече започнаха работа.

— Да проверим с колко оръдия разполагаме и дали е останало нещо от синхалите.

— Четири оръдия. Храна — никаква. Изглежда, че крепостта не е снабдявана с провизии през последните дни.

Повечето от ловците на бисери се заловиха с поправката на разрушенията, причинени от мината; няколко души продължиха да стрелят с оръдията по нападателите. На сутринта крепостта беше възвърнала обичайния си вид и можеше да устои на предстоящата атака.

Но и синхалите не си бяха губили времето напразно. Те бяха издълбали един ров по цялото продължение на крепостта, за да не дадат възможност на обсадените да избягат към брега.

Имаше най-малко хиляда души, въоръжени с пушки и саби. Обсадените не можеха да мислят дори за пробив.

— Нещата вървят на зле — забеляза Жан Баре, преглеждайки оръдията. — По-добре да бяхме останали на гемията. Но вече е късно да поправим грешката си. Ще чакаме, докато пристигнат ловците на бисери. Този проклет вятър няма да продължи цял месец, я!

Моряците на „Бангалор“ не пестяха мунициите. Щом забележеха някой приближаващ се противник, те започваха да стрелят толкова разточително с пушките и оръдията, че се наложи французинът да ги успокоява и да ги призовава да бъдат по-благоразумни.

— Ако продължаваме така, гранатите скоро ще свършат — казваше той. — Оставете синхалите да стрелят. Ние сме достатъчно защитени в тази крепост.

На следващия ден сутринта нападателите не предприеха нищо, за да превземат крепостта. Те чакаха гладът да изтощи обсадените и тогава да пристъпят към атака.

Приготовленията в крепостта бяха големи. Там знаеха, че дори след стихването на бурята вятърът дълго ще продължи да бъде силен, океанът — развълнуван, а плаването — невъзможно.

При една разкопка бяха намерени пет хляба и малко брашно. Запазиха хлябовете за Мадури въпреки неговите протести, а брашното омесиха на питки и ги раздадоха на ловците на бисери.

През нощта поставиха много часовои, но обсаждащите ги не предприемаха нищо. На другия ден Жан Баре каза на Амали:

— Те знаят, че могат да ни победят, без да пожертват нито един човек. Гладът е достатъчен.

— В краен случай ще ядем бананови листа, за да залъжем стомасите си.

— Амали — продължи французинът, — вече няма на какво да се надяваме. Трябва да предприемем отчаяна стъпка. Вятърът няма да стихне скоро. Ловците на бисери са далече, а не можем да разчитаме на победа, ако се храним само с бананови листа.