Емилио Салгари - Ловци на бисери

Към десет часа вечерта в гъстия мрак се появи една светла точка. Това беше Абалтор. Амали застана на руля.

— Ще пристигнем, преди бурята да се разрази — обърна се той към Жан Баре.

„Бангалор“ се приближаваше до брега, ориентирайки се по фара. Амали добре познаваше тези места и направляваше със сигурна ръка гемията си. Той сръчно заобиколи един малък остров, който пречеше, и въведе „Бангалор“ в лимана.

— Хвърлете котва и свалете платната — нареди той на моряците.

Заповедта му веднага бе изпълнена.

Амали отиде до носа и внимателно огледа селото което се състоеше от малки колиби, скупчени на няколко места.

— Всички спят — каза той на французина. — Не се вижда никаква светлина.

— Веднага ли ще слезем на брега?

— Нека се възползваме от тъмнината и бурята и да минем през селото, без да вдигаме тревога.

След това даде сигнал за слизане на брега. Деветдесет души наскачаха от гемията по пясъчната ивица. Амали, французинът и Мадури слязоха последни.

Бурята се засили. Една светкавица проблясна сред черните облаци и освети за миг селото. Последва ужасен гръм. Бурята започна. Страшен вятър преви дърветата по брега.

Амали и хората му прекосиха селото и навлязоха в гората. Предвождаше ги един моряк, живял дълги години по тези места. Внезапно Жан Баре се приближи до Амали.

— Видях сянката на човек, които изтича пред нас — съобщи той.

— Към гората ли избяга?

— Да.

— Трябва да го настигнем, преди да е взел преднина.

Групата тръгна под грамадните дървета, чиито клони плющяха под напора на силния вятър. Водачът внезапно спря, обърна се към Амали и каза:

— Белият човек има право. Някой ни е изпреварил. В храстите има хора.

— Сигурно срещу нас идва гарнизонът на крепостта.

— Ще го нападнем ли? — попита Жан Баре.

— Налага се.

Ловците на бисери се приготвиха за атака.

Под светлината на една светкавица те забелязаха между дърветата група полуголи хора, наредени в кръг, въоръжени с копия. Ловците на бисери напълниха карабините си и се наредиха в две колони.

За момент всичко утихна. След това се чуха викове. Ловците на бисери и синхалите се нахвърлиха едни срещу други и започнаха да си нанасят удари с копия, саби и приклади.

Амали и Жан Баре бяха първи. Те поваляха всички по пътя си и се впиха като клин между неприятеля. Хората им ги следваха.

Имаше нещо пъклено в тази битка, която се водеше по време на разразилата се буря, под светлината на светкавиците и грохота на гръмотевиците.

Тя продължи не повече от десет минути. Синхалите отстъпиха на няколко места и по този начин се изложиха на безмилостна сеч.

В гората се разнесоха диви викове. Синхалите бягаха през глава, оставяйки след себе си множество убити и ранени. Амали даде заповед на хората си да спрат.

— Оставете ги да се оттеглят към селото — каза той.

— Колко наши паднаха? — попита Жан Баре.

— Шестнадесет — съобщи Дурга, след като направи проверка.

— Останалите са достатъчно за атаката на крепостта — каза Амали. — След този първи неуспех на гарнизона съпротивата няма да бъде голяма.

— Веднага ли ще предприемем атаката?

— Да, Жан Баре. Трябва да се възползваме от въодушевлението на нашите хора и от паниката на синхалите.

— Напред към втората, по-славна битка — изкомандва французинът.

Бурята започна да утихва. В областите, близки до екватора, бурите се разразяват и затихват внезапно. Все пак вятърът продължаваше да духа със страшна сила. Това обезпокои Жан Баре и Амали. Те мислеха за ескадрата на ловците на бисери, която още бе в океана.

— Бурята ще им попречи да се приближат — предположи французинът.

— Сигурно са потърсили убежище в някой крайбрежен залив — въздъхна Амали. — Техните гемии не могат да устоят на тази дива игра на стихията.

— Ами ако се забавят и през това време дойде войската на махараджата?

— Веднъж да влезем в крепостта…

Водени от хора, добре познаващи тези места, моряците продължиха пътя си през гората. Те намериха една пътека, водеща по всяка вероятност към крепостта, и тръгнаха двама по двама покрай стените от зелена растителност.

След като изминаха около една миля, те стигнаха до крепостта. Отвън тя бе заобиколена с кръг от огромни, дебели дървета, оградени с дълбок трап, в който растеше всякакъв вид бодлива растителност. Виждаха се и няколко постройки, долепени една до друга.

Жан Баре забеляза това при светлината на една светкавица.