Емилио Салгари: Ледената пустиня

Дългата полярна нощ бе започнала. Слънцето не се показваше вече на небосклона. Гъсти и мрачни облаци, прорязвани понякога от кървавочервените отблясъци на северните сияния, бяха обгърнали безкрайната ледена пустиня. Бушуваха страшни бури и студът се усилваше все повече и повече, та двамата нещастници бяха принудени да стоят затворени по цели седмици в ледения си затвор.

Те обаче не се отегчаваха. Минаваха дните в приготвяне на нови дрехи от кожи на животните, които бяха убиги, или в приказки и кроене на планове.

Когато бурите утихваха, бягаха по снежните полета, за за поддържат здравето си.

Най-сетне зимата премина. След сто и шестдесет дни слънцето се яви отново, поздравено с ура от двамата моряци.

Дошъл бе моментът да тръгват.

Студът намаляваше и снеговете се топяха.

Една хубава сутрин капитанът и Торп напуснаха хижата си, за да потеглят към едно от датските поселища, където се надяваха да намерят някой китоловен кораб, който да ги отведе в отечеството им.

Преминаването на ледената пустиня бе много трудно. Но след шест седмици ход всред ужасни ледове и падини, покрити със сняг, капитанът и другарят му пристигнаха в Юлиасбиад, една от най-малките датски колонии Тя обаче се посещаваше най-много от китоловците.

Излишно е да се описва изненадата на добрите жители на колонията, когато видяха да пристигат от вътрешността на огромния остров двама мъже, за които мислеха, че отдавна са в родината си.

Капитанът Ално и Торп, известни в колонията, бяха приети най-радушно в къщата на управителя, където останаха до пристигането на първия китоловен кораб. След три месеца двамата видяха отново родната страна, където узнаха с дълбока скръб, че от кораба им не били получени никакви известия. А е трябвало да пристигне преди девет месеца. Вероятно „Караси“, притиснат от ледовете в открито море пред залива, е бил смазан и после погълнат от водите, без да остави никаква следа.

Emilio Salgari

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 24 юни 2007

Книжното тяло предостави Венцислав Пейчев.

Публикация:

ЕМИЛИО САЛГАРИ

РАЗКАЗИ, второ издание

Превод Ев. Фурнаджиев, Ж. Маринов, Т. Чилев

Поредица романи и повести — Издателска къща „Лакрима“ София, 1991

Редактор — В. Антонова

Худ. оформление — П. Мутафчиев

Худ. редактор — М. Узунов

с/о Jusautor, София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3097]

Последна редакция: 2007-07-06 07:42:32