Емилио Салгари - Ледената пустиня

— Напълнете пушката и ми я оставете. Ако бъда нападнат, ще се опитам да се защитя. Вървете, капитане, не губете време. Спасението ни е в нашите другари.

Капитанът се колебаеше, но нямаше друг изход. Едно ново закъснение би било гибелно и за двамата.

Той напълни карабината, довлече с неимоверни усилия мечката в убежището, за да може морякът да си легне на още топлото й тяло, после, като го увери, че ще се върне скоро, тръгна смело на път.

Капитан Ално вървеше бързо, за да стигне колкото е възможно по-скоро залива. Ако корабът още не бе заминал, морякът можеше да оздравее много по-бързо, понеже на борда имаше всякакви лекарства и способен лекар.

В противен случай какво щеше да стане с него и с Торп, изгубени всред тази огромна ледена пустиня на неколкостотин мили разстояние от датските поселища и в тази ужасна полярна зима? Ще могат ли двамата да преодолеят бурите и силните мразове на дългата нощ, която по тези места трае три-четири месеца? И то без подслон, само в тази галерия, която снеговете можеха да затрупат заедно с обитателите й?

Вглъбен в тъжните мисли, капитанът ускоряваше все повече ход, защото смяташе, че всеки час закъснение може да се окаже фатален.

Най-сетне стигна до хълмовете, които се издигаха над залива. Изкачи се по тях разтревожен. А като стигна на върха, обходи с бърз поглед целия бряг, който се разстилаше по протежение на половин миля.

Капитанът извика поразен. Заливът бе пуст. Виждаха се само огромни ледени блокове и плаващи навътре в морето айсберги.

Корабът ги бе изоставил.

Чакали са два или три дни и са помислили, че са загинали. Опасността от ледовете бе принудила екипажа да потегли.

Това значеше гибел за двамата клетници и кой знае каква мъчителна смърт! Но и в този момент капитанът не се отчая напълно.

— Бог ще ни помогне! — каза той. — Ще се борим до последни сили!

Ално забеляза на брега на залива една антена, забучена навярно от моряците, и слезе нататък. Може би това бе белег или сигнал и показваше някой склад за храна?

Не се излъга. Преди да замине, надявайки се, че капитанът не е изяден от мечката, екипажът бе оставил на това място храна, завивки, оръжия и муниции, достатъчни за няколко месеца. Това бе истинско щастие за двамата клетници.

Капитанът взе завивките, няколко бутилки ром, храни и други продукти и тръгна обратно да уведоми Торп за откритието си.

Когато стигна до убежището, капитанът стреля с пушката срещу глутница вълци, които се бореха за трупа на мечката.

При пристигането на капитана свирепите плячкаджии се отдалечиха веднага, след като оставиха няколко убити свои събратя.

— Тъкмо навреме — зарадва се Торп. — Нямаше да мога да издържа повече, капитане.

— Успокой се, храбрецо. Нося ти храна, завивки и няколко бутилки ром. Другарите ни са заминали и са ни оставили неща, които ще ни бъдат много полезни. Да не падаме духом, добри ми Торп, и нека търпеливо чакаме пролетта.

— С вас не се страхувам от нищо, капитане — увери го морякът. — Разчитайте напълно на мен, макар че засега не ме бива за нищо.

— Ще оздравееш, Торп, и ще ми бъдеш много полезен.

На следния ден капитанът започна да приготвя зимната им квартира. Засега не можеше да разчита на моряка, но не се обезсърчаваше. Понеже галерията не бе удобна за живеене, той започна да строи ледена хижа, която бе лесна за направа и бе отлично убежище срещу студовете на дългата полярна нощ.

Така ескимосите, които населяват Гренландия и най-северните острови на американския материк, не строят други убежища освен ледени къщи и се чувствуват много добре в тях.

Със завивките, които имаха, капитанът постла земята, като сложи отгоре кожата на бялата мечка. После окачи на стената една лампа, намерена сред предметите, оставени от екипажа. Тюлените трябваше да доставят необходимото гориво за осветлението и отоплението.

В това ледено, но защитено от ветровете и доста топло, жилище оздравяването на Торп вървеше много бързо. Не бяха минали и три седмици, и младият великан бе в състояние да помага на капитана.

Понеже студовете се засилваха, двамата изоставени отидоха в залива, за да вземат припасите, оставени от другарите им и да си доставят масло.

Бяха видели няколко тюлена по ледените блокове и уловиха, макар и трудно, няколко от тях. Тъй че, когато настъпи зимата, бяха готови да я посрещнат.

Увеличиха припасите си, като убиха няколко вълка и две мечки, изненадали ги около хижата. Така разполагаха със значителни запаси от мас и масло, за да поддържат лампата.