Емилио Салгари - Битка в океана

— Какви хубави животни! — извика Хулбрик.

— Хубави са, но нищо не би им попречило да си вкусят от твоето розово месце — отговори му старият бретонец.

— Скачат ли?

— И още как!

— Ще ни достигнат ли?

— Може би. Малки Флок, изсъхна ли барутът?

— Почти.

— Тогава бързо напълни пушките!

— Веднага! — отвърна смелият младеж, който изглежда не се шегуваше вече с дивите животни, които завладяваха палубата.

— Дай тук пушките. Сигурен ли си, че барутът е сух? — запита Каменна глава.

— Не отговарям. Ако не последва гръм, хвърлете ме на животните.

Бретонецът взе една от пушките и когато се приготви да гръмне, каза:

— Засега няма нужда да си хабим куршумите. Бедната сива мечка!… Ще се намери натясно с двама така силни неприятели.

Ягуарът и кугуарът се приближаваха от две страни към мечката с явното намерение да й отнемат вечерята.

— Ще наблюдаваме твърде интересна сцена. Битката обещава да бъде ожесточена.

Мечката досега ядеше спокойно, обаче когато подуши миризмата на дивите зверове, се изправи на задните си крака и беше готова да брани до последен дъх плячката си.

Трите звяра се нахвърлиха един върху друг. Очите им искряха, а между острите им зъби излизаше яростно ръмжене. Кръв се стичаше на струи по тях и по кувертата. Малкият Флок се изправи, за да не изпусне нищо от тази битка. Сивата мечка се бореше ту с ягуара, ту с кугуара. Ноктите се забиваха, зъбите хапеха. И от трите звяра висяха парчета от кожа и кръвта продължаваше да се стича от раните им. Битката не трая дълго. Ягуарът и кугуарът паднаха окървавени, като изпуснаха последен сърцераздирателен рев. Красивите им тела бяха обезобразени и се гърчеха в предсмъртни конвулсии. Мечката се огледа наоколо и като видя, че противниците й бяха обезвредени, нададе пронизителен рев в знак на победа, обаче и нейните сили не издържаха повече и тя се строполи като пакет от мокри дрехи.

Каменна глава, който никога не изневеряваше на здравото си чувство за хумор, каза:

— Малки Флок, няма ли тук един ветеринарен лекар, който да превърже раните на бедната сива мечка? Тя ще умре скоро от кръвоизлив.

— Да я оставим да умре, ще изядем нейните бутове без никакъв риск.

Едва бяха произнесени тези думи и от долната част на кораба долетя страшен рев и изведнъж на кувертата излязоха много диви зверове, които се бутаха и ръмжаха.

— Кълна се в камбаните на света! — извика Каменна глава. — Загубени сме!

Как бяха излезли всички тези животни? Най-напред мечката бе разкъсала своите вериги, благодарение на силата си. Бяха я последвали ягуарът и кугуарът. Кой знае? Важното е, че на кораба без мачта се намираха заедно три или четири ягуара, една черна мечка, три кугуара и повече от половин дузина сиви вълци. Едва бяха излезли на кувертата тези животни и се пръснаха в различни посоки, ревейки ужасно. Скоро обаче мирисът на прясна и топла кръв привлече вниманието им и всички се спуснаха към мястото, където сивата мечка агонизираше.

— Отваряйте си очите! — каза Каменна глава. — Ще последва сцена, която малко хора могат да си представят.

— Ще изядат бедната сива мечка и после е наш ред, така ли? — запита малкият Флок.

— Те не биха се задоволили и с това, но ще видим. Щом като изолирахме наблюдателницата от всичко, не би трябвало да се страхуваме от никой друг, освен от черната мечка, която е добър катерач, но за нея ще бъдат първите куршуми, в случай че успее да се изкачи по наблюдателницата.

— Да стреляме, патре — предложи Хулбрик.

— Добре, щом не искаш да почакаш, то мери се в черната мечка, която е най-опасна.

— Аз съм добър мерач.

И наистина Хулбрик, като всички германци, беше добър стрелец. Той коленичи в наблюдателницата, мери се дълго и най-после гръмна.

Черната мечка, която беше се обърнала с гръб към стрелеца и дояждаше бисквитите от една касетка, беше сразена право в гръбначния стълб. Нещастната черна мечка не беше по-щастлива от своята сестра. Изправи се на задните си крака и въртейки отчаяно глава, нададе последен рев и се сгромоляса на пода. Ягуарите, кугуарите и вълците се нахвърлиха веднага върху нея и я разкъсаха на парчета.

— Какво ще кажеш, патре, за немските стрелци?! — запита Хулбрик.

— Кълна се във всички камбани на света, че вие сте много добри стрелци, но и бретонците не ви отстъпват, въпреки че ние предпочитаме тежката артилерия и макар пушките да са много леки за нашите ръце, гледай: аз ще се прицеля в този страшен ягуар, който гложди главата на повалената от теб мечка.