Петър Саралиев - Готварска книга за мъже

14. Всички салати от пресни зеленчуци трябва да се посоляват малко преди сервирането, тъй като от солта омекват, разводняват се и се губят част от вкусовите им качества.

15. Докато се приготвят ястията, на печката трябва винаги да има съд с топла вода, за да се долива, ако е необходимо.

16. Поддържането на съдовете чисти подобрява хигиената в дома, а подреждането им доставя естетическо удоволствие.

17. Емайлираните части на готварската печка се почистват със сода бикарбонат и с влажна кърпа. Така не се получават драскотини. След това те се избърсват с чиста кърпа няколко пъти.

18. Ако се мият с веро, съдовете трябва да се изплакват обилно с чиста вода.

19. Когато се пържи, всички съдове, които не са необходими при приготвянето на ястието, трябва да се свалят от готварската печка, за да не се замърсяват от пръските мазнина.

20. За да се пести време, мазнината, която пръска от тигана върху готварската печка, трябва да се избърсва веднага с влажна кърпа, тъй като засъхва много бързо и след това е необходимо много време, за да се почисти.

21. Мръсните съдове се мият след всяко хранене, иначе те засъхват и се събират в голямо количество. Измиването им е по-трудно и изисква много време. Освен това оставянето на мръсни съдове не е хигиенично.

22. За да се пести време, добре е тиганите и другите метални и алуминиеви съдове да се почистват със стоманена вълна веднага. Така винаги ще имате чисти съдове. Почистването на захабени съдове е трудно и изисква много време.

23. Най-добре е да се топли вода в емайлирани съдове, тъй като алуминиевите почерняват.

24. Кисели ястия и продукти не трябва да се държат в алуминиеви и пластмасови съдове, за да не ги повреждат.

25. За да не се скъсява животът на електрическата плоча, тя не бива да се оставя празна, ако е гореща. Ако готовото ястие трябва да се свали от огъня, може да се постави отгоре съд със студена вода.

26. Върху загрята електрическа плоча не бива да се поставят мокри съдове.

Културата на хранене не означава само умението прилично да седнем на масата и сръчно да си служим с приборите според етикецията, а включва и всичко — от внасянето на продуктите в дома до почистване на съдовете след хранене. Но да се спрем по-подробно на някои от тези моменти. Много често продуктите се поставят в шкафа, в хладилника или на балкона, както са в опаковката, и престояват така дни наред. Те се консумират направо от амбалажната хартия или от кесията, поставена на масата върху вестник или в най-добрия случай в чиния, и отново се завиват в хартията, за да дочакат следващото хранене. Това противоречи на всякакви норми на култура. Продуктите подлежат на малка обработка. Сиренето, маслините и др. се измиват и едва тогава се слагат в подходящи съдове. Кравето масло се разопакова и се поставя в малък съд с капак. Продуктите, които ще се употребяват непосредствено, се слагат в съдове, кутии и др. и се похлупват, а продуктите, които не се развалят, се подреждат на определените им места. Някои ще възразят, че няма място, че липсват шкафове и хладилник, но подреждането на продуктите не е свързано с това. Защото има шкафове, при отварянето на които човек може да се ужаси! Чиния с полуизсъхнало сирене, до нея скъсан пакет със захар, която скърца по полицата, солница с половин глава лук, парче салам, завит в хартия, купичка с останало ястие, полупразна кофичка с кисело мляко, 2 домата и парче хляб с ножа до него! Този колоритен натюрморт не може да е еталон за културата на хранене. А всичко може да е подредено и чисто. Чистотата е друг компонент от културата. Продуктите и съдовете трябва да бъдат не само подредени, но и чисти. Тяхната чистота е част от общата хигиена на човека. Не е естетично ястието да се поднася в захабени съдове, а тиганът върху готварската печка да е черен. Удоволствието от храненето е половинчато, когато липсва чистота. Стремежът към чистота е стремеж към повишаване на културата на хранене.

Самото хранене трябва да става на чиста маса, в подходящи съдове и с необходимите прибори. Умението да се храним е въпрос на навик, който се постига с течение на времето. Често се казва, че хората от по-напредналите страни умеят да се хранят, да си служат сръчно с приборите, да държат ножа в дясната, а вилицата в лявата ръка и че това било у тях едва ли не вродено. Истината е, че там още от детска възраст се обръща внимание върху начина на хранене, който постепенно става навик. Разбира се, това се предава от поколение на поколение. Често в това отношение нашият начин на възпитание е погрешен. Когато се храним сами, може „как да е“ — никой няма да ни види. Когато обаче дойдат гости или ние сме на гости или в ресторант, хващаме вилицата в лявата ръка, за да покажем на хората, че можем да се храним изискано. Нерядко сме чували майки да казват на децата си: „Имаме гости, дръж се прилично и се храни, както съм те учила.“ Това е неправилно възпитание и фалшиво маниерничене. Когато човек е на гости, на прием, в ресторант и пр., изобщо не трябва да се замисля върху начина на хранене. Това трябва да става естествено. Този навик обаче се култивира, ако ежедневно се храним, както трябва. Не трябва да се учим да се храним културно заради хората, а заради самите нас. Защото това е приятно!