6. Чесънът се счуква в дървен хаван, като предварително се посолява. От солта скилидките не излизат навън. Освен това така чесънът се счуква по-фино.
7. Яйчената застройка на супата се приготвя по следния начин: Яйцето се разбива добре в дълбока чиния. По желание се смесва с 4–5 супени лъжици кисело мляко. Супата трябва да бъде гореща, но не вряла, тъй като яйцето ще се пресече. С лъжица се прибавя по малко от бульона, като непрекъснато се разбива, докато чинията се напълни. След това сместа се излива на няколко пъти в тенджерата, като непрестанно се бърка.
8. Важен елемент в готварската практика е прибавянето на брашно в супите и в ястията. При най-стария и класически начин брашното се размива сурово с вода или с бульон. Така супите и ястията стават по-светли и по-гъсти, тъй като нишестето поглъща част от водата. В книгата се предлага именно този начин. Според новите тенденции се слага запържено или запечено брашно. В този случай супите и ястията придобиват по-тъмен цвят и аромат на препечено брашно, а нишестето изгубва способността си да поглъща вода, поради което не сгъстява супите и ястията, а само им придава по-голяма плътност. Предварително запеченото брашно се прибавя направо в ястието.
9. За яйцата трябва да се спазва един основен принцип — преди обработването им да се измиват добре с вода. Не се препоръчва употребата им в сурово състояние или след недостатъчна топлинна обработка поради опасност от хранително отравяне.
10. Всички продукти в книгата са дадени в т.нар. практически мерки, но за сведение посочваме ориентировъчната вместимост на някои от тях:
1 чаена чаша с вместимост 200 мл побира около 200 мл вода и прясно мляко, 180 мл олио, 120 г брашно, 150 г захар, 180 г ориз;
1 кафена чаша с вместимост 80 мл побира около 80 мл вода и прясно мляко, 60 мл олио, 50 г брашно, 60 г захар, 70 г ориз;
1 равна супена лъжица побира 15 мл вода и прясно мляко, 12 мл олио, 10 г брашно, 20 г захар, 20 г ориз, 20 г сол;
1 равна чаена лъжичка побира 5 мл течност, 2 г брашно, 5 г захар, 3 г червен пипер, 5 г сол, 3–5 г кухненски подправки;
1 щипка е средно 1–2 г;
1 кокоше яйце тежи средно 50 г с черупка и 40 г без черупка;
1 средно голям картоф тежи около 100 г;
1 средно голям домат тежи около 100 г;
1 средно голяма глава лук тежи около 50 г;
1 пакетче краве масло е 125 г;
1 опаковка майонеза е 250 г;
1 опаковка кисело мляко е 500 г.
1. Добрите резултати при приготвянето на храната идват с доброто настроение, а доброто настроение не е непрестанен спътник на човека. Добрата музика обаче влияе върху настроението. Ето защо любимата мелодия ще окаже своето благотворно въздействие.
2. За да се пести време, трябва да се пазарува в по-голямо количество 1–2 пъти в седмицата, а продукти като захар, брашно, ориз, консерви, олио и др. — 1–2 пъти в месеца.
3. Салатите, марулите, пресният лук и чесън и репичките се запазват свежи до 3 дни, като се изчистят, измият се и се поставят в найлонов плик или в похлупена тенджера в хладилник.
4. Маслините се попарват с вряла вода, отцеждат се, подсушават се върху кърпа, нареждат се в буркан и се заливат с олио. Държат се на хладно място. Така се запазват 5–6 месеца.
5. Сиренето се запазва най-добре, като се нареже на парчета и се нареди в дълбок съд. Прибавя се сол (1 супена лъжица на 1 кг сирене) и се налива вода, докато сиренето се покрие. Похлупва се и се държи на хладно.
6. Хлябът се запазва най-добре в обикновена книжна кесия.
7. Костите се запазват в найлонов плик в камерата на хладилник, но не повече от няколко дни.
8. При по-дълго пътуване сиренето може да се запази свежо 10–15 дни, без да изсъхва и да променя вкуса си, по следния начин: завива се в обикновена амбалажна хартия, слага се в найлонов плик и се опакова добре, за да не изтече саламурата.
9. Ястията трябва да се разбъркват с дървена лъжица, за да не се надраскват съдовете и да не се смачкват продуктите.
10. При варене трябва да се подбират еднакво големи картофи, в противен случай една част от тях се сваряват, а другите остават сурови.
11. Добре е пърженето на риба и печенето на чушки да стават на проветриво място (балкон, двор, тераса), тъй като миризмата остава за дълго в кухнята.
12. Салатите трябва да се приготвят в по-големи и дълбоки съдове, за да могат добре да се разбъркват.
13. Повторно ястията трябва да се затоплят на по-слаб огън, за да не загорят или да не изври водата, при което ястието става солено. Не се затопля цялото ястие, а само необходимите порции.
Читать дальше