Иван Попов: Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

— А откъде бяха тези чужденци? — заинтересува се Джон. — Да не са били моите сътрудници от „Международен импринтинг“? Как се казваха?

— Единият се представи като… ча-акайте… като мистър Пейн, но не каза откъде е. За другия не помня.

— А… а Лука днес търсил ли е Ирина? — Джон целият се стегна.

— Лука-а? — обърка се гласът оттатък. — Не, не я е търсил. Много интересно, и шефът, и онези също ме питаха звънял ли е Лука. Той е голя-ам мозък де, но… Вие познавате ли го?

— Да, вчера разговарях с него по едни въпроси. Ами… благодаря ви много за информацията.

— Ня-ама защо, беше ми прия-атно — измърка гласът. — За кого да предам на Ирина, ако дойде?

— Казвам се Сидорчук. Джон Сидорчук.

— Сидорчу-ук?… — гласът отсреща се преобрази напълно, гальовното мъркане изчезна, интонацията се сдърви, изсуши се, сякаш събеседничката се бе сетила за нещо твърде неприятно.

— Да, защо, има ли нещо?

— А, не, всичко е наред. Приятен ден — и оттатък бързешком прекъснаха разговора.

Джон прибра мобилника. Разговорът с „Бързи сънища“ го бе объркал до крайност. „Кой ли я е докопал Ирина? — питаше се. — МАСТЕХКОН или Търтея? Или все пак Лука я е предупредил? Да, може на нея да се е обадил вечерта от шосето… Но преследването продължава, при това за истинската виновничка вече знаят всички…“ За да му е чиста съвестта, Джон набра домашния номер на Ирина, но оттатък никой не вдигна. Нахлузи чехлите и тръгна към банята, но в този момент мобилникът бипна сам.

— Сидорович! — това беше без съмнение Балабан. — Жив ли си?

— Жив, жив! — отговори Джон. — Слушай, защо не отговаряше преди малко? Търси те Делиан, открил е, че Лука има приятелка в „Бързи сънища“…

— А-а… — във възклицанието на Балабан нямаше и капчица интерес. — И аз си мислех нещо такова. Само че знаеш ли… Лука ми избяга.

— Как избяга? — не разбра Джон.

— Ей така. Снощи го прибрах да спи у нас, а като се събудих, го нямаше. Дигнал се е някъде заедно с багажа си. Нито бележка е оставил, нито нищо. Или поне да ме беше събудил, като си е тръгвал, ама то мойто сън ли бе да го опишеш…

Преди обед бе валял дъжд, и то явно доста пороен. Пътят към вилната зона беше мокър, отстрани се ширеха кални локви, но вятърът постепенно изтласкваше ариергарда на облаците към северния хоризонт, обедното слънце вече грееше ярко, хвърляйки весели отблясъци по мокрия асфалт. Балабан се мъчеше да заобикаля локвите, тъй като те криеха коварни дупки: на няколко пъти колата здраво се раздруса, докато преодоляваше поредния гьол.

На настояванията на Балабан да отидат още веднъж до вилата Джон реагира доста скептично: Лука, разсъди той, не е идиот, та да се върне обратно там, където го чака я МАСТЕХКОН, я направо Търтея. Но Балабан възрази, че тъкмо това трябва да разберат — дали МАСТЕХКОН е стигнала до самия Лука. Той напомни на Джон, че засега са видели по следите на Лука само хората на Търтея и на МУЦИ, а за асоциацията знаят само, че прави проверка в института, но това не значи нищо само по себе си… Джон се усети, че наистина е избързал малко с изводите, пребори се с нежеланието да се набива в очите на проверяващите от всички бои, и склони да дойде.

— Интересно все пак — разсъждаваше той на глас, докато Балабан лениво въртеше волана, заобикаляйки локвите, — защо Пейн също разследва „болните мозъци“ и Лука? Добре, получил е данни от контраинтелигенцията на Програмата, или от ревизията на нашия отдел. Но защо не са му свалили и на него правомощията, ако с делото се е заловила МАСТЕХКОН? Защо мен ме отстраниха, а него не? Двоен агент ли е, какъв?

— Може и да е двоен — обади се Балабан. — Но не на МАСТЕХКОН, а на някоя от хумтех-компаниите. И като е разбрал какво са направили тук под носа му, сега да се опитва да привлече Лука в своята компания. А ако не го привлече, да го отвлече…

— А защо Антон постоянно го съпровожда? — запита Джон. — Антон е човек на Търтея, би трябвало да му пази института от метрополски агенти, а не да ги води дотам. Впрочем човек на Търтея май беше Матей, а не Антон… ей, съвсем се обърках с тия в МУЦИ…

— Абе зарежи ги — махна с ръка Балабан. — Нека си играят игрички под масата, те не са важни. Това, че чрез хипняците могат да се разкачат рефлексни вериги в мозъка, е хиляда пъти по-важно от това кой чий агент е…

— Как така да се разкачат рефлексни вериги?

— Ето така. Като дойде ситуация да се задейства някакъв мисловен автоматизъм, вместо мисълта, която трябва да се появи, се появява мисълта за това, че трябва да се появи оная първата мисъл. Все едно е пренасочено някакво системно прекъсване, добавен е допълнителен код, една степен на рефлексия в повече, и автоматизмът отива на кино. Това Лука снощи ми го обясни, а аз по-късно се обадих в Армадильо на Лорънс Блум и той…