Иван Попов - Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

Беше целият мокър от пот, мокри бяха и четиризвездните чаршафи в леглото, потта неприятно студенееше по тялото му, а главата кънтеше от всеки удар на пулса. През прозореца нахлуваше ярка пладнешка светлина. Джон се надигна мъчително от леглото, ръцете му трепереха. Погледна таймера на мобилника, лежащ мирно на шкафчето отдясно. Таймерът безстрашно му показваше, че се е успал юнашки. „Ега ти страничния ефект!“ — мислеше трескаво Джон. „Хипнясал съм до козирката снощи! За тия клипове Лука трябва да го… И то пак хубаво, че се събудих, иначе…“ За това „иначе“ не му се мислеше. За миг само си представи глутница съдебни лекари, наобиколили трупа му в хотелската стая, а отстрани метрополският следовател Хечмур със скръбна физиономия… Джон бавно трезвееше. Страшно му се искаше да вземе хапче. Но не против глава, а тъкмо обратното, ЗА глава. Такива хапчета обаче в куфара му нямаше, а и въобще май бяха забранени за продажба…

Мобилникът неприятно бипна на две педи от ухото му. Джон взе апарата.

— Ало! — това бе нахаканият глас на замразения информатор Делиан. — Джон, вие ли сте?

— Аз, аз — изломоти Джон.

— Да знаете къде е случайно Балабан? Аз тук напипах още информация по вашите въпроси. Важна информация. Но Балабан не се обажда на мобилника. Къде ли може да е сега?

— Кой го знае… — Джон с ужас си представи как Балабан лежи като него някъде с препрограмиран мозък и се мъчи да се събуди. Нужно му бе сериозно вътрешно усилие, за да се овладее. — Каква е информацията?

— Така… Първо. Този Лука има приятелка на име Ирина, която работи в секция „Бързи сънища“…

— На оня институт пак ли? — главоболието на Джон мигом изчезна.

— Да, да! И тази Ирина се занимавала там с нещо от рода на хипноза, макар че не можаха да ми обяснят какво точно…

— Ти кого разпитва?

— Една обща позната сме имали с Лука. Работи в института… А, щях да забравя! Има сведения, че Лука отдавна е член на ОБОРа.

— На ОБОРа?… — през ума на Джон се извъртяха последните секунди от хипняшкия сън. — Какво прави той там?

— Не знам, не съм разучил. Нямам връзки при тях. Нови задачи има ли?

— Вече не… А, трябва ми информация за ОБОРа! Всякаква! И връзки към него и към тази Ирина, искам да ги прослушам и аз.

— Един момент, ще пратя координати… — за около четвърт минута Делиан утихна, след това мобилникът на Джон бипна кратко. — Дойдоха ли?

— Да, всичко е наред — каза Джон, поглеждайки дисплея. — До чуване.

Той хвърли мобилника на леглото. Вече му беше кристално ясно, че Лука ги е изпързалял — и за хипняците, и за това, че ги е правил сам… А и как другояче е можел да реагира? Идват някакви неизвестно откъде, заплашват го с „Лукач“, обвиняват го за нещо, което е разработила приятелката му… Какво му остава? Да отвлече вниманието от Ирина върху себе си, да натъпче нахъсаните питомци на „Лукач“ с хипноклипове… а тези хипняци са си жива идеологическа диверсия, никакви странични ефекти не са, ами най-върло мозъчно програмиране на ниско ниво… С известна изненада Джон осъзна, че не се сърди на Лука за хипноатаката. Дори обратно, неопределената симпатия, която чувстваше към него, се засили още повече. Макар че оставаше този тайнствен ОБОР, заподозрян в подривна дейност срещу дявол знае какво…

Сайтът на ОБОРа се оказа изключен; физическият му адрес, както показа проверката в мрежовата база, беше отбелязан като принадлежащ на ИХСТБ. „Ама че дивотия!“ — помисли Джон. „Търтея ли е най-голям борец срещу тази… оргреалност? Впрочем ако Лука е направил сайта на служебната си машина…“ Джон скочи на сайта на института, оттам — на секция „Нечиста математика“, но секцията беше цялата изключена — вероятно заради ремонта и проверката. Мобилникът на Балабан също не отговаряше. Джон стана, изпи чаша вода с едно колелце витамини и набра номера, който му беше дал Делиан.

— А-а-ало? — отговори женски глас с някак особено протяжно мъркане.

— Търся Ирина.

— Ня-ама я, не е идвала днес на работа — отвърна мъркащият глас. — Не-ещо да предам? Кой я търси?

— От корпорацията „Международен импринтинг“ — влезе в легендата Джон. — Аз съм мениджър по развитието, интересувам се във връзка със… — тук той се заплете, понеже твърде слабо си представяше дейността на „Бързи сънища“. — Мога ли да намеря Ирина на домашен телефон, или на мобилник? Бихте ли ми дали някакъв номер?

— М-м-мобилник не знам да има. Домашният е 554-69-326, но цяла сутрин не отговаря… — гласът, като му споменаха за международната корпорация, стана още по-сексапилно мъркащ и доста разговорчив. — Ирина днес я търсят всички, но я няма никъде. Още сутринта за нея питаха едни чужденци, после шефът, вдигна ми скандал, че не я намира, все едно аз съм виновна…