Иван Попов - Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

…Тъй вярно, усукващи, помисли Балабан. Тук в подмандатната територия на технолъгичното зло всичко е усукано по килифарски. Тук нищо не е като при вас в метрополията, Сидорайло, и сега ще ти кажа защо. Помниш ли как ти набивах в главата, че нашият свят се състои от капаци, които хората си поставят едни на други? Че охлосът, вместо да изучава принципната схема на живота, вижда само неговия рекламен клип и копчетата, които му е разрешено да натиска? И че Системата с главна буква функционира само ако охлосът не познава принципната схема, ако не бърника под капака?…

…Балабане, помисли Джон. Помня, помня как ми говореше за някакви обобщени хакери, които бърникат под капаците на всичко. Но ако говориш за категорията „техническа лумпенинтелигенция“, разбирателите, които у вас наистина са адски разплодени… ето онзи Глигоар, или Лука, или Делиан, или дори ти, Балабане… бъркате вие навсякъде по девайсите, но какво бърка това Системата с главна буква?…

…Сидороглу, помисли Балабан. Системата с главна буква също е девайс, създаден от хора-разработчици, само че много голям и сложен. А елементи на девайса са пак хора — охлосът. От Системата охлосът вижда това, което му показват по телевизора. Но гледната точка на вътрешния човек, инсайдера, технолъга, ценностния инженер, е съвсем друга — нали той знае как реално се правят нещата. Не казвам, че инсайдерската гледна точка е секретна. Но в нормални условия охлосът не бива да се сеща за нея. Също както с радиото например: в нормални условия човек не бърника под капака, а само върти копчетата… Само че капаците на Системата, Сидороглу, са в главите на хората. Юзери, или усери, както им викат на тукашен жаргон, са онези, които не умеят да надзъртат под капаците. Които не могат да мислят различно от онова, което им показва телевизорът. А хората, които аз наричам обобщени хакери, се учат… се учим да виждаме не картината, която ни транслират, а устройството, което транслира. Не рекламния клип, а принципната схема. На това тук му викаме „борба с организираната реалност“…

…Балабане, помисли Джон, хубаво говориш, но продължавам да не те разбирам. Защо познаването на устройството, което транслира, го изкарваш борба с оргреалността?…

…Сидораки, помисли Балабан. Сметни сам. Представи си, че президентът говори за засилване на борбата за мир по затънтените краища на глобуса. А ония от другата страна на телевизора, като слушат това, си мислят само за интересите на военно-промишления комплекс като главен борец за мир… Ще се зарадват ли от това нашите Системни програмисти, а? Или телевизорът казва, че са уволнили някакви митничари уж за корупция, а от другата страна на телевизора са уверени, че тече препродажба на блажните постове… Или филмовият герой бръмчи с някаква луксозна кола, а зрителят пресмята колко е кихнала фирмата-производител на продуцента… Оргреалността — това е гледната точка, която Системните програмисти натрапват на охлоса. Гледната точка на рекламния клип. Но ако човек познава принципната схема, ако е разбрал вътрешната лъгика на Системата, той си сменя гледната точка и престава да вярва на клипа. Освобождава се от оковите на оргреалността. А ако много хора се освободят от нея, оргреалността просто се разпада… Тъкмо това, Сидораки сан, се случва при нас. Тук, когато от екрана говорят за ценности, от другата страна на екрана вместо ценности виждат, с извинение, келепир… или, в по-интелигентния случай, експлоатация на човек от човека или обратното… Тук един юнак дори беше казал: за да вярвам в ценностите, трябва да ми кихнат зелено. Защото когато аз вярвам, някой друг е на далавера от това. Но ако онзи, дето е на далавера, кихне на всички, то от далаверата няма да остане нищо…

…Балабане, помисли Джон. Не излиза ли, че освобождаването от оргреалността е сериозна болест за обществото? Социолъзите в МУЦИ са си въвели специален термин: цхазъм. Според тях цхазъм имало тогава, когато реалността и приказките за реалността нямат нищо общо. Как по-добре да ти го обясня… Никой не вярва на това, което говори телевизорът, но и никой не мисли да го оспорва, защото просто си знае, че това в телевизора е едно, а онова в материалния свят — съвсем друго. Та на това тия от МУЦИ викат цхазъм и според тях той бил виновен за всичко. За самия цхазъм, казват, на свой ред било виновно тежкото наследство от граф Дракула… Но като те слушам, Балабане, си мисля: не е ли цхазъмът последица от вашата, на обобщените хакери, борба с оргреалността? Не излиза ли, че съществува нещо като бариера на тъпотата, или на нахитряването по-скоро, горна граница? Щом социумът прескочи бариерата, си осъзнава вътрешната лъгика, хаква си оргреалността, заболява и се гътва…