Иван Попов - Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

Здесь есть возможность читать онлайн «Иван Попов - Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк)): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Изключително увлекателен разказ за хуманитарните технологии на близкото бъдеще, а може би и настояще.
Авторът надниква в кухнята на трите най-мистериозни организации на XXI век: Отдела за борба с организираната реалност, Комитета „Лукач“ и курвите от Несла. в. „Нашингтон пост“ Комитет, финансиран от могъщия филантроп Дьорд Лукач, разследва странни инциденти: човешки мозъци са препрограмирани да смятат като компютри. Следите водят към подозрително позната подмандатна територия, където Дракула е Граф освободител, а доброто и злото се борят за званието добро…
Иван Попов разголва истината за организираната ни реалност по особено циничен начин. в. „Безсмислен труд“ Учението на Попов е всесилно, защото е вярно.
Иван Попов

Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк)) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

…В светлината на фаровете изникна входна табела на някакво село и веднага след нея дупките по шосето рязко се сгъстиха, сякаш асфалтът беше безусловно капитулирал под многогодишния напор на булдозери, трактори и дъждове. Ругатните на Балабан станаха по-чести, по-дълги и засукани, а на две-три места дъното на колата задра с неприятно стържене. Някъде от мрака отляво изскочиха няколко рунтави псета, хвърлиха се с лай срещу колата, гониха я петдесетина метра и изостанаха, а в подскачащите снопове на фаровете изскочи друг екземпляр от местната фауна — селянин с гумени ботуши и каскет, застанал до съборения дувар край пътя и пушещ цигара. Работните му дрехи се развяваха от вятъра, лицето на юг от каскета беше мършаво и кокалесто. Най-много от всичко човечецът приличаше на оцелял след гладна зима партизанин от исторически филм на ужасите.

От селото се виждаше само това, което осветяваха фаровете — шпалир от трънаци, килнати порти, плевни и кочини. По едно време пространството отпред се изчисти и в образувалия се площад сноповете светлина попаднаха върху голяма бяла сграда с полуразрушен покрив. Върху стената се четеше излинял надпис: „Книгата е умът и съвестта на човечеството. К. Марко.“. Отдолу беше изчегъртано с разкривени букви „Кмет Марко“ — да се знае кой е родил мъдрата мисъл. А още по-отдолу и още по-разкривено, но без нито една правописна грешка, беше яростно надраскано: „СМЪРТ НА КУРВИТЕ ОТ НЕСЛА!“.

Мобилникът на Джон бипна — бяха влезли в обсега на мрежата. Джон взе апарата в ръка. На дисплея растеше индикаторът за прогрес — от мрежата се точеха съобщения. Беше се обаждал Макилрой — заповедно: „Сидорчук, кога ще пътуваш? Съобщи веднага! И спри да разследваш ИХСТБ!!!“. И Антон — умилкващо-задушевно: „Джон, уредих екскурзията в «Св. Влад», но защо ви нямаше в хотела? Изпуснахте второто действие на културната програма!“. Джон доста се зачуди — кой беше донесъл на Макилрой, че продължава да разследва? Все пак му прати отговор: „Изпуснах самолета от тази вечер, прибирам се в неделя. Разследването е спряно.“. После протегна ръка напред и подаде мобилника на Лука.

— Нали искаше да говориш? — попита го.

— Балабане, спри за малко — помоли Лука.

Балабан го погледна въпросително, но спря край пътя. Лука се огледа навън — вече бяха излезли от селото и наоколо се простираше голо равно поле, — отвори вратата и тръгна да излиза.

— Ей, къде? — викна Балабан и понечи да го хване за протрития ръкав.

— Изчакайте малко. Трябва да говоря със… с едни, дето… дето не искам да ги знаете. Аз ей сега…

— Е, Лука, обиждаш ме! — ядоса се Балабан. — Не сме някакви гадни ченгета, няма да изядем твоите хора…

— Казвам ви — изчакайте! — повтори упорито Лука, въртейки глава ту към Балабан, ту към Джон. — Аз разказах ли ви всичко за хипняците? Разказах ви. Голямата тайна ви я разкрих, сега ще изтраете една малка. Нали?

Балабан махна отегчено с ръка. Лука излезе на двайсетина метра напред в светлината на фаровете, набра някакъв номер и приклекна гърбом към колата. Говореше доста тихо — думите почти не се различаваха.

— Сети ли се поне да пуснеш автоматичен запис на разговора? — обърна се Балабан към Джон.

— Ей че съм идиот! Забравих! Освен ако е включен по подразбиране…

— Нищо — махна с ръка Балабан. Лицето му обаче остана загрижено. — Трябва да решим какво ще правим с Лука. Ти на какво мнение си?

— Аз? — повтори Джон. — Аз нямам претенции към него, въобще няма да докладвам… Ти нали копира от него каквото ти хареса? Какъв е проблемът тогава?

— Проблемът е — натърти Балабан — че МАСТЕХКОН ще поиска Лука директно от Търтея. И тук има две версии. Едната е, че Търтея ще сдаде Лука и в замяна ще поиска от Хумдепа да не го закача. Другата е, че Търтея ще тръгне да изяснява защо МАСТЕХКОН търси Лука, ще се докопа до хипняците, а докопа ли се до тях, разработчикът става излишен. А може би дори подлежащ на ликвидация…

— Значи трябва да го скрием, така ли?

— Така. Обаче е много трудно да се скрие нещо от сигуранцата 29 29 Сигуранца (Siguranta) — тайната полиция в Румъния между двете световни войни. на Търтея. Ако не намерят веднага Лука, ще се захванат с негови роднини — жени, деца, майки… Освен това имат връзки с полицията, могат да скалъпят на Лука обвинение я в убийство, я в трафик на нещо… Аз мисля, че трябва да го изкараме в чужбина. Мога да му купя комшийски паспорт, истински…

— А при комшиите ще бъде ли в безопасност? Там също си имат агенти на МАСТЕХКОН. А и Търтея може да е гъст с някой от тамошните олигарси…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))»

Обсуждение, отзывы о книге «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x