Иван Попов - Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

…Сидорадзе, помисли Балабан. Бариерата на гяволъка ние определено сме я надскочили. За разлика от метрополците например, за чиято тъпота се пеят вицове по цял свят… Но в метрополията, Сидорадзе, юзерът си живее комфортно, под защитата на закона. Усер — това там, за разлика от тук, звучи гордо. А у нас нямаме закон за защита на усера, имаме за сметка на това закон на джунглата, и усерът е принуден да нахитрява, за да не гризне дървото. Неволята го учи на какво ли не. Включително да си вари домашен мироглед от подръчен идеологически материал, оставен да джибряса… И постепенно от усер се превръща във взломаджия на оргреалности. Е, превръщат се далеч не всички усери, но достатъчно много, за да тръгне обществото към полуразпад…

…Балабане, помисли Джон. Излиза, че в името на непоклатимостта на обществото трябва да държим охлоса прост, така ли? Ето, и Хумдепът, и „Лукач“ се хвалят, че били гарант за непоклатимостта, и май тъкмо в този смисъл се хвалят… Защо дойдоха те тук при вас? За да санират метафорите, да оздравят шаблоните, да фиксират ценностите. И ако си свършат работата, току виж цхазъмът минал. Вярно, ще ограничат и нахитряването, ще понагънат тоя Лука и всичките Търтеи над него… Между другото, Балабане, ти сам твърдеше, че човечеството е спонтанна изчислителна система. И че при такива системи отделният елемент не трябва да нахитрява, не трябва да се поставя над правилата за комуникация, защото в противен случай системата може да спре да работи… нали така? А не твърди ли същото, Балабане, учението на Лукач, което според вестник „Безсмислен труд“ е всесилно, защото е вярно? Спомни си, какво ни казва учението? Трябва да си гледаме пачката и жената, и рекламния клип, и да се съвместяваме със Системата така, както ни диктува клипът, а за вътрешните неща Системата ще се погрижи автоматично. Пазарът. С дясната невидима ръка, която не знае какво върши лявата… Според учението на Лукач човекът трябва да бъде елементарен. Но твойте обобщени хакери, Балабане, правят тъкмо наопаки! Те, вместо да се съвместяват и да чакат невидимите ръце, изучават задните вратички и подмолните ефекти в Системата… Та не нарушават ли те гладкия ход на нашия общ спонтанен компютър, тези обобщени хакери? И не е ли тогава в правото си Хумдепът да се бори срещу тях?…

…Сидореску, помисли Балабан. Този спонтанен компютър съвсем не е толкова ефективен, колкото си мислят някои. В него действат могъщи отрицателни обратни връзки. Хумдепът вкарва всички в един калъп с цел управляемост на общественото мнение. МАСТЕХКОН пък напира да закрие всичко, което заплашва печалбите на президентските спонсори… А Системните хакери са положителната обратна връзка. И генератора на случайни събития. Те пречат на Системните програмисти да станат всесилни, не дават на историята да прекрати течението си… Ето виж Лука. Той е уж никакъв, но разбъзика и параметрите на езика, и мозъците се научи да програмира… С нищо и никакъв генератор на лафове неутрализира метрополските социални програмисти! Предпоследната дупка на кавала изведнъж, за ужас на Хумдепа, изпълни солова партия… И освен това, Сидореску, единиците в спонтанния компютър, наречен човечество, поумняват. Колкото и странно да звучи, поумняват обективно и повсеместно. Светът става все по-сложен, информацията и техниката — все по-разнообразни, и за да се оправят в това разнообразие, хората трябва да се развиват. Дори в метрополията, където охлосът е уж най-тъп и за всичко му подсказват зъркелите и телевизорът, средният коефициент на интелигентност расте с три единици на всеки 10 години. Бавно и с малко, но расте. Тук просто е нараснал повече и по-рано, а освен това оргреалността ни е доста халтава заради тежкото наследство на граф Дракула… Цхазъмът, Сидораускас, тепърва ще дойде до главата на метрополците. И когато им дойде до главата в особено големи размери, ще се наложи спонтанният компютър на Системата да си смени архитектурата. От принципа на капсулирането, на ограничения елемент, на непрозрачните интерфейси Системата ще трябва да мине към работа с хитри и сложни елементи. Това е задача, от която бъдещето няма как да избяга, то трябва да я реши, ако иска да настъпи. Аз просто съм склонен да го подпомогна в настъплението му по всички фронтове…

Мислите на Балабан постепенно заглъхнаха. В главата на Джон остана да отеква само басовото бучене. Странните атоми с асемблерски кодове бяха изчезнали някъде, а в зрителното поле се заточи безкрайна жълтеникава лента със сложно перфорирани дупки — така изглеждаха, сети се Джон, компютърните перфоленти в историческите филми на ужасите. Той си нямаше понятие как са кодирани данните на перфолентата, но някакъв тайнствен девайс в съзнанието му прекрасно знаеше кода и методично превеждаше: „Организираната реалност от гледна точка на изчисленската лингвистика представлява определен набор езикови шаблони, определен способ за комбиниране на думите. Щом се сменят общоприетите комбинации от думи, се сменя и организираната реалност. Лука Неверни, «Хакери на човешките души», ОБОР прес, Св. Влад.“. Друг девайс в мозъка на Джон — резидентният тълковен речник — услужливо подсказа: „ОБОР е съкращение от «Отдел за борба с организираната реалност».“ И някакъв глас — непознат и туземски, но с школувана актьорска интонация — убедено произнасяше, сякаш четеше радиолекция: „Отделът за борба с организираната реалност е отцепила се фракция от Фронта за пълно и окончателно освобождение «Виктор Пелевин», заподозрян в подривни действия срещу…“ Но гласът изчезна, сякаш някой беше сменил станцията на радиото, и вместо него, сякаш бяха хванали нова станция, запя туземен певец: „Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, дрога-арю…“ После и певецът млъкна, дочу се съскане и пукане като от радиосмущения, в полезрението на Джон почна да се съсирва реалността, но не организираната, а другата, физическата, под формата на стая 906 в хотел „Интерглобал“ — и той разбра, че се събужда.