Иван Попов - Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

„…Преди мен имаше тук една лаборатория по езиково инженерство“ — продължаваше да обяснява Лука. „После нещо я разформироваха, шефът й бил свил някакви пари от Търтея…“ „За генератора нейните разработки ли си използвал?“ — попита Балабан. „Да, нейните. Той, ако си забелязал, конструира само изрази с висока енергия на връзката. Вдълбаните шаблони ги изключва, тъй като на тях бездруго никой не им се връзва, а на мен ми трябваха по-пробивни лафове, по-запомнящи се…“

И отново в ума на Джон изникна тайнствената служба МАСТЕХКОН. Напълно възможно беше тя да разследва не „болните мозъци“ и хипноклиповете, а тъкмо генератора на Ван дер Лаф… Ако МАСТЕХКОН е действала по сигнал, много по-вероятно е сигналът да е бил за „Ван дер Лаф“, отколкото за хипняците, нали с генератора е работил маса народ, а клиповете са разселени в мрежата съвсем анонимно… И беше много трудно да се познае коя от двете технолъгии според МАСТЕХКОН е по-опасна. Нали ако асоциативните редове излязат от международните норми, се намалява управляемостта на територията, а това застрашава жизнените интереси на метрополията…

„…Балабане, дай си мобилника за минутка“ — помоли Лука. „Искам да се обадя на едни хора.“ Балабан извади апарата си, натисна един бутон, погледна екрана. „Тук сме извън обхват“ — каза. „Ами тогава да се прибираме към града — предложи Лука. — Че още малко и ще стане среднощ…“ „Да се прибираме — сигласи се Балабан. — Вдигай си нектопа.“ „Копира ли всичко, което искаше?“ „Копирах, копирах…“ Лука разкачи двата компютъра, Балабан изключи лаптопа си, за секунди всичко потъна в непрогледен мрак, преди фаровете да осветят черния път и храсталаците покрай него. Завъртя се стартерът, моторът изрева, Балабан погледна в огледалото за обратно виждане и подхвърли: „Ей, Сидор бей, заспа ли отзад, какво?“ Явно докато говореше с Лука, съвсем беше забравил за колегата си.

— Не спя, не спя — със старателно бодър глас се обади Джон.

Балабан включи дългите фарове, изкара колата на асфалта и пое напред по пътя — на Джон му се стори, че посоката беше не тази, от която дойдоха, а обратната, но все пак реши, че Балабан познава района по-добре от него и се въздържа от задаване на въпроси. Лука също мълчеше, зиморничаво свит в тънкото си яке — вече бе станало доста хладно. Мълчанието се нарушаваше само от редките ругатни на Балабан, когато в светлината на фаровете изникваше някоя особено коварна дупка.

Джон отново потъна в размисъл. Сега, в тишината, когато в ушите му вече не попадаха осколки от технолъгичния разговор на Лука и Балабан, течението на мислите му се промени. Интересът към хипотезите и техническите детайли някак увехна — нали не беше нито унтерпсихолог, нито следовател или пък кризисен мениджър… Други въпроси се въртяха в ума му, и всички те сякаш обикаляха около едно: какво е неговото, на Джон Дж.Дж. Сидорчук, място в тази история? Той, лингвистът-изчисленец, пешка от армията на великия гросмайстор Дьорд Лукач, случайно цъфнала в театъра на военните действия, но успяла да измъкне един от технолъгичните бонуси изпод носа на другите пешки, фигури и шахматисти — от МАСТЕХКОН, Програмата и още дявол знае къде… И тъкмо преди да измъкне бонуса, се опитаха да го свалят от дъската — при това своите, а не чуждите, — и сега, ясна работа, нямаше да докладва нищо на никого, пък дори и да искаше да докладва, навярно щяха да му запушат устата… но ако не му бяха отменили задачата — щеше ли да я изпълни? Щеше ли да предаде на Комитета технолъга Лука? Джон усети как го обхващат съмнения. От една страна, „болните мозъци“ са голяма беля. И Търтея, оградил си общественото мнение срещу метрополски влияния, е също голяма беля. Но от друга страна — малка беля ли са „Лукач“, МАСТЕХКОН и хумтех-компаниите? Джон подозираше, че технологията на хипноклиповете не е никак нова, но е засекретена от някакви съображения — нали хумтехът служи за социално управление, затова и е секретен в голямата си част… И нямаше никаква гаранция, че трикове, подобни на приложените от Лука в хипняците, не се използваха и сега, да речем в рекламните клипове, за усилване на въздействието… И накрая — самият Лука. Какво ли щеше да стане с него, ако го хванеха? Джон не вярваше да го пратят на съд — нали тогава ще се вдигне шум, ще се заинтересуват от случая разни вредни журналисти, от типа на оня, какъв беше… Лорънс Блум… Навярно щяха без много приказки да го закарат в метрополията, да го дезинфекцират от вредни идеи и да го тикнат в някоя хумтех-компания да бачка. Там сто на сто щеше да си живее по-добре от тук, макар под охрана и отбрана… Но щеше да разработва само каквото му наредят, и разработеното — тутакси да се засекретява чак до сливиците…