Иван Попов - Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

— Какви са тия закриващи технологии? — попита го Джон. — И тоя МАСТЕХКОН?

— Закриваща наричат такава технология, която с появата си затваря много по-голям пазар, отколкото отваря. Целта на МАСТЕХКОН-2 е такива технологии да не се появяват. Корпорациите по принцип не разработват неща, които заплашват да им намалят печалбата. Затова МАСТЕХКОН повече следи чистата наука и разни ентусиасти-изобретатели. Мислех, че работи само в страни от първи и втори функционален тип, ама ето я тук…

— Откъде ги знаеш тия неща?

— В Армадильо говорих с един Лорънс Блум, журналист. Той разправяше, че е разследвал какви ли не международни организации, но най-мътна от всички била МАСТЕХКОН. Пред нея дори нашият Лукач бил еталон за прозрачност… Я виж, проверяващите дойдоха.

Джон се обърна назад. Пред сградата на ИХСТБ тъкмо забиваха спирачки няколко грамадни джипа. От тях се изсипаха маскирани полицаи, нахлуха в зданието, двама се прислониха до стената с огнестрелни уреди в ръце, оглеждайки етажите нагоре. След джиповете се появиха полицейски коли с виещи буркани и две черни лимузини.

— Значи смяташ, че тук разработват закриващи технологии? — обърна се Джон към Балабан. — Че Търтея е замислил да излезе на международния пазар и да съсипе някоя корпорация от хайтеха?

— Или, недай боже, от хумтеха — отвърна Балабан. — Не, Търтея такова нещо не може да замисли. На него размахът му стига до пазара на краден софт, не повече. А и Делиан ти каза, в секцията разбирател е само Лука. Ако има закриваща технология, тя е негова работа.

— Но онова, как беше… генераторът на Ван дер Лаф… е абсолютно несериозен! — възрази Джон. — Ако на „Дженерал Лингвистикс“ им беше изгодно да направят за тук свестен продукт, тая самоделка изобщо нямаше да се появи…

— Забравяш „болните мозъци“ — възрази Балабан. — Я… Това не е ли колата на МУЦИ?

— А! Вярно! — Джон също забеляза бежовия членовоз. От него слезе Дик Пейн заедно с двама непознати, които се отправиха към черните лимузини: там се бяха скупчили десетина души, някои от тях държаха до ушите си мобилници. В този момент някой чукна по покрива на колата. Балабан и Джон се обърнаха като по команда. Чукаше огромният Въргозуняк, приведен към стъклото на вратата.

— Балабане! — викна той. — Ето ти го там Луката! — и посочи с ръка напред, в обратната на институтската сграда посока. Там, на стотина метра от паркираната кола, насред улицата говореха двама: млад мъж с дънково яке, бутащ до себе си велосипед, и жена с изрусена коса, светъл шлифер и голяма бяла чанта.

— Този с колелото ли? — попита Балабан. — Че аз оттук недовиждам…

— Той, той — потвърди Въргозуняка и величаво се отправи обратно към зданието на ИХСТБ.

Балабан запали двигателя и потегли напред. Точно тогава обаче Лука помаха за довиждане на жената, качи се на велосипеда и подкара встрани по една пътека, минаваща между бетонната задна ограда на института и две купчини ръждиви железа. Балабан изпсува, слезе от колата, изтича десетина метра напред по пътеката, после се върна. „Към пътя май тръгна!“ — обясни той на Джон, обърна колата и покрай наспрелите пред ИХСТБ джипове излезе на булеварда. В същия миг Лука със синьото дънково яке и раницата на гърба изскочи с велосипеда някъде отстрани, откъм оградата, и се засили надолу по наклона към центъра. Балабан подкара след него.

Следването на велосипед с кола в градски трафик се оказа много странна работа. На светофарите Лука се промъкваше напред между колите и изглеждаше, че ще го изпуснат. На чистите участъци Балабан го догонваше и изпреварваше, но се задръстваше на следващия светофар и всичко започваше отново. Иначе Лука караше спокойно, праволинейно и с това доста улесняваше Балабан. Само веднъж рязко сви надясно в една средно оживена улица, по нея заобиколи центъра, излезе на друг булевард и пое напред към покрайнините.

Мобилникът на Джон изпищя. На дисплея светеше служебният номер на Макилрой в Армадильо.

— Ало.

— Сидорчук, добро утро! — Макилрой явно мислеше, че в целия свят утрото идва по армадилско време. — Как вървят нещата?

— Крачка по крачка доближаваме целта — обтекаемо рапортува Джон.

— Браво, браво. Обаждам се да ти сведа, че твоите операции се отменят. И „болните мозъци“, и другата.

— Как така се отменят? — сърцето на Джон подскочи. — Кой ги отменя?

— Предадени са на други служби — каза Макилрой. — Извън Комитета.

— А кой е заповядал? Асанович ли? Или бордът на директорите? — Джон трескаво се мъчеше да съобрази какво е накарало Комитета да спре разследването.